Четири хиляди на ден? Може и още

Това звучи добре, но е само едната страна. Другата е, че при такова развитие на епидемията само в София през следващите три месеца от коронавирус могат да умрат 4500 човека, или средно по 50 човека на ден - в пика през следващите седмици вероятно много повече, а после постепенно по-малко. Това при много щедрото допускане за смъртност от само 0.6% и без да броим хората, които ще починат заради това, че няма да имат навременен достъп до лечение, защото здравната система практически се срина.

Истината е обаче, че тези сметки са само слабо обоснована хипотеза - ние не знаем колко хора реално се заразяват всеки ден в София. Предположенията на щаба са само това - предположения. Единственият начин да се следи добре ходът на епидемията е добрата система за тестване. През последните шест месеца правителството не направи абсолютно нищо, за да развие такава система. Въпреки препоръката на всички развити държави, всички качествени епидемиолози и инфекционисти, и въпреки препоръките на всякакви международни организации.

Днес много хора се притесняват, че положението в България може да стане като в Чехия, където имаше по 15 хил. случая на ден. По документи това никога не може да се случи - в България никога не са правени по 15 хил. теста на ден, камо ли да се регистрират толкова положителни. На практика обаче положението в България вече може да е толкова тежко, колкото в Чехия. Може и да е по-зле. Не знаем.

Източник: Shutterstock

И преди, и сега управлението на тази криза се случва абсолютно на сляпо - правителството и щабът никога не са знаели колко точно са болните, камо ли да предвидят някакви адекватни мерки. Тази седмица здравната система на практика се срина - болни хора умираха по къщите си, в ръцете на близките си, без никакъв достъп до здравна помощ, която да им помогне, или поне облекчи страданията им. Изненадата на правителството от това - на здравния министър и на премиера - изглеждаше напълно искрена. Тези хора изглежда наистина не са си давали сметка какво се случва, а вероятно и продължават да не разбират какво предстои през следващите седмици. Единственият обективен показател, по който в момента те могат да се ориентират за развитието на епидемията, е броят на починалите. Неговият проблем е, че той дава представа за това какво е било нивото на заразените преди три седмици до месец, но не и какво е в момента. Епидемията обаче се развива толкова бързо, че ако си дори и седмица назад, не можеш да управляваш абсолютно нищо.

Отсега е горе-долу ясно какви ще са следващите проявления на здравната криза. В следващите няколко дни предстои рязък скок не само на починалите, но и на хората, които ще имат нужда от интензивно лечение. Тази тенденция ще се запази и през следващите поне три седмици. Най-неприятните показатели на епидемията - приемът в болници и жертвите, са огледален ефект на преходните седмици, защото отнема около 10 до 14 дни болестта да достигне тежка фаза, която изисква хоспитализация, а времето от заразяването до фаталния изход средно е около 20 дни. В момента в болница влизат основно хора, заразени в периода около 20 октомври, когато случаите бяха по 1200-1300 на ден. Средният брой хоспитализирани е около 80-90 души на ден. При сегашните нива на зараза, този брой до две седмици би трябвало минимум да се утрои. Парадоксално обаче дневният прием в болници запазва един и същи обем от седмици насам и почти не расте, въпреки неколкократния ръст на заразените. Предвид състоянието на здравната система в момента и препълнените болници, обяснението е очевидно - хора, които се нуждаят от болница, остават извън нея и тази тенденция ще става още по-изразена.

В резултат и от това ще расте и броят на жертвите. В момента те вече са на ниво от 50-60 дневно, а това е резултат от заболеваемостта преди три седмици, когато случаите бяха под 1000 на ден. Следвайки ръста на самите случаи, то следващата седмица броят на жертвите най-вероятно ще се увеличи с поне 60%, след две - с още 70%, а към края на месеца - с още 50% и кумулативно вероятно ще доближи 200 на ден. Към тази бройка трябва да се добавят и хората, които поради претоварването на системата дори не са били диагностицирани с COVID-19. Освен това самият процент на смъртност сред официално диагностицираните вероятно ще се увеличи заради претоварването на системата.

Това е неизбежна част от бързото развитие на заразата. Някъде през тези три седмици вероятно ще се окаже, че местата в интензивните също няма да са достатъчни, или ако има легла и апаратура, няма лекари за тях. Броят на починалите ще е много по-голям, отколкото ако всички имаха достъп до реанимации.

Бойко Борисов има персонална вина за сегашната ситуация Фотограф : Цветелина Белутова

Няма да има какво да се направи, освен Борисов да пусне още някой live във facebook. Защото времето за решаване на този проблем няма да е след като се случи, а беше някъде в месеците преди това.

Че може да се стигне до такава ситуация - дори не "може", а че с огромна вероятност ще се стигне до нея, се знае още от пролетта. За тези шест месеца можеше да се потърси някакво решение - например спешна преквалификация на лекари и сестри от други специалности, които да помагат. Можеше да се подсили спешната помощ, така че да има капацитет за всички, или болниците, така че да имат реални легла за болни от COVID-19, а не административна имитация. Най-вече можеше например да се помисли дали да не се въведат по-стриктни мерки, така че да не се стигне до толкова рязък скок, който да срине здравната система.

Нищо от това не се случи и през следващите седмици, а вероятно и поне три месеца, развитието на епидемията ще зависи не от действията на правителството, а от това колко хора ще започнат да спазват елементарните мерки, които се изискваха, за да не се стигне дотук.

По-големият проблем обаче е, че сегашната ситуация не е въпрос само на политическа и управленска безпомощност. Има вероятност това да е целенасочена политика на Бойко Борисов. "Лятото ние най-правилно управлявахме кризата и пуснахме масово да се развие вирусът", каза той в едно живите си включвания във facebook преди дни. Това изказване лесно потъна в останалите му брътвежи, но то е директно признание, че рязкото вдигане на всички мерки и дългият отказ да се въвеждат нови е напълно съзнателно следвана стратегия. Нейният логичен завършек е това, което се случва в момента и което предстои през следващите месеци - стотици хиляди болни, хиляди починали и, заради претоварената система, вероятно други хиляди починали от иначе лечими състояния.

(Изказването на премиера за "пускането" на вируса е на 5:20)

Когато "пуснеш масово да се развие вирусът", когато нямаш система за тестване, с която да го следиш, когато нямаш мерки, с които да го "прибереш", получаваш силен епидемичен взрив, претоварване на здравната система и риск за всички останали.

Основният аргумент на Борисов да направи това, изглежда, е бил да се запази икономиката. Това е похвално, но проблемът е, че толкова остро развитие ще има толкова негативен ефект, колкото и локдаунът, ако не и повече. Да, може би държавата ще си спести част от парите за подпомагане на бизнеса, но ще трябва да плаща дългите болнични на стотици хиляди хора. Бизнесите ще трябва да понесат загубата от ударно намаления персонал. Формално ресторантите може и да останат отворени, но част от тях пак ще фалират, защото при такова ниво на разпространение, хората предпочитат да си седят вкъщи. При толкова много заразени и срината здравна система зимните курорти вероятно ще запишат изцяло нулева година. Но това не е най-лошото.

Далеч по-големият проблем е, че при толкова рязък скок на заразените, смъртността от коронавирус е много по-голяма, отколкото при овладяното разпространение. Ще умрат много повече хора и това ще е следствие от, изглежда, напълно съзнателното решение вирусът да бъде "пуснат масово". Това е лично решение на Борисов. След това е лично негово решение мерки да не се налагат до миналата седмица. Лично негово решение е и те да не са по-силни.

До всички тези решения не се стигна толкова заради ефекта от тях, а от страх - да не разсърдим едни, да не протестират други От страх на страх изведнъж се озовахме в ситуация никой да не може да разчита на доста основното право да получи лекарска помощ. Да умират хора, които могат да бъдат спасени. Това е провал с исторически мащаби.