Как се срина здравната система

Дотолкова, че пропиляха всички възможности да подготвят здравната система за нова вълна и да управляват кризата със затягане на мерките.

Вместо да наложи спазването на меките мерки, които щяха да позволят разпространението на болестта да се ограничи на по-ранен етап, Борисов предпочете да жертва медиците и да си спести гнева на ресторантьорите и техните клиенти, които предпочитат да се заблуждават, че вирус не съществува.

През последните две седмици правителството и здравното министерство предприемат редица мерки на пожар, чиято крайна цел е да замажат огромния гаф, че хора умират от COVID-19 у дома или в линейката, без да могат да стигнат до лекар. Действията се заключават в това да задължат всички възможни болници да лекуват коронавирусна инфекция, без лекарите да бъдат обучени за това, без алгоритъм кой и при какви показания трябва да бъде приет и без болниците да бъдат оборудвани за лечение на тежко инфекциозно заболяване.

Само за пример - от десетина дни властта се лута в лабиринта на взаимоизключващите се решения кой още да лекува коронавирус, за да се намерят легла за всички заразени. Преди седмица софийските болници получиха заповед от РЗИ, в която във всяка от тях бяха определени легла за COVID отделения, в неделя всички болници в държавата получиха заповед, че трябва да отделят 10% от леглата си за лечение на COVID-19, през следващия уикенд здравният министър обяви, че тръгва на проверки по болниците и ще къса договора им със здравната каса, ако не се съгласят да лекуват коронавирусна инфекция, в понеделник премиерът поиска до края на седмицата всички клиники да си купят фургони, в които да диагностицират болните, във вторник увеличи заплатите на медиците, а в сряда Борисов обяви, че ще обособяват цели коронавирусни болници, големите болници ще отделят по 200 легла за лечение и освен това ще лекуват болни в хотели.

Ако не се има предвид безотговорното отношение към гражданите, за които правителството не взе мерки да бъдат предпазени от заразяване, остават огромните грешки в липсата на организация на диагностицирането и лечението на пациентите в чисто медицински аспект.

Пробойните в здравната система

Имате ли спомен с какво започна кризата? С искания на личните лекари и фармацевтите да получат защитни облекла и маски, за да могат да работят. Не ги получиха. За сметка на това наблюдението и лечението на пациенти беше стоварено на личните лекари. Тази работа не им се заплаща допълнително, защото трябва да се извършва по телефона, а по закон така не може да се лекува.

Болните изпаднаха в ситуация да не могат да отидат на каквито и да било изследвания, тъй като са под карантина и могат да напуснат дома си единствено с линейка. За разлика от останалите европейски страни не беше организирано тестване по домовете, нито пък места за диагностициране на пациенти извън болниците. Това предизвика не само блокирането на хора, които имат нужда от помощ в къщите им, но и струпването на други в местата за тестване и диагностика. Последното допълнително засили хода на епидемията, защото не всички със симптоми бяха и са заразени с коронавирус и те чакаха на опашки за тестове и в претрупани болнични коридори с реално болни от COVID-19, и то в начален етап, когато са най-заразни.

Първите болници, които поеха лечението на коронавирусните пациенти, бяха клиники с уникални за България дейности като "Пирогов" и ВМА, които при всички случаи би трябвало да бъдат опазени и да продължат да лекуват останалата тежка патология.

През цялото лято организацията на диагностицирането и лечението на пациенти с коронавирус и техните контактни не помръдна и на йота, защото правителството беше заето да спори с лекарите кой трябва да плаща PCR-те на пациентите, постъпващи в болница. Минимална стъпка напред беше създаването на координационен център за разпределяне на пациентите в София от 1 септември, но не и в другите градове. Както стана ясно през последните седмици обаче, дори и той не работи добре, защото линейките обикалят с пациенти с часове, без да могат да намерят места в болниците. Такъв беше случаят в миналия петък, когато от 200 обадили се за линейка, едва 16 души намериха място в болница и леглата свършиха.

Няма алгоритъм

Още от самото начало България нямаше ясен алгоритъм за това при какви симптоми и състояния пациентът отива на изследване и къде, кога звъни на личния лекар, на РЗИ, на Спешна помощ или кога отива в болница. Няма и алгоритъм кой и с какви показания трябва да бъде приет и лекуван с предимство, ако местата са ограничени.

Тъй като леглата се делят на такива за леки и тежки случаи в момента няма и критерии как точно се определя състоянието и перспективата за развитие на заболяването на пациента и на какво легло да бъде настанен. Всичко това остава в ръцете на лекарите. Така пациентите се настаняват в болница там, където има място, а ако няма - линейката ги връща у дома.

Никой не беше обучен

За разлика от останалите държави в България държавата не пое ангажимент да финансира и проведе каквито и да било обучителни курсове за желаещи да повишат квалификацията си в областта на лечението на COVID-19 лекари и медицински сестри.

Тази седмица болницата в Горна Оряховица помоли хората да дарят пари, за да могат да купят чаршафи в COVID отделението. Да повторим - няма чаршафи. Това е в отделението, което се отоплява с климатици, дарени от фирма, ремонтирано от частна лаборатория и с оборудване от холандска фондация. От самото начало държавата изобщо нямаше стратегия как ще финансира преоборудването на болниците и работата им. Така в началото на кризата всички клиники започнаха да събират дарения, за да си купят апаратура и предпазни средства за персонала. Вместо да отдели специална програма от бюджета, самото здравно министерство също започна да събира дарения.

Първоначално единственото ясно финансиране бяха отделените 1000 лв. месечно за работещите на първа линия. При отпускането на тези средства също имаше лимит и не всички попаднаха в списъците за този бонус.

Покупката на предпазни облекла остана ангажимент на личните лекари и фармацевтите, както и на повечето болници. За разлика от останалите европейски страни, които предлагаха драстично увеличено заплащане на работещите с COVID-19 пациенти, в България се намериха пари за увеличение на заплатите на лекари, сестри и санитари в болниците едва през тази седмица. След като премиерът Борисов го артикулира, след него го повтори и здравният министър. Това стана в Бургас, където преди десетина дни лекарите от 17 отделения на университетската държавна болница отказаха да влязат в корона отделението, освен ако не им плащат по 500 лв. на дежурство.

Всяка болница за COVID-19

Идеята всяка болница, включително санаториумите и специализираните АГ, очни и онкологични болници, да лекува коронавирусна инфекция се породи едва преди 10 дни, когато местата в болниците свършиха и здравните власти започнаха на пожар да търсят вариант да настанят нуждаещите се пациенти.

Правителството пропиля цялото лято, през което можеше да отдели COVID болници, да потърси персонал срещу добро заплащане, да го обучи и да оборудва клиниките. Вместо това здравното министерство успя да раздели лекарите и да ги настрои един срещу друг, като ги постави пред невъзможен избор.Лекувалите от март до момента екипи с право биха искали и друг да поеме техния товар. Медиците от специалностите, които са изключително далеч от лечението на остро инфекциозно заболяване с поражения по множество органи и системи, също с право са ужасени, че няма да могат да помогнат на пациентите с текущите си познания. Медицинското образование е доста специализирано и един например гинеколог има минимални познания по инфекциозни болести или пък всички възможни усложнения от COVID-19.

Държавната болнична система в момента дори не може да произведе единен протокол за лечение - всяка болница следва свой алгоритъм. Те за щастие в голяма степен се припокриват, но няма едно място, откъдето лекарите от по-малките болници да разберат какво правят колегите им, които вече имат повече опит с COVID-19. Вместо това информацията се предава от уста на уста - те звънят на приятели и познати лекари.

Жестът да се хвърлят в огъня абсолютно невъоръжени с познания медици, освен че пряко застрашава живота на лекарите, оставя пациентите на чистия им късмет на кого ще попаднат да ги лекува.Освен това заповедта на министъра да лекуват COVID-19 съвсем не ги освобождава от юридическа отговорност за несъзнателно увреден пациент. Така наред с риска от заразяване със заболяването за медицинските специалисти възниква и още един сериозен риск - ако случайно оцелеят след епидемията, да се окажат клиенти на съда.

Всички тези недостатъци могат и да бъдат поправени, проблемът е, че епидемията върви много по-бързо от администрацията. Днес положението със Спешна помощ ще се позакърпи, но утре ще дойдат проблемите с реанимациите. Места ще има, лекарите няма да са достатъчно. Преди две седмици Чехия, вече в подобна ситуация, поиска от ЕС и НАТО да й пратят лекари. Получи няколко, които не промениха нищо. В момента всички държави са фокусирани върху собствените си здравни системи.

Ако в цялата ситуация има нещо хубаво, то е, че сегашната криза показва много ясно какви са всичките хронични болести на здравната система. Така, когато огънят на епидемията, премине проблемите ще може по-лесно да се оправят. Ако, разбира се, хората, които трябва да свършат тази работа, са различни от тези, които доведоха здравеопазването до сегашното му състояние.