Нови бариери пред директните продажби от фермери

Директни продажби под условие

От години в България действа наредба, която изисква малките производители на храни от животински произход да продават продукцията си директно на клиенти само в ограничен обем и в района, в който са регистрирани, както и в съседните области. Целта: да се осигури безопасност на въпросните продукти, чието съхранение често изисква например хладилни камери и рискът за здравето е висок при неспазване на мерки. В последните седмици земеделското министерство изготви проектонаредба и за храните с растителен произход: тя обхваща 47 продукта - от пшеница и ечемик до плодове, зеленчуци, ядки, рози и лавандула, и вероятно цели да обхване с по-прости правила производителите в сивия сектор, тъй като изключва онези, които са официално регистрирани. Текстовете са мотивирани с покриване на европейски изисквания за хигиена. Такива действително са въведени, но за ползване на разрешени от закона препарати за растителна защита, за издаване на здравни книжки на работещите във фермите, за използване на опаковки, които са разрешени за контакт с храни, и други.

С проектонаредбата обаче се въвеждат и търговски ограничения, без да е ясно какви са мотивите за това. Те са в две посоки - фермерите с продукция в растениевъдството ще могат да я продават директно на потребители или магазини на дребно само в областта си и съседните на нея, и то в максимални количества, определени административно. Защо са необходими тавани в продажбите и как това гарантира спазването на правилата за хигиена на храните няма обяснение. Към предложената наредба няма и икономическа оценка за евентуалното й отражение върху търговията и производството. "В последно време се предлагат нормативни документи, зад които не стои аргументация и някакъв анализ", коментира Ивана Мурджева, която е член на управителния съвет на сдружението на малките семейни ферми и преработватели. По думите й в конкретния случай дори не е ясно какво въобще се цели с предлаганите нови правила.

Кой колко ще продава

Това, срещу което най-много недоволстват производителите, са заложените максимални обеми продукция, които всеки от тях ще може да продаде, ако се регистрира за директни продажби: те варират между 200 и 3 хил. килограма годишно за различните продукти. В отговор на въпроси от агроведомството обявиха, че таваните са определени на база данни от агростатистиката за 2019 г. А произволни сравнения на "Капитал" в нея показват, че на практика един земеделец ще може да продаде изцяло продукцията си, без да ползва посредници, само в случаите, когато обработва едва около 1-2 декара земя.

Така например за 2018 г. средният добив от декар череши е около 550 кг, а според предлаганите правила производителите ще могат да продават директно 600 килограма от този плод годишно. При кайсиите добивът е бил около 530 килограма, а допустимите количества са 700 килограма годишно. Не по-различна е картината и в зеленчукопроизводството: позволената директна доставка е за 2 хил. кг домати годишно при добив от близо 2200 кг от декар средно, а при картофите при среден добив от около 1850 кг от декар разрешените количества са 2200 кг (виж таблицата).

Според последното преброяване на земеделските стопанства средната площ земя в едно българско стопанство е около 101 декара, но в действителност картината е изкривена заради големите компании в зърнопроизводството. По оценки на бранша в зеленчукопроизводството повечето семейни ферми обработват до 20-30 декара, а при плодовете градините са и по-малки. Дори и в тази ситуация обаче изглежда, че новите правила ще позволят цялостен достъп до крайните клиенти само на микрофермите, докато другите ще се наложи да работят с посредници. "За мен е абсолютно ненужно да се слагат максимални количества за продажби на растителни продукти", коментира Стоилко Апостолов, който управлява фондация "Биоселена", организираща фермерските пазари през земеделското министерство в София. По думите му в сектора на растениевъдството има много фермери, които извършват търговия, без въобще да са официално регистрирани, но тези правила едва ли могат да ги извадят "на светло".

Според производител на зеленчуци, с когото "Капитал" разговаря, избраните количества са изключително занижени, сходни с тези, които агроведомството нарича "полупазарни стопанства" - семейни градини, които произвеждат продукция за собствено потребление и продават някаква малка част от нея и на други хора. "Изобщо няма логика в това нещо - защо трябва да бъде ограничено количеството домати, което един производител произвежда и продава? Единствената логика, която ние виждаме - по този начин да се пренасочат да продават продукцията си на прекупвачи. Дано не сме прави", коментира преди дни пред БНР Милен Стоянов от Асоциация "Биопродукти". По думите му, ако ограниченията останат, огромна част от продажбите всъщност ще отидат в сивия сектор.

Още по-нелогично изглежда другото предложение на агроведомството - продуктите да се продават само в административната област на фермата и съседните на нея, с което също не е ясно какво се цели. Още повече че самият земеделски бизнес често е ограничен от природни характеристики и това на практика ще направи невъзможни директните продажби от много стопанства в голяма част от страната. Така например маслодайни рози се отглеждат само в Розовата долина, обхващаща областите Пазарджик, Пловдив и Стара Загора, което означава, че няма как да бъде извършена продажба на потребител или магазин на дребно в Бургас или Добрич, независимо дали има такова търсене. Огромна част от производството при плодове като череши или сливи е фокусирано основно в две-три области в България, такава е ситуацията и при немалко от зеленчуците.

Какво предстои

В момента новите правила са на етап обществено обсъждане, което трябва да протече до края на месеца. По неофициална информация на "Капитал" няколко сдружения вече са дали или подготвят отрицателни становища по текстовете, такива има публикувани и в портала за обществени консултации. Новата наредба трябва да мине и през процедура по нотификация в ЕК и другите страни членки, съобщи земеделското министерство в отговор на въпроси. "Целта на тази нотификация е да се прецени дали нормативният акт представлява потенциална пречка пред търговията с продукти на единния европейски пазар и дали би могъл да дискриминира производители и/или търговци при пускането на техните продукти на европейския пазар", казват от ведомството.

Но дори и да се окаже, че свободната търговия не е нарушена, подготвяните промени едва ли ще успеят да насърчат директните продажби.

Автор : Капитал Преглед на оригинала