Как НАТО иска да излезе от "мозъчна смърт"

Нарастваща заплаха от Изток

Основният момент в експертния доклад за реформирането на НАТО е отношението към Китай. "Китай вече не е онзи благ търговски партньор, с когото Западът се надяваше да работи. Той е суперсилата във възход през настоящия век и НАТО трябва да се адаптира", коментира пред агенция Reuters дипломат от алианса, пожелал да остане неназован. Според него Пекин е изключително активен в Африка и Арктика, а също така интензивно инвестира в европейска инфраструктура. На този етап част от отговора на НАТО в тази посока ще бъде поддържане на технологично превъзходство спрямо Китай, както и защита на компютърните мрежи и инфраструктура.

"Външните министри от страните в НАТО ще разгледат глобалната промяна в баланса на силите и възхода на Китай. Китай не споделя нашите ценности. Той не уважава фундаментални човешки права и се опитва да заплашва други страни. Ние трябва да вземем отношение към това заедно и като съюзници в НАТО, и като държави единомишленици", коментира по този повод Йенс Столтенберг. Новият фокус върху Китай е причината в тазседмичната среща на външните министри да бъдат поканени представители на Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

Дори след реформите в НАТО обаче основен съперник на алианса ще си остане Кремъл. "Русия модернизира ядрения си арсенал и се въоръжава с нови ракети. Също така разполага сили в близост до границите ни от най-северните части на континента до Сирия и Либия. Виждаме и увеличено руско присъствие в резултат на кризите в Беларус и Нагорни Карабах", коментира генералният секретар на НАТО. Притесненията от увеличаването на руската военна активност са причина в тазседмичната среща на алианса да участват и представители на Швеция, Финландия, както и върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел.

По-бърз и гъвкав алианс

Най-трудната и спорна част от предстоящите реформи в НАТО обаче ще е свързана с промяната в системата за взимане на политически решения. "Принципът на консенсуса е крайъгълен камък за алианса, но НАТО ясно трябва да гарантира, че ще продължи да взима и прилага решения в правилния момент", се казва в стратегическия доклад. За тази цел екипът на Столтенберг предлага възможността за налагане на вето вече да не е в правомощията на националните посланици в НАТО, а да изисква решение на ниво министър.

Според източници от алианса обаче това предложение се приема критично не само от държави като Турция и Унгария, които използват ветото като политическо оръжие за налагане на своя дневен ред (Турция блокира военното сътрудничество с Австрия, а Унгария - работата на двустранни начала с Украйна - бел. ред.). Скептицизъм по този повод са изразили и висши управленски представители в Берлин. Според източници в германското министерство на отбраната ограничаването на принципа на единодушието може да застраши фундамента на НАТО като отбранителен блок. От германска гледна точка също така възможността за сформиране на "коалиции на желаещите" в НАТО (операции, в които участват само някои от страните членки - бел. ред.), която също се лансира в експертния доклад, може да подкопае ефективността на алианса.

Експертите на Столтенберг обаче са убедени, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм", за да поддържа сформирането на подобни adhoc коалиции и по този начин да осигури по-бърза реакция в случай на криза.