Военни (пре)разходи по никое време

Въпреки че победител в надпреварата е германската отбранителна компания Lurssen, част от работата ще бъде извършена у нас, и по-точно във варненската корабостроителница "Делфин". Според управляващия директор на немската фирма Дирк Малговски и двата плавателни съда ще бъдат построени у нас, като за в бъдеще се планира и строеж на бойни кораби за износ. Така поне малка част от въпросния близо 1 млрд. лв. би трябвало се върнат в българската икономика под формата на индустриално сътрудничество.

Изборът на "Делфин" за подизпълнител обаче остава лош вкус и усещане за политическо брокерство. Въпросната корабостроителница беше определена за победител в предишното издание на търга за бойни кораби при изключително непрозрачна процедура, когато всички чуждестранни участници демонстративно се оттеглиха. В крайна сметка обаче и тя се отказа точно преди подписването на договора с формалния аргумент, че от тогавашния бюджет в размер на 820 млн. лв. трябва да бъдат приспаднати 20% ДДС.

Също както при покупката на изтребителите F-16, около проекта за бойните кораби могат да се очакват скрити разходи. Освен спомената модернизация на военноморските бази, най-предвидимият от тях е за бъдещото въоръжение на плавателните съдове, което в стремежа за поевтиняване и вместване в бюджета беше орязано от заданието. Най-вероятно корветите ще дойдат само с боекомплект за основното им оръдие, но не и с торпеда и ракети - както зенитни, така и за наземни/водни цели. Най-вероятно последните ще бъдат закупени в рамките на отделен търг, който все още не е обявен официално. В Министерството на отбраната дори циркулира идеята да придобият един стандартен тип ракети за наземни/водни цели, които да се ползват от флота, авиацията, бреговата охрана и евентуално сухопътните войски. Доста вероятно е обаче германската Lurssen да предреши този избор, като оборудва патрулните кораби с пускови установки за ракетите RBS-15, които се произвеждат от шведската фирма Saab Bofors Dynamics и немската Diehl BGT Defence. Освен тях интерес за доставка на ракети са проявили и европейският отбранителен концерн MDBA с френските Exocet, както и норвежката Kongsberg с Naval Strike Missile (NSM).

Освен за новите патрулни кораби по линия на флота могат да се очакват и други инвестиционни разходи. Военноморските сили отдавна настояват за ремонт и модернизация на двете фрегати клас Е-71 "Уилинген", които страната ни закупи "на старо" от Белгия. Те също така се нуждаят и от подмяна на зенитните и противокорабните ракети. Цената на проекта най-вероятно няма да падне под 200 млн. лв. От ремонт се нуждаят и новопридобитите два миночистача "втора ръка" от Кралство Нидерландия.

Адмиралите ни също така имат амбицията за възстановяването на подводния флот, което също би било многомилионно начинание. Цената на нова подводница със сигурност би била над милиард лева, затова България проверява опциите за купуване на стара от съюзническа държава. По неофициална информация са водени предварителни разговори с Норвегия и Италия.

...и другите видове въоръжени сили

Освен за флота големи отбранителни разходи предстоят и по линия на сухопътни войски и авиацията. След като финализира сделката за корабите, военното министерство най-вероятно ще се фокусира върху една голяма и една по-малка модернизационна програма. Това е проектът за 150 нови бойни машини за пехотата на стойност 1.46 млрд. лв. и за нови трикоординатни радари, чиято ориентировъчна цена е между 300 и 400 млн. лв. Процедурата за бронетранспортьорите е в доста напреднала фаза. На финалната права са вече само две фирми - мултинационалната General Dynamics European Land Systems и финландската Patria, които трябва да демонстрират възможностите на своите прототипи по време на реални полеви изпитания.

Проблемът в случая е, че при отварянето на ценовите оферти се оказа, че и двете компании са превишили с много бюджета от 1.46 млрд. лв. Фирмите твърдят, че биха могли да смъкнат цените по време на евентуални преговори, но от формална гледна точка военното министерство би могло да спре процедурата. Това обаче крие сериозен риск за бъдещето на проекта. В настоящата пандемична криза парламентът едва ли би гласувал повторно подобрен огромен военен разход, камо ли пък да увеличи бюджета. Така че най-вероятно отбранителното ведомство и сухопътните войски ще се опитат да направят максималното в рамките на настоящата процедура, дори и с цената на драстично орязване на някои способности на машините.

Друго евентуално развитие на ситуацията е опит за преминаване към пряко междудържавно договаряне. Както обаче показва опитът от закупуването на F-16, в подобни случаи цената отива не надолу, а рязко нагоре - първоначалният максимален бюджет за бойните самолети беше 1.8 млрд. лв., но в крайна сметка България плати за тях на САЩ около 2.2 млрд., като в това не влизат предвидените отделно от това 300 млн. лв. за подобряване на наземната инфраструктура на авиобаза "Граф Игнатиево". Амбиции за подобно пряко договаряне има лобито на не особено известната американска компания The Armored Group (TAG), която се опита да се включи в наддаването за бойните машини на финала на процедурата, но не бе допусната. По информация на "Капитал" след около година забавяне фирмата е успяла да докара свой прототип на полигон "Ново село", където нашите военни да видят неговите способности. На практика обаче няма информация машини на TAG да са на въоръжение в която и да е натовска армия, включително и в щатската, което беше изрично изискване в настоящата тръжна процедура.

Сериозно раздвижване в скоро време трябва да се очаква и около програмата за нови радари. Те са приоритет, тъй като с тях е свързано и приемането на въоръжение на новите изтребители F-16. Стойността на проекта не е официално обявявана и не е гласувана от парламента, но по време на презентацията на израелската компания ELTA, която иска да участва в наддаването, стана ясно, че евентуалната стойност е от порядъка на 150 - 200 млн. евро, срещу които страната ни иска да придобие седем радара. Въпреки амбициите на израелската фирма обаче доста вероятно е в процедурата да се включи и щатската Lockheed Martin, която произвежда F-16 и която има достатъчно мощно лоби, така че отново да се пребори за пряко договаряне.

Гореспоменатите военни поръчки са само най-големите, за които се говори публично. Паралелно с тях под повърхността вървят и по-малки, като модернизацията на танковете T-72 (50 млн. лв.), бойните машини за специалните сили (50 млн.), модернизацията на Су-25 (близо 100 млн. лв.) и ежегодната поддръжка на МиГ-29 (между 50 и 100 млн. лв.). Не трябва да забравяме, че след 2-3 години вероятно ще дойде ред и на втората порция от още осем изтребителя F-16 Block 70, които едва ли ще струват по-малко от 2 млрд. лв. На дневен ред е и ремонта и модернизацията на противовъздушната отбрана в лицето на руските зенитни комплекси С-300 и/или закупуването на нова натовска ПВО-система - начинание, чиято стойност със сигурност също ще е цифра с девет нули зад нея.

Така че мантрата, че за бъдещите военни сделки ще се плаща разсрочено и затова няма да натежат на бюджета, звучи все по-неубедително. И това, че безспорно трябва да модернизираме армията, изобщо не означава, че всички проекти трябва да са еднакво приоритетни и че към тях трябва да се подхожда безкритично.