Николай Василев - от министър на царя и Станишев до кандидат-премиер на Слави Трифонов

По критериите на Слави

Със сигурност Николай Василев отговаря на профила, който Трифонов описа по време на една от малкото си публични прояви в предизборната кампания - "да е завършил престижен университет, да е специалист, да владее чужди езици". Според официалната му биография, публикувана на сайта на дружеството "Експат капитал", където Василев в момента е управляващ партньор, той има бакалавърски степени от The State University of New York и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. притежава степен CFA (сертифициран финансов анализатор). Има и магистърска степен по международна икономика и финанси от университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в университета Keio (Токио). Бил е старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (в периода 2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон преди това, където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е и като данъчен консултант в Coopers & Lybrand - Будапеща. Посочено е, че владее английски, унгарски и руски език и има базови познания по френски, немски и японски.

В политическата си кариера Василев има осемгодишен престой в изпълнителната власт в две правителства. Той беше вицепремиер и министър в две министерства - на икономиката и на транспорта, в кабинета "Сакскобургготски", и министър на държавната администрация в правителството на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) с премиер Сергей Станишев. След срива на НДСВ през 2009 г., когато партията му загуби катастрофално парламентарните избори и не влезе в парламента, Василев се кандидатира за лидер на царската формация на мястото на оттеглилия се Симеон Сакскобургготски. Опитът му се оказа неуспешен и той се отдаде на бизнес кариера. Реанимирането му в политиката сега от Слави Трифонов всъщност беше толкова изненадващо, колкото и появата му на политическата сцена преди 12 години.

Deja vu

Звездата на Василев изгря по време на инициативата на правителството на Иван Костов "Българският Великден" през 2000 г. Тогава тя събра млади българи от чужбина, завършили престижни университети, с идеята да бъдат привлечени да работят в държавната администрация.

Много бързо обаче се оформи групата на т.нар. юпита, които се превърнаха в основна банка кадри на завърналия се от Мадрид Симеон Сакскобургготски. Основна заслуга за привличането им тогава според бивши активисти на царската формация е изиграл бизнесменът Спас Русев. Те разказват, че в търсене на хора за икономическия екип на НДСВ неговият тогавашен партньор в компанията "Телелинк" - Любомир Минчев, го свързал с Василев. По това време Василев членува в Българския сити клуб в Лондон, чийто президент е най-големият син на Сакскобургготски - Кирил.

По тази линия Василев успява да привлече в екипа и сегашния представител в България на руската банка ВТБ Милен Велчев. Към онзи момент той е мениджър в лондонския клон на американската банка "Мерил Линч", а впоследствие става финансов министър в кабинета "Сакскобургготски". По същата линия пристигат и още няколко "юпита", които също заемат висши постове в царското правителство. Нещо повече - името на Василев започва да се обсъжда като евентуален бъдещ премиер на правителството на НДСВ. В една от книгите си обаче Сакскобургготски пише, че "разхождайки се из алеите на царския дворец "Враня", именно Николай Василев го "убедил" той да оглави правителството.

Николай Василев беше вицепремиер на Симеон Сакскобургготски, когато той беше министър-председател Фотограф : Надежда Чипева

Бивши царски депутати виждат доста прилики между тогавашната ситуация с царската формация и сегашната партия на Слави Трифонов. Подобно на Сакскобургготски и Трифонов лансира в правителството си "юпита", завършили престижни университети в чужбина. Само че не от лондонския Сити клуб, а от лондонския клуб "Милениум", който беше учреден през 2016 г. във "Враня". "Юпитата" от този клуб участваха със своя листа на изборите за европейски парламент през 2019 г., като използваха регистрацията на НДСВ и партия "Новото време", а през годините бяха чести гости в "Шоуто на Слави" и дори подкрепиха референдума му.

В първия вариант на царско правителство Николай Василев беше министър на икономиката. Раздели се с поста по настояване на ДПС. Тогава Василев настояваше за приватизацията на "Булгартабак" чрез стратегически чужд инвеститор. Но срещна отпор от Ахмед Доган, който през държавната компания държеше в зависимост сериозна част от електората си, чийто поминък беше отглеждането на тютюн. По това време в средите на НДСВ упорито се говореше, че от движението директно са поставили въпроса за оставката му, но Сакскобургготски го е спасил, като го преназначи за министър на транспорта. Там той беше до края на мандата на НДС, В правителството на Сергей Станишев, съставено от БСП, НДСВ и ДПС, стана министър на държавната администрация. Сега бивши активисти на царската формация казват, че бил от малкото, които са останали лоялни на Сакскобургготски и все още е така.

Версиите за номинирането му за премиер

Изглежда, че при конструирането на кабинета на ИТН Василев е получил свобода да избере ключовите министри, защото в проектосъстава му за финансов министър е посочена Мария Бойчинова, която е бивш член на съвета на директорите на "Експат асет мениджмънт".

На сегашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е предложено участие, но не Асен Василев да остане на поста си в ключовото министерство на финансите, а да оглави министерството на екологията или да бъде вицепремиер без портфейл по европейските фондове. Двамата потвърдиха, че с тях са водени разговори, а като причина за отказа си посочиха "различие с визията на Василев как финансите и икономиката трябва да се развиват".

Макар и изключително косвено, Любомир Минчев отново може да бъде свързан с проектокабинета на Николай Василев. Номинираната от лидера на "Има такъв народ" за министър на образованието Наталия Митева (един от качествените експерти в тази област) в момента е мениджър образование и социално въздействие в компанията на Минчев. Неговата съпруга Мария Опренова беше от 2013 г. собственик на компанията, която притежаваше свързваната силно с Делян Пеевски телевизия "Канал 3" до купуването й от "Нова броудкастинг груп" в края на миналата година, когато стана притежание на Кирил Домусчиев.

След оттеглянето на кандидатурата му за премиер Николай Василев отрече номинацията му да е свързана с царската формация, а за съмненията за връзки с ДПС каза, че това "го обижда". Василев припомни, че именно под натиска на партията на Ахмед Доган се раздели с министерския пост в икономическото министерство и посочи, че е "единственият, когото е уволнил, е бившият депутат Делян Пеевски". (Пеевски беше парламентарен секретар на Министерството на транспорта и член на борда на директорите на "Пристанище Варна" по време на предшественика му Пламен Петров.)

В средите на "Има такъв народ" се говори, че бившият царски министър се появил по време на предизборната кампания на заседание на икономическия екип на партията. Това означава, че номинацията му за премиер, както вероятно и събирането на по-голямата част от обявения от Трифонов кабинет са били определени далеч преди парламентарния вот.

Още повече че при представянето на приоритетите на проектоправителството Трифонов изчете неща, които не фигурират в качената на сайта предизборна програма на "Има такъв народ" - като приватизацията на ББР и концесията на магистрали. Те съвпадат с икономическите виждания на Василев, чиято философия е "по-малко държава в икономиката и приватизация на различни държавни структури". В една от книгите си, "Меню за реформатори", издадена през 2014 г., Василев казва, че "не споделя мнението, че вече е останало малко за приватизация. И посочва кои държавни дружества трябва да се приватизират - НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Топлофикация София", както и ВМЗ - Сопот. Сред изброените е и Българската банка за развитие. Пише и че България е съвсем в началото на пътя в концесионирането. "Остават всички автомагистрали. Всички обекти в железниците, ВИК секторът", казва Василев.

По ирония той събра най-много негативи, докато беше икономически министър, именно заради приватизацията. Освен провала в раздържавяването на "Булгартабак", както и неуспеха да се продадат други държавни дружества заради несъгласие на ресорните министри, съмнения за продажба на занижена цена имаше и около сделката за БТК. Приватизацията на държавния телеком беше добър ход, тъй като държавният монополист затъваше в старата си технология. Безспорно Николай Василев игра главна роля - успя да удържи на натиска на ДПС телекомът да отиде при турския холдинг "Коч", който бе дал по-ниска оферта. Постигнатата цена обаче, която фондът Advent плати, беше ниска. А причината беше, че не се появи кандидат с по-висока оферта, вероятно заради поставените в стратегията тежки условия за запазване на брой служители и подобни. Реалната стойност на сделката се видя при следващите препродажби, когато оценките надхвърлиха в пъти получената от държавата сума.

По отношение на концесиите на магистрали споменаването на този приоритет предизвика силна реакция заради спомена за един от най-големите скандали в управлението на НДСВ. В продължение на доста дълго време Сакскобургготски се опитваше да прокара неизгоден с параметрите си за държавата договор за даване на магистрала "Тракия" с 35-годишна концесия на португалски консорциум.

ОПАК и съдружници

Около името на Василев се заформи скандал година след като той напусна последния си пост в изпълнителната власт - на министър на държавната администрация в кабинета "Станишев". Оказа се, че докато е бил министър, негови приближени са регистрирали редица фирми, с които печелят обществени поръчки по оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК) за милиони.

Тогава "Капитал" публикува разследване, според което първата фирма - "Експат капитал", е създадена през 2006 г. от варненския адвокат Камен Киров, който по време на управлението на НДСВ е бил в бордовете на редица държавни фирми и е близък приятел на Василев. След това заедно с още две фирми "Експат груп" учредява АДСИЦ "Експат бета".

Любопитно е, че акционери в него са съпругата на тогавашния премиер Моника Йосифова (сега Станишева), адвокатът Иван Тодоров, майката и съпругата на Николай Василев и главният секретар на оглавяваното от Василев министерство на администрацията Биляна Дякова. Три месеца след като приключва мандатът на тройната коалиция, Василев купува от Киров за 50 хил. лв. "Експат груп" и назначава за управител на дружеството заместничката си в министерството Мария Дивизиева. При последващо увеличение на капитала на "Експат бета" с дял от него се сдобива фирмата "Сиела софт енд паблишинг", управлявана от адвокатската кантора на Иван Тодоров и брат му Веселин Тодоров. Тодоров е един от собствениците на фирмата "Сиела", която осигури машините за гласуване на парламентарните избори. Мария Дивизиева пък беше началник на кабинета на Пламен Орешарски в качеството му на премиер. Сега Дивизиева оглавява офиса на Станишев като евродепутат в София.

Дружеството на Иван и Веселин Тодорови например е било изпълнител на поръчка за обучение на магистрати и съдебни служители, възложена от ВСС и финансирана със средства по ОПАК на стойност близо 500 хил. лв. С управляваното от Василев министерство пък издателството има поддоговор за 50 хил. лв. за обучение на чиновници за работа с приетия преди няколко години Закон за електронното управление. В консорциум с други фирми "Сиела софт енд паблишинг" е изпълнител на поръчки за над 1.5 млн. лв., като всичките средства отново идват от ОПАК. Накратко, така изглеждаше, че дружеството е основано от компании, които са получавали пари от министерството, оглавявано от Василев

Бивши негови съпартийци от НДСВ го описват като работохолик и инициативен, ориентиран към резултатите човек. Като пример те посочват прокарания от него в качеството му на министър на държавната администрация закон за транслитерацията (предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви), който при приемането му предизвика доста спорове. Те разказват, че повод за приемането му станало посещение на негови приятели от Англия, които пътували до родния му град Варна и се лутали повече от час, защото търсели град на име "Бапха", както прочели изписаната на кирилица табела Варна. Срещу уеднаквяването на изписването на латиница на българските населени места имаше съпротива, но Василев разви цяла кампания за налагането на транслитерацията. Дори публикуваше сигнали със снимки с грешно изписани имена на градове на сайта на министерството и изпращаше писма до различни институции с предписание как да бъдат коригирани изписванията.

Това обаче е една малка част от намеренията, с които Василев и останалите "юпита" на царя влязоха в политиката. Важните заявки тогава за увеличаването на размера на чуждестранните инвестиции, приватизация чрез борсата и още много други идеи, с които обещаваха "икономическо чудо", се удавиха в българската действителност на зависимости от коалиционните партньори ДПС и БСП и икономическите кръгове около тях.

След престоя му в изпълнителната власт обаче Василев би трябвало да е наясно, че да имаш инициативи не е достатъчно. Защото, ако при участията му в двете правителства е трябвало да се съобразява с още една-две партии, то сега, при обявената от Трифонов формула самостоятелно правителство, ситуацията е далеч по-неясна. А ако правителството все пак бъде избрано, ще трябва да се договаря с още пет партии, което предварително обрича на неуспех всяка инициатива, дори и да е добра. Въпреки това Василев, изглежда, е бил оптимист, защото в кратък коментар за "24 часа" заявил: "Никога не съм се чувствал по-готов за премиер."