Един бюджетен ястреб прелетя...

Размяната на визии, която се случи през интервюта и пресконференции, далеч не беше консистентна, но ето някои от разломните линии.

Колко и как трябва да харчи държавата

На пресконференцията на ИТН Николай Василев представи част от идеите си за управление, върху които по думите му е работел през последните два месеца. Той обясни, че напоследък България рязко е влошила своята консервативна фискална политика и започва да се плъзга по спиралата на дългове и дефицити, затова според него още догодина бюджетът трябва да е балансиран, а преразпределителната роля на държавата (т.е. съотношението на държавните разходи спрямо БВП на страната) да се свие.

Преглед на оригинала

Според служебния финансов министър тази година трябва да завърши с планирания дефицит от 4.9 млрд. лв. (или около 3.8% от БВП), а при евентуална актуализация на бюджета, която се очаква да бъде представена съвсем скоро, допълнителните приходи от 1.5 млрд. лв., които според него ще има през тази година, да се използват за увеличение на пенсиите и за ковид мерки. Както и че трябва да се води политика с основен фокус "спирането на всички течове в държавата" и едва след това да се премине към балансиране на бюджета.

Какво показват данните? През последните години преразпределителната роля на държавата действително се увеличава, като през миналата година консолидираният бюджет достигна почти 43% от БВП (по оценки на Евростат). Процентът ще се запази вероятно и тази година. Той е относително нисък спрямо средното за ЕС - 53% за 2020 г. Но е от най-високите, ако се проследят данните за България в 10-годишен период - подобни нива се достигат само през 2014 г., и то основно заради фалита на КТБ.

Николай Василев е прав, че колкото по-малко изземва държавата от работещите и бизнеса, а след това харчи по свое усмотрение, толкова повече средства остават за свободна частна инициатива - последното е предпоставка за просперитет. Това е особено валидно за държави като нашата - с неефективен публичен сектор и маниакална склонност към корупция.

В същото време според повечето икономисти, включително либералните, рязкото свиване на разходите в момент, в който икономиката все още се възстановява от ковид шока, ще има негативен за бизнеса ефект. "България още е далеч от връщане към предкризисната траектория на растежа (вероятно в края на 2021-ва ще се постигне пълно възстановяване, но не и компенсиране на загубената една година заради коронавируса). Поради тази причина фискалната политика трябва да остане стимулираща не само тази, но и следващата година. Това са и плановете на европейските страни", посочва Георги Ангелов от "Отворено общество".

Тези разсъждения са съвсем теоретични и в някакъв смисъл безполезни, докато игнорират "слона в стаята", така както направи Слави Трифонов, обявявайки приоритетите на правителството. Източването на публични средства в корупционни проекти, тип "Автомагистрали", със сигурност изяжда достатъчно голям дял от икономиката, че ако бъде ограничено, горната дилема може и да не се съществува.

Най-добра илюстрация на горното е

Въпросът за актуализацията

Много десни икономисти очакваха служебният кабинет да спре добавките от 50 лв. за пенсионерите, които бяха отпуснати от ГЕРБ като антикризисна мярка.

Първо, защото те имаха предизборен привкус, и второ, защото не отчитат индивидуалния осигурителен принос към системата. Но се случи точно обратното - служебният кабинет ги запази и предложи актуализация на бюджета с идея за трайно повишаване на пенсиите, с аргумент, че те са безобразно ниски. Което е факт.

Въпросните 50 лв. са над 10% от средната пенсия, която за първото тримесечие е малко под 500 лв., без да броим въпросните 50. Вдигането на пенсиите ще струва допълнително 1.8 млрд. лв. годишно

Преглед на оригинала

Николай Василев обясни, че също подкрепя увеличението на пенсиите, но не по този начин, а чрез ускорен ръст на икономиката.

Парите за пенсии са едно от най-големите пера в бюджета (около 24%) и допълнителното им увеличение в бъдеще може да окаже натиск за вдигане на данъци. Апропо, следващото най-голямо перо в бюджета са парите за заплати в публичния сектор (администрация, учители, лекари, военни). Като към тях се добавят и някои други пера, които трудно се режат дори и по време на криза, излиза, че около две трети от разходите в бюджета са постоянни и се съкращават трудно. Но пък през последните години се залагаха поне по 1-2 млрд. лв. за капиталови разходи, които не се изпълняват или се дават за спорни държавни дружества (ДКК, Автомагистрали са само част от примерите) и които биха могли да се насочат към пенсии.

Фотограф : Надежда Чипева

Можем със сигурност да кажем това: парите за пенсии имат стимулиращ потреблението ефект, който би се върнал към бюджета като приход от косвени данъци; парите от корупция имат склонност да изтичат към офшорни сметки и разходи в Дубай.

Въпросът за пенсиите освен тактически е структурен, защото, както припомни икономистът Красен Станчев пред "Свободна Европа", няма реформи в пенсионно дело изобщо и зависимостта на Държавното обществено осигуряване от данъците на намаляващото младо население на страната нараства.

В България средно пенсията замества около една трета от трудовия доход - доста под средните за ЕС 60%, в които обаче влизат и пари по допълнителни пенсионни схеми и втори стълб, които не бяха достатъчно добре развити в България.

Това е същинската тема, която размяната на реплики не адресира, а конфликтът, който поражда, се видя на живо: в деня, в който служебният кабинет обяви обмисляното преизчисляване на пенсиите, управителят на НОИ Ивайло Иванов напомни, че се обмисля и вариант за увеличение на максималния осигурителен доход (който технически е обвързан с тавана на максималната пенсия и който в крайна сметка беше оставен за догодина). Реакцията от секторите с най-висока добавена стойност за икономиката като информационни технологии не закъсня.

Трябва ли да се променят данъците

Намаляване на ставката на данък печалба и на данъка върху доходите с един пункт до 9% и понижаване на ДДС от 20 на 18% за всички. Тази оферта на Николай Василев със сигурност би се харесала на повечето дясно мислещи хора в страната. Тя по груби статични сметки би довела до около 3 млрд. лв. по-малко приходи догодина. Въпросите тук обаче са няколко - как хем дупката в бюджета от почти 5 млрд. лв. тази година ще се свие толкова бързо, и в същото време ще се понижат данъци, от което държавата ще загуби милиарди приходи? Според Василев това може да стане с оптимизации в администрацията, но без анализ как работи тя и къде хората са в повече, ефектът ще е спорен и бавен. Има и още един въпрос - дали понижението на данък печалба само с един пункт би довело до повече инвестиции, или по-важни за бизнеса са равенството пред закона и добре работещите институции.

Преглед на оригинала

Масово мненията на икономисти и анализатори са, че сегашната данъчна система в България е добре структурирана и няма нужда от промяна поне в частта ставки. Подобна теза разви и Асен Василев.

"Идеята на ниските данъци е в това една слабо капитализирана икономика да ускори натрупването на капитал - физически и човешки, с което постепенно да стане по-производителна и да скъси изоставането с развитите икономики", казва банков анализатор. В периода 1999-2003 г. това бе българският случай. "В резултат вече имаме по-добре капитализирана икономика, но и опасно високи социални неравенства. Те имат не просто човешко, икономическо и социално измерение, но и политическо, защото правят управлението на държавата все по-трудно. Ако продължават да се разрастват, то и държавата като система от все по-неефективни институции ще стане напълно неуправляема. Това е моментът, в който ще кажем и сбогом на демокрацията, дори на последните й фасадни елементи", е мнението на анализатора.

Задочният данъчен спор напоследък е и по още една тема - глобалният корпоративен данък. "Вие кога разбрахте, че служебното правителство се е ангажирало да вдигне данък печалба на 15%? На вас ли го казаха или всички го прочетоха в световните медии", попита риторично Николай Василев. Подобно обвинение още преди няколко седмици отправиха и от ГЕРБ.

Всъщност служебният кабинет изрази принципна предварителна позиция, с която подкрепя идеята за глобална минимална данъчна ставка (още няма договорка за точния размер, а само, че ще е поне 15%), с която да бъдат облагани мултинационални компании с оборот над 750 млн. евро. На този етап идеята е всяка държава да може да избира сама дали да приеме тази ставка в националното си законодателство, или да остане с различна. В този случай някои дружества, които оперират тук, може да доплащат горницата (от например 5 процентни пункта) в други държави, ако по формулата за разпределяне на данъка се окаже, че дължат повече там. Към споразумението, договорено под егидата на ОИСР за промяна на международните правила за корпоративните данъци, се включиха 130 държави. Но тепърва предстои да се уточнят важни детайли (например каква да е данъчната основа) и да се постигне съгласие в ЕС. Дотук три държави - Ирландия, Унгария и Естония, са твърдо против. А очакванията са сделката от ОИСР да бъде обсъдена и евентуално приета през октомври. Едва след това ще се мислят общи европейски позиции, европейски правила, директиви и т.н., като България ще има право на глас по време на всички тези процеси. Друг е въпросът, че открай време Германия и Франция се опитват да се борят срещу данъчния дъмпинг на страните с по-ниски данъци в ЕС и може след години да се окаже, че страната няма да може да се рекламира с "магическото" число 10.

Има ли спор за еврозоната

"Вие ме познавате като един от най-острите поддръжници на еврозоната от 2005 г. Не може да се каже същото за други министри" - с тези думи преди седмица Николай Василев намекна, че влизането на България в еврозоната е още една разделителна линия между него и служебния финансов министър.

В своите изказвания Асен Василев никъде не е казвал директно, че не поддържа идеята. "Мисля, че трябва да продължим техническата подготовка, така че към 1 януари 2024 г. да имаме готовност да влезем в еврозоната", казва той в интервю за "Дневник" отпреди няколко дни. Но и подчертава, че "редовен кабинет трябва да проведе един широк обществен дебат до 2024 г., за да препотвърдим избора си, че искаме да влезем в еврозоната, за да сме абсолютно наясно това как се случва и да няма страхове, да няма притеснения и обществото да вземе информирано решение." Попитан допълнително за позицията си, той отговаря, че няма опасения за присъединяването на страната през 2024 г., но обществото трябва да вземе информирано решение.

Факт е, че такива притеснения има - те са свързани с опасения за увеличение на цените и некоректни практики при конвертирането на лева в евро, поне ако се съди от последната анкета на Евробарометър. Тя показва и още нещо - че подкрепата за въвеждане на еврото в България се увеличава с 6 процентни пункта спрямо година по-рано и достига 54% от населението към май тази година.

В проекта на Плана за преминаването от едната валута към другата, който беше публикуван преди седмици от Министерството на финансите, се предвижда мащабна информационна кампания, която да започне скоро и да се засили с приближаването на крайния срок. В нея би трябвало да са адресирани както основните страхове на обществото - като инфлационните притеснения, така и плюсовете, сред които репутационните ползи, привличането на повече инвестиции и търговия, по-ниски транзакционни разходи за бизнеса. На политическо ниво досега нито една от системните партии не е поставила под въпрос този документ.

Частна ББР и магистрали

Предизвикалата най-много критики идея на Николай Василев всъщност беше приватизацията на ББР. Първи аргументите си против обяви служебният икономически министър Кирил Петков, според когото банката трябва да продължи да съществува "обаче като абсолютно прозрачна, за малкия и средния бизнес, с лимит (на всеки кредит - бел. ред.) 5 млн. лв. и новия професионален мениджмънт да финансира малки иновативни компании". А Василев контрира, че рискът е тя да бъде употребена отново от следващ министър. Принципната му теза е вярна - продажбата на държавната банка е най-чистят вариант за премахване на изкушението да бъде употребявана за тесни бизнес или политически интереси. Но реалността е, че тя е непродаваема по поне три причини. Първо, има над 1.2 млрд. лв. привлечени средства от международни институции, които вероятно нямаше да са в ББР, ако зад нея като гарант не стои държавата. При продажба тези договори и средствата трябва да се прехвърлят към нова държавна структура. Второ, кредитният портфейл на банката е, меко казано, "превзет" от огромни трудно платими заеми към политически любимци (почти 1 млрд. лв. са към осем частни клиента, зад повечето от които прозира Делян Пеевски или ДПС). Трето, заради ковид държавната вдигна капитала на ББР със 700 млн. лв. и ББР през търговските банки осигурява евтини кредити на фирми и граждани. Връщането на тези заеми ще отнеме години, а голяма част от тях също се очаква да донесат загуба на банката. Четвърто, капиталът на ББР е твърде висок (почти 1.5 млрд. лв.) и ако се калкулира в продажната й цена, ще я направи още по-непривлекателна за покупка от търговски банки. Накратко, в този си вид ББР е непродаваема и почти всяка държава има подобен инструмент за икономически политики. Въпрос на употреба.

Същото е валидно и за другата идея на Василев - концесия на непостроени магистрали. Работещ по света модел, който обаче заради камара от лоши примери в миналото е загубил доверието на публиката тук. Справки - опитът на НДСВ да даде магистрали без състезание, монополните ски съоръжения в Пирин и на Витоша, плажовете, летище София...