Проф. Антоний Тодоров: Преговорите за коалиция подминават важни "детайли" за отвоюването на държавата в полза на гражданите

Опасна е възможността от един център на контрол да се влияе върху голяма мрежа от разнообразни медии , казва съоснователят на БОЛД пред "Капитал"

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Българската общност за либерална демокрация - БОЛД, излезе преди няколко дни с "Обръщение към политическите партии, участващи в преговорите за съставяне на редовно правителство", в което насочва вниманието към области, които според БОЛД не са били достатъчно добре артикулирани по време на публичните преговори. Сред тях са мерки за защита на правата на хора от уязвими групи, за социално включване и намаляване на социалните неравенсва, политиките за медийна свобода, стимулирането на гражданското участие в управлението и мерки за противодействие на дискриминацията и езика на омразата.

С политолога проф. Антоний Тодоров, преподавател в НБУ и един от инициаторите на БОЛД, разговаряме с за поставените в обръщението въпроси.

Защо виждате необходимост от това обръщение - свързано ли е с впечатленията ви от предаваните на живо разговори за бъдещите политики на новото управление?

Конкретното ни обръщение е, разбира се, и резултат от наблюдаваните преговори за съставяне на редовно правителство между четири политически формации, обявяващи се за съществена промяна на управленския модел.

Макар 18-те преговорни групи да покриват основните полета на публичните политики, някои съществени според нас елементи на либералната демокрация остават настрана, като някакъв детайл, докато според нас те са именно в центъра на отвоюването на държавата в полза на гражданите. А този "детайл" много често са правата на различните малцинства, защото в нашето общество съществува един траен предразсъдък - а именно, че демокрацията е просто власт на мнозинството. За да не се превърне властта на мнозинството в тирания на мнозинството, е нужна закрила на малцинствата.

Качествата на всяка демокрация зависят в огромна степен от начина, по който се отнасяме към различните малцинства: етнически, религиозни, културни, сексуални. Модерните общества са общества на множество идентичности и множество малцинства и това "управление на разнообразието" е особено важно. Ние сме отдавна мултикултурни общества и единствените принципи на съжителството в такава среда са толерантността и солидарността. Което предполага отхвърляне на насилието, било то физическо или морално. Отхвърляне на налагането на задължителни идентичности, уважението към избора на другите, стига той да не прекрачва свободите на останалите.

Всъщност във вашето писмо единствено се споменава въпросът за реформирането на медийното законодателство и политиките за осигуряване на по-голяма независимост на медиите - как си обяснявате пренебрегването на тази тема в коалиционните разговори?

Темата е трудна, защото независимо от натиска за изсветляване на собствеността върху медиите в крайна сметка ефектът е почти нищожен. Но не само собствеността, а най-вече структурният проблем със зависимостта на работещите журналисти от собствениците и управляващите медиите. Но също така и журналистическата етика, която, за съжаление, често е само на хартия.

Има медии, които не са нищо друго освен пропаганден афиш, но които имат добро финансиране и широка аудитория. Продават евтино, защото не са притеснени за приходите си. Използват уличен език, сякаш критиката е приемлива единствено когато наподобява махленска разправия. Внушават на аудиторията си, че истината е "повторена многократно лъжа", че има право онзи, който успее да надвика останалите, че незачитането на достойнството на един или друг човек е напълно приемливо средство. В това отношение гилдията на журналистите има малко ресурси, за да се противопоставя на това.

Въпросът за независимостта на медиите върви заедно с ограничаване на монополизацията на медийния пазар. Защото това не е просто "пазар", място за равноправна конкуренция, а терен на схватки, на който по-богатият е и по-силен и успява да надвика, а в много случаи и да ликвидира конкурента. Време е да заимстваме опит от по-успешните демокрации като Австрия, Германия или Норвегия, вместо да експериментираме. Най-опасни на този терен са монополите, възможността от един център на контрол да се влияе върху голяма мрежа от разнообразни медии и значителен дял от тяхното разпространение.

Имате ли в БОЛД конкретни предложения за засилване на гражданското участие в управлението, които бихте представили на новата власт?

Фактът, че имаше толкова много граждански протести, означава, че всъщност няма ефективно гражданско участие. Гражданите се изявяват единствено в две възможни форми: на изборите или на улицата. Надеждите, че социалните мрежи ще подпомогнат гражданското участие, се оказаха фиктивни. Защото социалните мрежи бяха агресивно завладени от пазарната реклама и от платените "тролове". Нито един "форум" не остана такъв - всичко се превърна в място за чудовищно надвикване и разпространение на езика на омразата.

Нужно е структурирано усилие (всъщност самостоятелна публична политика) за стимулиране на действителното гражданско участие във всички фази на публичните политики: формулирането на обществените проблеми, въвеждането им в официалния дневен ред, предлагането на възможни решения, делиберацията (задълбочено обсъждане на предимствата и недостатъците от вземането или не на дадено решение - бел. ред.) във вземането на решения, мониторингът на изпълнението им. Как да стане това? Ами хайде да го обсъдим широко, сигурен съм, че ще има много добри предложения.

И още нещо - нуждаем се от мрежа от "делиберативни граждански асамблеи" като начало на равнището на общините или кварталите. За да натрупат гражданите опит да участват в търсенето на общите решения. С такива е експериментирано успешно в различни демокрации, добре е да проучим и използваме този опит.

На български език беше преведена книгата на Давид ван Рейбрук "Против изборите", която, противно на заглавието й, е есе за новите демократични инструменти за гражданско участие и апелира то да не се свежда само и единствено до гласуване (или не) на избори през дълъг период от време.

Последната точка в обръщението ви - "Недопускане на ключови управленски постове в бъдещото правителство да се назначават лица, за които са налице факти, че са нарушавали права на човека", звучи като вариант на лустрация по закона "Магнитски".

О, не, не става дума за повторение на принципите на закона "Магнитски", защото едно такова законодателство на българска почва може да се превърне в инструмент за репресия на неудобните. Но предлагаме особено внимание към назначенията, защото видяхме как хора, станали известни със своето действие или бездействие в случаи на драстично нарушение на правата на човека, получават назначения на "удобни" постове, сякаш за нищо не са били виновни. При това не става дума единствено и само за доказаната в съда вина, а за отговорност пред обществения морал.

Законодателството може да се прегледа, разбира се, като се въведат някои логични ограничения пред заемането на определени длъжности. Но не толкова законодателството е важно, колкото самата практика на назначенията.

Дотолкова свикнахме с феномена, наречен "калинки на властта", че вече почти нищо не ни прави впечатление. Изобщо, нуждаем се от преглед и задълбочена дискусия както за селекцията на политическите елити, така и за селекцията на държавната администрация. Насърчаването на професионализма е важно, но недостатъчно условие. Трябва да се насърчава порядъчността.