Политика

Лаура Кьовеши: Европейската прокуратура е започнала над 120 разследвания за България

Европейският главен прокурор потвърди, че и Министерският съвет ще може да я сезира за злоупотреба с евросредства. Така се заобикаля българската прокуратура като единствен посредник по казусите

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши

Капитал

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европейската прокуратура е получила рекорден брой сигнали от България, попадащи в компетентността й. Това стана ясно от думите на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, която е на второто си посещение в България, откакто е заела поста. Днес тя проведе двучасова среща с премиера Кирил Петков. След нея Кьовеши потвърди, че Министерският съвет ще стане контактна точка с европейската прокуратура, т.е. ще може да сезира европейската прокуратура по български казуси, които са от компетентността й - злоупотреби с еврофондовете.

"Споделяме общата амбиция, че по нарушения, корупция и всякакви други престъпления свързани с еврофондове, ще работим заедно, за да сме сигурни, че България не е мястото за подобни престъпления", заяви и министър-председателят Кирил Петков след разговора. По време на визитата си Кьовеши ще се срещне също с министъра на правосъдието Надежда Йорданова и с главния прокурор Иван Гешев.

Над 120 разследвания

Кьовеши обясни, че европейската прокуратура е започнала над 120 разследвания по български сигнали. "Получихме информация за измами с евросредства в България, най-вече свързани с обществени поръчки, информация, свързана със злоупотреби със селскостопански субсидии, измами в сферата на строителството, фондовете за възстановяване след COVID-19. Това са основните видове престъпления, които разследваме и по които сме получили сигнали от българските граждани", каза европейският главен прокурор.

Европейската прокуратура може да разследва сигнали за престъпления и злоупотреби с еврофондове, извършени след 2017 г.

Директни линии към европейската прокуратура

През последните няколко месеци са очевидни опитите на българските власти да увеличат възможностите за подаване на сигнали до Европейската прокуратура от различни институции извън прокуратурата в контекста на съмненията, че обвинението под ръководството на Иван Гешев "цензурира" данните за престъпления от компетентността на ЕП. В България прокуратурата единствена може да реши дали има достатъчно данни, за да се започне разследване на дадено престъпление, а съвсем доскоро единствено Върховната касационна прокуратура можеше да сезира Европейската прокуратура.

През ноември м.г. обаче министерството на правосъдието съобщи, България е нотифицирала още две институции - МВР и Агенция "Митници", които ще могат да подават сигнали към Европейската прокуратура по образувани наказателни производства, за да прецени тя дали дали да изземе производствата за собствено разследване. В съобщението на Министерството на правосъдието се казваше, че тази стъпка е предприета по искане на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши.

Преди седмица премиерът Кирил Петков обяви, че и Министерският съвет ще стане директна точка за контакт към европейската прокуратура, така че сигналите от МС ще постъпват директно към екипа на Кьовеши, без да има посредници. "Аз искам да направя нови отношения между Европейската прокуратура и Министерски съвет, ще имаме възможността да няма посредници за информацията, за да можем най-експедитивно да пращаме сигнали, които са свързани с корупция с европейски средства", коментира тогава премиерът Петков.

Във вторник на срещата на бизнеса с правителството той обяви, че това вече е факт. "Важно е да няма монопол върху властите, които могат да изпращат сигнали към европейската прокуратура", коментира днес и самата Кьовеши.

Да се заобиколи прокуратурата на Гешев

"Ще говорим за това как европейската прокуратура може да се използва, за да успеем да направим поне едно пропукване на съществуващия модел. В момента имаме един модел, при който главният прокурор пази всичко. На нас буквално са ни вързани ръцете. Аз имам чувството, че този главен прокурор в момента следи нас повече, отколкото всяко друго престъпление. И ако случайно съберем някоя папка, тази папка да бъде иззета. Примерът за "Булгаргаз" беше точно такъв", коментира Петков.

"Важно е с Европейската прокуратура да пробием модела на сплетената система така, че да се види, че тези много силни, мощни, невероятно недосегаеми хора всъщност са много досегаеми и са едни мафиоти от село", заяви още премиерът.

Същевременно преди няколко дни стана известно, че по време на настоящите срещи на Кьовеши в България с премиера Петков и правосъдния министър Надежда Йорданова (в четвъртък, 17 март) ще се обсъжда и възможността сигнали до европейската прокуратура да се пращат и директно от антикорупционната комисия (КПКОНПИ).

На пресконференцията днес Кьовеши спомена, че е обсъдено и как да се подобри по-нататъшното съдействие с България, включително на законодателно ниво.