Алтернативен формат в "Да, България" ще реформира партията отвътре

Впоследствие обаче очевидно се притесниха, защото миналата сряда поканиха учредителите на клуба на заседанието на Националния съвет (широкото ръководство на партията), където те бяха изслушани. А след това от тясното ръководство отказаха категорично да коментират темата.

В неофициални разговори обаче негови представители определиха клуба като "фракция в партията" и посочиха, че по време на националната конференция в края на януари Христо Иванов е говорил в доклада си за проблемите в партията, но заради поредицата от три парламентарни вота миналата година и участието сега на "Да, България" в сложната и разнолика управляваща коалиция, тяхното решаване засега остава на заден план. Пред делегатите на форума тогава Иванов призна, че в "партията е загубен вътрешният диалог, а разширяването на "Да, България" с нови местни организации е довело до "вътрешнопартийно напрежение".

Създаването на опозиция не е изненада

Пръв за подобни проблеми във формацията публично заговори общинският съветник в София Методи Лалов, който през октомври миналата година поиска оставките на лидера Христо Иванов и на двама членове от ръководството - Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева. Аргументите му бяха свързани с "недемократичния начин", по който се определят кандидатите за депутати на партията, вместо първоначалната заявка кандидатите за изборни позиции във формацията да се определят чрез вътрешнопартийно електронно гласуване. Поведението на Лалов обаче, и то в навечерието на предизборната кампания, не получи подкрепа от никого в партията и той беше изключен от "Да, България". Но също така до последния момент имаше размествания в челните позиции на листите на "Демократична България", част от което е "Да, България", което създаде напрежение във формацията.

Очакванията, че след сериозната загуба на парламентарните избори (обединението "Демократична България" загуби наполовина от гласовете си в сравнение с вота през юли - от малко повече от 345 000 на 167 000) ще бъде направен анализ на грешките и ще се предприемат промени в партията, не се оправдаха. На последната конференция в края на януари за лидерския пост имаше само един кандидат.

Част от ръководството, срещу които имаше обвинения за капсулиране на организацията и вземане на решения в тесен кръг, запазиха постовете си, а други като Мануела Малеева и Калоян Янков изобщо не се кандидатираха. Нещо повече - с предложение за промяна в устава от тясното ръководство съвет искаха да заковат броя на членовете на националния съвет на 63-ма, което не се прие. Не се прие обаче и алтернативното предложение за двойното увеличаване на членовете му, направено от опозицията. И въпреки че в устава остана стария текст - че в състава му трябва да влизат не по-малко от 50 човека (дотогава те бяха 74), в широкото ръководство влязоха точно толкова души, колкото предложи Изпълнителният съвет - 63-ма.

Капсулация vs отваряне на партията

Днес Мануела Малеева и Калоян Янков признават, че точно този форум се е оказал определящ за решението да се създаде клубът "9 декември". Първо, защото на него е станала ясна визията на ръководството за развитието на партията. "Техният аргумент беше, че по-малкият състав на Националния съвет ще е по-оперативен, но на нас ни се искаше този орган да бъде отворен за повече хора с експертиза, защото в "Да, България" има хора с голям потенциал", казва Мануела Малеева. Към това Калоян Янков прибавя, че по този начин Националният съвет се превръща в професионален политически орган. "Това не е оперативен орган по същността си, а орган, който се свиква няколко пъти годишно, най-много веднъж месечно. Важно е в такъв широк орган да има освен хора, които са експерти, политици и активисти, да има и такива, които са житейски зрели и мъдри. За съжаление не се получи. И това предопредели накъде ще се развива партията и каква е визията на ръководството", казва Янков.

Защо клуб

Двамата признават, че не са се организирали за конференцията като група, която да отиде и на направи нещо. "Така се случи, че разбрахме, че имаме подкрепа на самата конференция и малко след това. Предполагахме, че мнозинството мисли като ръководството. Но там разбрахме, че имаме подкрепа. Конференцията ни показа, че това, което говорим ние, се мисли от повече хора", разказва Янков. Веднага след форума членове от партията се свързали с тях, а бройката на хората, които са се присъединили към клуба след учредяването му вече е над 110 души. "С някои от хората не се познаваме. Други бях чувала само като имена. Има и такива, които са напуснали партията", казва Малеева.

Янков и Малеева предпочитат да не говорят за клуб "9 декември" като за опозиция в "Да, България". "Идеята не е да рушим това, в което вече пет години всеки от нас влага и в което си е оставил сърцето. Независимо от това дали сме съгласни или несъгласни с това, което Методи Лалов казва, начинът, по който го направи, е разрушителен. По-скоро ние искаме да обединим, отново да се съберем някак си. Това са може би някакви грешки на растежа. На всеки от нас политиката не му е основното занимание и за много от нас това е нещо, което правим отстрани като желание да помогнем България да се развива по друг начин. Всеки от нас си има друг живот и може да живее без политиката", казва Малеева.

Калоян Янков пък смята, че за да има промяна в партията, тя трябва да стане отвътре и да има подкрепа. "Не искаме да се позиционираме така, че да загубим възможността за подкрепа. Ние сме откровени, говорим за проблемите вътре в партията и съм сигурен, че хората, дори и да не са съгласни с нашите идеи, разбират, че сме добронамерени и искаме да помогнем по някакъв начин", казва той.

Затова според него са избрали да учредят клуб, защото уставът на партията го позволява. "Клубът е възможност хората да се обединят, да дискутират, да работят по определени идеи, проекти. За моя радост има общност на "Да, България", която е жива. Тя може да не е много голяма, но ние знаем, че за да променим към по-добро "Да, България", трябва да спечелим на наша страна основната част от тази общност. По тази причина ние искаме да сме част от партията - малко по-дейна, по-гласовита, но гласовита по-скоро вътре в организацията и по-рядко отвън", допълва активистът и бивш депутат.

Защо "9 декември"

Избрали са да нарекат клуба "9 декември", защото има символно значение за партията. На тази дата през 2016 г. в "Независим театър" в София беше поставено началото на проекта "Да, България" със събитието "Разговор за България", на което говориха покойният юрист Кристиан Таков, Христо Иванов и Мануела Малеева, а малко след това беше учредена и партията.

"Това е и датата, на която предишната година Христо си беше подал оставката като правосъден министър от второто правителство на Борисов, което също е подаване на ръка от наша страна, защото тогава се обединихме и поставихме началото. За мен няма да има друга политическа партия. Това ще е. Ако успеем да направим нещо и аз ако успея да направя, това ще е в "Да, България". За мен беше трудно решението да се включа в политическия живот, но сега се чувствам спокойна, че съм взела правилното решение и ми се иска да дам още няколко години. След националната конференция исках да се отдръпна, но мисля, че има смисъл и е необходимо на направим опит да се върнем към корените", казва Малеева.

Какви реформи в партията

Една от целите, които клубът си поставя, е децентрализацията на партията. "Тя би трябвало да е по-насочена към местните организации и местните общности, т.е. да се чува тяхното мнение и техните идеи и ние искаме да помогнем да развием хоризонталната комуникация между различните звена в партията", казва Янков.

Другата цел по думите му е да се развие експертният потенциал на формацията. "Ние сме партия, позната на хората с правосъдната реформа и с електронно управление - имаме министри, които според мен вършат добра работа, но имаме и доста по-голям експертен потенциал. Например в областта на отбраната, която през последните два месеца стана доста актуална заради войната в Украйна. Така че смятам, че можем да поставим "Да, България" вече не като партия на една или две теми, а на повече", казва Янков. Към това Малеева прибавя, че на преден план трябва да излязат още нови лица, за да могат да се подготвят за предстоящите през следващата година местни избори. "Аз нямам притеснение, че депутатите и министрите от "Да, България" ще ни предадат. Напротив, аз ги подкрепям, но хората, които са видими, са малко за потенциала, който има партията", смята тя.

В клуба имат и още едно притеснение - че има опасност участието на "Да, България" в управлението да обезличи партията. "Виждам, че сред коалиционните партньори има такива, които въртят коалицията на пръста си. Говоря за лявата й част. Не казвам, че трябва да сме като тях, но при всички случаи трябва по-сериозно да отстояваме нашите принципи и да не се притесняваме, че ще има различно говорене по определени теми. Хората трябва да видят, че ние сме различна политическа сила и отстояваме ясни ценности", казва Янков. Той дава пример с бюджета, който по думите му е "популистки и ляв" и при обсъждането му не се е чула ясно позицията на обединението "Демократична България". Другата тема е за войната в Украйна.

"Очаквахме по-активна позиция от партията и от "Демократична България" и конкретни мерки за подпомагане на Украйна с военна помощ, защото нашите избиратели са силно проатлантически настроени, но дълго време имаше колебание по въпроса. Притеснява ме да не се окаже, че ние сме коалиционни отличници, но сме загубили избиратели", заключава Янков.

Малеева и Янков казват, че клубът "9 декември" няма да има местни структури, но се надяват подобно на младежката организация "Млада България" да станат част от структурата на партията, за да могат техни представители да участват в заседанията на Националния съвет. Ако това стане, те няма да имат право на глас, но ще имат възможност да излагат вижданията и идеите си за развитието на партията.