Манол Пейков: През пробойната, която направихме в статуквото, сега минават други - и я разширяват

Момчетата от "Продължаваме промяната" с присъствието си, с фасона си, с отсъствието на багаж, на наследство, което да ги дърпа надолу, усмихнати, позитивни, градивни (което само по себе си е нож с две остриета, но това е съвсем друга тема) са най-очевидният носител на промяната. Ние от "Демократична България" с течение на времето - благодарение до голяма степен и на тези два провалени парламента, макар да сме последните, които имаха вина за провала им - се превърнахме в своеобразна грамофонна плоча, която върти все същата и същата мелодия. И постепенно почнаха да ни възприемат едва ли не като казионна партия. На нашия фон тези хора носят нова сила и енергия.

Има и друга причина, разбира се - българинът поначало има склонност да разчита на месии. Не му достига политическа култура - и това не е обвинение, а констатация - да осъзнае, че демокрацията е бавен процес, че в нея трябва да инвестираш сили, време, както и личния си вот и подкрепа.

Лидерите на "Продължаваме промяната" имаха историческия шанс да попаднат на кормилото на държавата в правилния момент и да задържат фокуса на медиите. Те пожънаха предимствата от това, но нямаха времето да пожънат негативите. Нямат и минало, което да им тежи, не са били предмет на дългогодишен хейт - за два месеца се очертава само върхът на айсберга, но какво има надолу не се вижда, защото все още не е изградено.

Аз им се радвам и искрено се надявам те да защитят своите идеи и заявени намерения с почтеност, интегритет и характер.

Но не смятам, че слабият резултат за ДБ е провал на ръководството ни. Настоящата ситуация беше исторически неизбежна. Да, можеше да се справим по-добре - например вместо 6% да вземем 8.5%. Ала това, което се случи, беше като цунами. То просто се случва - и ти реагираш както можеш. Това е.

Не смятате, че има грешки в Христо Иванов и другите, които да доведат до тяхната оставка?

Има, разбира се. Смятам например, че незаемането на ясни позиции по дадени теми е грешка. Например по темата с короновируса. С д-р Симидчиев сме провели над 9 часа разговори, записани и качени в мрежата, които са информативни, градивни и се стремят да привлекат хора на страната на науката. Някои от тези разговори имат по над 25 000 гледания.

Би било напълно логично ДБ да стъпи на това, да го подкрепи чрез партийните си канали. Но то си остана наша, едва ли не частна инициатива. Макар всички от ДБ да са на едно мнение по темата за ваксините, нямаше ясно заявена позиция от страна на обединението. И в един момент, когато започнаха да умират по 300 души на ден, изпаднах в положението да ми се налага да защитавам "Демократична България" от нашите собствени съмишленици заради липсата на категорична позиция. Не друг, а именно аз - който се занимавам с тази тема буквално от първия ден и (до голяма степен), месец след месец изнасях на гърба си политическите и човешките негативи от това.

По подобен начин стоят нещата и с липсата на позиция по темата за необходимостта от включване в Наказателния кодекс на сексуалността като мотив за престъпления от омраза.

Аргументацията зад тази "сдържаност" беше желанието да "разширим ветрилото". Говоря в първо лице множествено число - макар че лично аз винаги съм заемал ясни и откровени позиции по тези теми. Но в партията като цяло идеята беше да бъдем по-нюансирани, за да се привлекат хора от периферията.

После обаче дойдоха хората от "Продължаваме промяната" и буквално стъпиха върху нашите рамене - същите цели и ценности, но опаковани в по-красива, по-позитивна обвивка. И изведнъж се оказа, че вместо да разширим периферията, ние загубихме част от центъра. И то точно заради отказа да заемем ясни и категорични позиции по теми, които са важни за много от нашите привърженици.

Какво става с "Да, България" след Христо Иванов?

Не мога да си я представя - защото той е напълно естествен неин лидер. Особено след смъртта на Кристиян Таков, който беше (и си остава) символичен патрон на идеята зад раждането на партията. Мисля за хората около Христо и ми се струва, че сред тях има отлични лейтенанти и капитани. Но истински генерал - човек, който освен да ръководи, да бъде стратег и визионер - в този момент не виждам.

В парламента дълго разсъждавах над многократните ни опити да направим правителство, наблюдавах всички разговори, появата на Кирил и Асен, след това нови опити. И съм пределно наясно как се стигна до тая историческа развръзка, която предвид обстоятелствата беше, струва ми се, неизбежна. Трябва да приемем реалността, да я прегърнем и да запазим хладнокръвие.

И това го казвам с ясната идея, че и ние, и хората, които триумфираха на изборите преди броени дни, в крайна сметка се борим за едно и също.

Разбира се, че бяха направени много грешки. Но все пак "Демократична България" са тези, които се появиха, когато ситуацията в България можеше да бъде уподобена на една дебела, яка, непробиваема стена. Преди по-малко от година, по време на 44-ия парламент, в тази стена нямаше никаква видима пробойна, през която да влезе дори и лъч надежда. Ние удряхме, блъскахме, чупихме свредло след свредло - докато накрая пробихме малък, но осезателен отвор. И дадохме немалко жертви по пътя.

Сега през тази пробойна минават други - и я разширяват. Аз съм щастлив от това.

Но си давам сметка, че е далеч по лесно да разшириш отвора, отколкото да го пробиеш.

Нашите устои са проверени, стабилни са. Били сме по-дълго на фронтовата линия. Имаме белези по лицето и тялото. И разполагаме с екип.

"Да, България" няма да изчезне, с други думи.

Кой ще е следващият лидер?

Не мисля, че в момента разполагаме с друг коз освен с Христо Иванов. Разбира се, че трябва да се направи анализ - има нужда от пренастройка на компаса. Но не мисля, че ядецът трябва да остане у Христо.

Наистина не виждам друга перспектива - което не значи, че я няма, разбира се. Но лично аз твърдо залагам на него - в морален план, а също и като лидер и визионер. Мисля, че той е човекът с най-дългосрочен и най-стратегически поглед в съвременната българска политика. Което отчасти е и същината на проблема с изборните ни резултати - защото Христо говори за големи, важни, структурни неща, които малцина имат капацитета да схванат. А ние явно не успяваме да ги преведем на достатъчно разбираем, вдъхновяващ език.

Ама това също е проблем - ако говориш така, че да не могат да те разберат хората?

Да, донякъде. При едно от последните интервюта попитаха Кирил Петков кое е първото нещо, което трябва да се направи след изборите. "Да се сложи край на корупцията", отвърна. Което е същото като "незабавна съдебна реформа" - но е казано по различен, по-достъпен начин.

Изграждането на структури обаче отнема време. Тези на Кирил и Асен бяха стъкмени набързо, поради което стъпват на глинени крака. В "Демократична България" нещата са по-устойчиви, защото имат по-дълга история. Докато по отношение на ПП все още нямаме никакви гаранции, че няма да се окажат като младите юпита, които доведе царя. Лично аз залагам, че сега ще е различно, че заявените им намерения ще бъдат подкрепени със съответните ценности и характер. Но те тепърва ще се изправят пред онези предизвикателства, през които ние минахме. И ако се препънат - както се случи с ИТН - хората, които заложиха на тях, отново ще започнат да повтарят старата мантра: "егати, щом и те не успяха, значи няма спасение".

Смятате ли, че е възможно общо бъдеще на двете партии?

След като има общо минало, не е невъзможно да има и общо бъдеще. Съвсем друг въпрос е доколко това е политически и стратегически благоразумно. Ние от "Демократична България" може да си говорим, че те са иззели територия, която смятаме за изконно наша - но помислете какво щеше да се случи, ако бяха приели предложението ни да се влеят в нас преди изборите? Колко можеше да вземем? Преди появата им на "Демократична България" даваха 15%. Може би щяхме да вдигнем до 20, дори до 22%? Сега самите те взимат 26%, а ние - още 6%. Ако бяхме се обединили преди изборите, със сигурност нямаше да постигнем тези резултати. От гледната точка на общия брой хора в парламента, които влизат от двете партии, това е оптималната ситуация.

Има и друго. Ние неизбежно носим със себе си багаж, който отблъсква много хора. Христо беше толкова мразен от платените медии, толкова много лъжи се изговориха по негов адрес - а, както добре знаем, когато повториш една лъжа сто пъти, тя се превръща в истина. И именно заради това много хора, особено от провинцията, просто няма как да гласуват за нас. Защото четат скалъпените глупости по негов адрес във вестниците и си казват: а-а-а, където има дим, там не може да няма и огън.

За сметка на това "Продължаваме промяната" са взели сериозен дял гласове от БСП и ИТН, та дори и 3% от ДПС. Ако се бяха присъединили към нас, много от тези хора просто нямаше да гласуват за тях.

Казано с две думи - за тях това беше по-мъдрият ход. А може би и за България.

Вие също така имате и най-капризните избиратели. Това понякога е добре, понякога ви вреди в някакви по-мащабни битки и ви връзва ръцете.

Така е. Най-тежкото нещо е наследството. Семейните отношения са изтъкани от любов и омраза - когато направиш нещо, което е в ущърб на собствените им представи за теб, хората, които те обичат, изведнъж започват да те мразят. Те никога не остават безразлични към теб - емоциите им винаги се блъскат в двете крайности. И това само по себе си е сериозно бреме.

Да вземем президентските избори например. Разполагаме със статистика, че приблизително 50% от нашите избиратели са почитатели на Радев. Останалите не само че не са, но и са негови отявлени антифенове. Как подхождаш в такава ситуация?

С оглед на това едва ли е изненада, че кандидатурата на Лозан Панов, която ние подкрепихме, все пак беше независима, беше издигната от други.

Какво стана с Лозан Панов?

Грешката, ако има такава, е както у нас, така и у самия Лозан Панов. Нямам представа какво се случи. Обяснявам си го с недостиг на ресурс и с недостатъчна подготовка, с липса на достатъчно обговаряне на нещата.

Не мисля, че имаше каквото и да е основание да говори подобни небивалици - но явно някои важни за него неща не са били обсъдени предварително. Обективната реалност е пределно ясна. Предвид подкрепата му през последните месеци Радев е откровен фаворит за поста. Панов имаше незначителна възможност да стане президент. Това, което трябваше да постигне тази кандидатура, е да отвори пробойна за част от българите, която да спомогне за разширяване на демократичното пространство.

Вместо това той отвори пробойна в "Да, България"?

Острото му изказване по адрес на лидерите на ДБ освен неоснователно беше и ненавременно, и крайно неблагополучно.

Очевидно при прибързаното му издигане е имало много недооценени и неизговорени неща. Нямам удоволствието да го познавам отблизо. Смятам, че е достоен магистрат, който изигра решаваща роля за съхраняването на надеждата за върховенство на правото в България у огромна група хора, при това в изключително мрачен и труден за обществото ни момент. Но за жалост Лозан се оказа твърде неподготвен за политическата роля, която му бе отредена.

Колко лесно ще е съставянето на правителство?

Водещата политическа сила е "Продължаваме промяната" и тя ще получи първия мандат. ДБ е неин естествен съюзник. Към това е ясно, че трябва да се добавят поне още две парламентарни групи. Сред тях няма да са ГЕРБ, ДПС или "Възраждане".

Остават ИТН и БСП. Първите бяха водещи в предишния парламент, но именно заради властовата си позиция проявиха изключителна агресия, арогантност и ултимативност. Сега - освен че би следвало да са си взели някакви уроци - са в съвсем различна позиция, защото процентите им са свити наполовина. Ще бъдат по-диалогични.

С БСП ситуацията не е много по-различна - в исторически план това е най-ниският им изборен резултат. За тях е важно да хванат този влак. И им е пределно ясно, че ако изпуснат тази възможност, колелото ще се завърти отново и ще доведе до непредвидима ситуация, при която цели партии могат да изчезнат от българския политически живот.

Не мисля, че Кирил Петков и Асен Василев имат намерение да прекарват дълго време в парламента. Те искат да бъдат част от изпълнителната власт, така че ще работят именно за това.

С две думи, съставянето на правителство в новия парламент няма да е особено сложно. Съвсем друг въпрос е доколко устойчиво ще бъде то.

Интервюто взе Огнян Георгиев