България насочва поглед към Космоса

Членство до година-две?

"В България лидерският стол за Космоса е бил празен в последните 10 години", коментира министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер на среща на 8 март, на която бе обсъдено бъдещото сътрудничество с агенцията. България е една от малкото членки на ЕС, която не членува в ЕКА.

Сега диалогът трябва да се засили - подписаното разширено Споразумение за европейска кооперираща държава, което предстои да бъде ратифицирано в парламента идва като резултат от дискусиите във Франция през февруари между министър Лорер и генералния директор на ЕКА Йозеф Ашбахер. "В момента разполагаме с нулев старт и имаме шанса да направим нещо смислено", коментира министърът.

С това споразумение България не става пълноправен член, а ще има разширени задължения и възможности, подобни на досегашния и статут в организацията - PECS. Това, което ще получим, е допълнителни разширени възможности за участие в програми на ЕКА, както и експертна и техническа помощ от организацията. Новият статут ще носи със себе си и увеличение на вноската, която страната внася ежегодно - сумата ще се покачи от 1.4 млн. евро на 2.8 млн. евро. Всяка членка получава поне 80% от вложената инвестиция обратно под формата на проекти и субсидии.

Новият статус, който е фактически нещо по-скоро от типа PECS+, има една главна цел: да увеличи възможностите на българския бизнес и институции, така че да са конкурентоспособни, когато и ако влязат като пълноправни членове на общ пазар. Тъй като България прескочи именно заради това статута на асоциирана държава (виж карето), ние изглеждаме доста неподготвени.

С новото споразумение България придобива и една уникална възможност - способността да премине в следващата фаза на членство към ЕКА по-рано от крайния двегодишен период. Оценка за възможностите на страната ще бъдат направени в "Междинния преглед за изпълнимост в тръжните процедури на ЕКА".

Ако този преглед е позитивен, страната може да стане пълноправен член още догодина, което би означавало неограничен достъп до пазара на ЕКА, възможности за работа в сектора за българите, по-широк достъп до програми и партньорства и, да - евентуално българи в Космоса. За съжаление обаче ситуацията с прегледа към момента не изглежда твърде розова.

Пак търгове, пак проблеми

В периода от 2015 г. досега българските компании са участвали в търгове, които са затворени, т.е. само за местни компании, защото такъв е статутът на държавата и те нямат право да участват в общоевропейски. Но дори на този доста малък и неконкурентен пазар търговете не са особено добри. От общия бюджет на държавата за реализирането тези дейности и като членски внос към ЕКА за периода 2015 - 2021 г. са били заделени 8.3 милиона евро. Оползотворени са 6.2 млн. евро.

Срещата в "София тех парк", която маркира началото на диалог между държавата и бизнеса за космическите ни стратегии Източник: Министерство на иновациите и растежа

Участниците са постигнали ниско ниво на активност и изпълнение. До този момент само през една от годините са били усвоени по проекти всички възможни субсидии за страната. Изпълнени са едва 42 проекта, което прави средно по 6 на година.

По официален доклад за членството на българското представяне ЕКА констатира няколко слабости.

Главно сред тях е доминиращото присъствие по проекти на една организация - БАН - тя е заела цели 46% от одобрените за изпълнение проекти по PECS на страната, а една трета от тях са на Института за космически изследвания и технологии към академията. Най-големият проблем в тази ситуация е, че нито един от разработените от тях проекти не е в сферата на бизнеса - продукт или услуга, а са изцяло научни изследвания.

Бизнесът от своя страна показва ниско ниво на заинтересованост - едва 35% от проектите одобрени за финансиране по PECS са с цел развойна дейност. От този процент едва една фирма е сключила повече от един договор. Това не е особено изненадващо - България е на последните места в ЕС и по развойна дейност на бизнеса.

Според Райчо Райчев от EnduroSat има и друго обяснение. На скалата за технологична готовност - TRL, повечето от проектите, извършени от спечелилите, са на ниво TRL 3. Това на практика значи прототипи, без търговска реализация. Според Райчев това обрича търговете, защото:"Нито един сериозен бизнес не би бил заинтересован от Космос в България в такива условия, защото той не иска да създава бумащина, да пише документи - той иска да създаде максимално бързо конкурентен продукт или услуга и да се бори с този продукт или услуга на пазара. А сегашният формат на програмата е структуриран, изисквайки от екосистемата да създава по-скоро идейни проекти до максимум прототип от ранен стадий, вместо да пренасочи фокуса си от прототип към търговска реализация в рамките на европейската икономика. Това автоматично обезкуражава истински конкурентните компании да участват с много по-голям ентусиазъм в космически програми."

Подобно мнение има и д-р Мариана Дамова от "Мозайка" - компания, която обработва сателитна информация за водите. "Моето впечатление от това, че сме в PECS, а не сме пълноправни членки, е, че ни се затварят вратите за много интересни възможности и за развитие на потенциал. Ако бяхме членове в ЕКА, щяхме да можем да влезем в следващото ниво на ускорено развитие, включване в големите инициативи и бъдещи планове на развитите общества по отношение на космическите изследвания", смята Дамова.

Райчев е категоричен, че и в момента страната ни има абсолютно достатъчния капацитет да е пълноправен член на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Дирекция "Икономическа политика" в Министерството на финансите, която отговаря за партньорството с ЕКА, отговори преди няколко месеца на "Капитал", че асоциираното членство, което сме прескочили, "предоставя широки възможности за участие в избираемите програми на ЕКА и достъп до тръжните конкурси без ограниченията, характерни досега, но в условията на висока конкуренция".

С две думи - можело е да играем на този по-широк пазар, с рискът обаче парите, които предоставяме, да отиват в други държави, с по-добре развита бизнес среда. Избягването на конкуренцията обаче не изглежда да е развило местната среда. "Досегашните резултати почти изключват възможността за пълноправно членство", коментираха тогава от министерството.

Развитието оттук нататък

На срещата в "София тех парк" на 8 март стана ясно, че отговарящ за космическата инициатива на България ще бъде зам.-министърът на иновациите и растежа Карина Ангелиева. Няма да бъде създавана Българска космическа асоциация - според министър Лорер и зам.-министър Ангелиева липсват експертни лица, а и няма нужда от още едно административно звено. Срещи със заинтересованите компании от сектора ще бъдат правени всеки месец, обеща зам.-министърът.

Лорер посочи, че няма да има централна визия за развитие и насока налагана от правителството, а тя ще се създава чрез нуждите и идейните проекти на участниците и чрез дълготрайна взаимна комуникация. Причината е проста - държавата няма особен капацитет да предлага политики и идеи в този сектор заради дългогодишната си незаинтересуваност от него, а бизнесът е доста по-напред.

Отварят се няколко канала, които ще финансират купуване на апаратура и образователни програми. В Плана за възстановяване според Ангелиева има заделени около 40 млн. лв. за тази цел, а отделно има Национален иновационен фонд. В плана също така е отбелязано финансиране за Центъра за аерокосмически изследвания към МВР, който вероятно ще трябва да започне по-активна работа в сътрудничество за наблюдение през сателити.

За оценка на състоянието на бизнеса в сектора вижте интервюто с Райчо Райчев от "Ендуросат".