Политика

Фондацията на американските републиканци се връща в България, за да се бори срещу корупцията

Международният републикански институт (IRI) подновява дейността си тук с фокус превенция на злоупотребите на местно ниво

Международният директор на IRI за Европа Пол Маккарти по време на представянето на доклада
Международният директор на IRI за Европа Пол Маккарти по време на представянето на доклада
Международният директор на IRI за Европа Пол Маккарти по време на представянето на доклада    ©  IRI
Международният директор на IRI за Европа Пол Маккарти по време на представянето на доклада    ©  IRI
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Върнете часовника обратно до 2005 г. Бурното първо десетилетие на прехода съпътствано от създаването на организирана престъпност и съмнителното първоначално натрупване на капитал са нанесли пресни рани в обществената тъкан. На този фон прохождащата българска демокрация е потърсила подкрепа от по-опитните си западни партньори. Международният републикански институт (IRI) е една от организациите, които откликват.

Институтът е сред влиятелните мозъчни тръстове във Вашингтон. Създаден е по инициатива на президента Роналд Рейгън с цел укрепване на демократичните практики и овластяване на демократичните лидери, включително чрез укрепване на системите за отчетност, които ограничават възможностите за корупция.

От началото на 90-те българският офис на IRI се фокусира върху укрепване на политическите партии, увеличаване на участието на младите хора и жените в политическия процес, както и провеждане на проучвания за обществените нагласи по различни теми.

През 2005 г. предприсъединителният процес на България към ЕС най-накрая е набрал скорост. Усещането за демократизация и липса на толерантност към корупцията расте. Това дава повод на IRI, както и на други западни организации с дейност у нас, да се оттеглят и да фокусират усилията си в по-нестабилни региони.

Корупционен и антикорупционен рестарт

Но след 2007 г. темпото на демократичните реформи се забави и България затъна стабилно в корупционното блато. Това подтиква IRI да поднови дейността си у нас през 2021 г., този път с фокус върху укрепването на антикорупционните механизми в местната власт.

В доклад представен по-рано тази седмица институтът обобщава заключенията си от проучване на корупционните уязвимости в 10 общини. Става въпрос за Благоевград, Бургас, Кърджали, Перник, Разград, Русе, София, Стара Загора, Велико Търново и Враца. Те са представителна извадка, от места с разнообразни политически нагласи, размер на населението и социо-икономически профили.

Заключенията от доклада са обект на дискусии в работни групи, с отговорните институции на местно ниво. До края на годината институтът ще предложи и конкретни мерки, които тези институции да предприемат, за да превъзмогнат корупционните си уязвимости.

Дали 10-те общини де факто ще приложат тези мерки или ще използват участието си в инициативата на IRI като поредната симулация на антикорупционна дейност не е ясно. Фактът, че сред участниците са такива бастиони на статуквото като Кърджали, София и Велико Търново обаче по скоро навежда към второто.

Самият доклад констатира, че "общинските съвети и кметовете имат почти неконтролирано влияние върху общинските дела. Те да имат правомощия по отношение на собствените си заплати и бюджети, общинските предприятия, възлагането на поръчки и надзора".

С други думи доколко една община толерира корупцията зависи не толкова от структурните ѝ недъзи, колкото от волята на тези, които я управляват, а и на партийните лидери зад тях. Ето защо фактът, че реномирана международна организация като IRI е възстановила дейността си в България сам по себе си е по-голяма новина. То е знак за неспособността на страната сама да се справя със своите проблеми, което създава рискове не само за хората тук, но и за региона и за нашите партньори. Корупцията например е един от най-лесните начини за проникване на руско влияние в Европа.

Констатациите от доклада не са откритие за почти никого в Българуя, но са добра отправна точка за общините, които искат да запретнат ръкави срещу корупцията. IRI планира и мониторинг по прилагането на мерките, които ще предложи. Чрез него авторитетът, който общините трупат чрез партньорството си с института, може да прерасне и в потвърждение на факта, че в някои от тях корупцията е основен инструмент на управление, освобождаването който изисква и освежаване в лидерството им.

Констатациите все пак

Механизмите за превенция на корупцията се използват рядко

Екипът на IRI отдава това на няколко потенциални причини. От една страна може би просто няма корупция на общинско ниво, въпреки че това се опровергава от данни от проучвания, както и от твърдения, споделени с екипа. Може би местните заинтересовани страни просто имат висок праг за това какво представлява корупция. Възможно е и гражданите да не желаят да докладват корупция поради опасения за репутацията или безопасността си, особено в малки общности, където всички се познават. Не на последно място има вариант гражданите да са се отказали от опитите да се справят с корупцията на общинско равнище предвид разочароващите резултати от досегашни разследвания на по темата.

Прозрачността не гарантира, че гражданите имат достъп до информация

Всички общински администрации формално спазват националното законодателство по отношение на прозрачността за обществени поръчки, наемането на служители и финансовите възнаграждения. Повечето общини обаче предоставят тази информация без тя непременно да е достъпна, лесна за разбиране или дори да е съобразена с това, което вълнува гражданите. Общинските бюджети често се публикуват в пълен обем, във формати и на език, които са достъпни само за икономисти и длъжностни лица. Данните за предоставянето на обществени поръчки са публични, но информацията за последващи действия по тяхното изпълнение е оскъдна. Липсват и ясни, последователни срокове за комуникация с гражданите. Цялата система за прозрачност обикновено разчита на общинските уебсайтове, които могат да бъдат непълни, трудни за навигация и без ключови функции.

Неотзивчивостта на администрацията води до използване на неформални канали

Въпреки че повечето кметове се възприемат като енергични и достъпни, гражданите не гледат на общински администрации и съвети по същия начин. Интервюирани във всички общини смятат, че процедурите на местните власти са тромави и трудни за проследяване и признат, че не знаят как се вземат политическите решения. Независимо дали гражданите не знаят към кого да се обърнат, когато имат проблем, или са имали лош опит с официалните механизми за докладване, в много общини кметът се е превърнал в единствения източник на отчетност, като гражданите, НПО и предприятията се обръщат към него лично, вместо по съответните канали.

Формалните механизми за участие на гражданите не компенсират липсата им на ангажираност

Интервюирани от всички десет общини споделят песимистична оценка за гражданската активност на местно ниво. От своя страна, общинските ръководители като цяло са обезкуражени от ниската посещаемост на публичните дискусии, което отчасти може да се обясни с наследството от комунистическия режим, който активно обезкуражаваше българите от гражданско участие. Междувременно гражданското общество се оплаква от формални консултации, на които присъстват предимно държавни служители, от липсата на възможности да изкажат мнението си и от редица решения, взети без особено участие на гражданите. В обобщение, общинските механизми за участие не се възприемат от гражданите като подходящи, ангажиращи или въздействащи.

Гражданското общество не играе съществена роля при изработването на общинските политики

От IRI са установили твърде малко примери за структурирани, приобщаващи и ориентирани към действия платформи, чрез които общините и НПО работят заедно. Взаимодействието на общинската администрация и общинските съвети с гражданското общество е непоследователно, избирателно и съпроводено с подозрения за фаворизиране, клиентелизъм и пристрастия. Съществува нагледно разделение между НПО, които са "за", и тези, които са "против", и в някои случаи това разделение води до коренно различни възгледи за достъпността до общинските лидери. Дори когато гражданското общество си сътрудничи с местните власти, то рядко допринася за общинските стратегии или допълва техническите нужди на администрацията. Вместо това НПО са финансово зависими от общинския бюджет, поканени са да участват в малки проекти или са помолени да окажат помощ за справяне с локална криза.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drkskwlkr avatar :-P
    Иван Арнаудов Весело
    • + 1

    Американските републиканци не са това, което бяха.

    В американския Конгрес таман онзи ден приключи серия от 8 изслушвания на високопоставени служители от кабинета и офиса на бившия им президент (номиниран от GOP и избран с гласовете на нейните членове и симпатизанти) по повод усилията на същия този президент да се задържи без основание на власт и да фалшифицира резултатите от изборите. По време на мандата му случаите на корупция и шуробаджанащина бяха пословични.

    Същият този (републиканец) президент, импийчнат два пъти от техния конгрес. Като ужким при втория импийчмънт лидерът на републиканците в Сената Маконъл каза, че не вижда проблем да му се търси отговорност post factum.

    Но когато Конгресът състави комисия да разследва фактите и обстоятелствата около неосъществения метеж, организиран от Тръмп, положи всички усилия да я направи невъзможна (като предложи за членове на нейния състав хора с явно участие в самите събития от 6.01.2020).

    Двамата членове-републиканци в тази комисия (Чейни и Кинзигър) бяха подложени на невидян острацизъм в собствената им партия, като на Чейни бяха отнети постове в партийната организация на нейния щат.

    Това са същите тези червени MAGA шапки, които се борят да лишат другите от права и свободи заради собствените си религиозни убеждения — нищо, че в самата им конституция е записано разделението на църквата и държавата. За тези хора това няма значение; в техните примитивни мозъци цялата конституция се свежда до втората й поправка.

    Това не са републиканците от времето на Рейгън, Форд, Айзенхауер. Това са съвременните талибани на Америка. Такива хора няма как да ни научат да преборим корупцията; както се видя, самите те упорито и целенасочено демонтират всички механизми на демокрацията.

    Както казваше един приятел, "Ае нема нужда".

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал