Фондацията на американските републиканци се връща в България, за да се бори срещу корупцията
Международният републикански институт (IRI) подновява дейността си тук с фокус превенция на злоупотребите на местно ниво
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Върнете часовника обратно до 2005 г. Бурното първо десетилетие на прехода съпътствано от създаването на организирана престъпност и съмнителното първоначално натрупване на капитал са нанесли пресни рани в обществената тъкан. На този фон прохождащата българска демокрация е потърсила подкрепа от по-опитните си западни партньори. Международният републикански институт (IRI) е една от организациите, които откликват.
Институтът е сред влиятелните мозъчни тръстове във Вашингтон. Създаден е по инициатива на президента Роналд Рейгън с цел укрепване на демократичните практики и овластяване на демократичните лидери, включително чрез укрепване на системите за отчетност, които ограничават възможностите за корупция.
От началото на 90-те българският офис на IRI се фокусира върху укрепване на политическите партии, увеличаване на участието на младите хора и жените в политическия процес, както и провеждане на проучвания за обществените нагласи по различни теми.
През 2005 г. предприсъединителният процес на България към ЕС най-накрая е набрал скорост. Усещането за демократизация и липса на толерантност към корупцията расте. Това дава повод на IRI, както и на други западни организации с дейност у нас, да се оттеглят и да фокусират усилията си в по-нестабилни региони.
Корупционен и антикорупционен рестарт
Но след 2007 г. темпото на демократичните реформи се забави и България затъна стабилно в корупционното блато. Това подтиква IRI да поднови дейността си у нас през 2021 г., този път с фокус върху укрепването на антикорупционните механизми в местната власт.
В доклад представен по-рано тази седмица институтът обобщава заключенията си от проучване на корупционните уязвимости в 10 общини. Става въпрос за Благоевград, Бургас, Кърджали, Перник, Разград, Русе, София, Стара Загора, Велико Търново и Враца. Те са представителна извадка, от места с разнообразни политически нагласи, размер на населението и социо-икономически профили.
Заключенията от доклада са обект на дискусии в работни групи, с отговорните институции на местно ниво. До края на годината институтът ще предложи и конкретни мерки, които тези институции да предприемат, за да превъзмогнат корупционните си уязвимости.
Дали 10-те общини де факто ще приложат тези мерки или ще използват участието си в инициативата на IRI като поредната симулация на антикорупционна дейност не е ясно. Фактът, че сред участниците са такива бастиони на статуквото като Кърджали, София и Велико Търново обаче по скоро навежда към второто.
Самият доклад констатира, че "общинските съвети и кметовете имат почти неконтролирано влияние върху общинските дела. Те да имат правомощия по отношение на собствените си заплати и бюджети, общинските предприятия, възлагането на поръчки и надзора".
С други думи доколко една община толерира корупцията зависи не толкова от структурните ѝ недъзи, колкото от волята на тези, които я управляват, а и на партийните лидери зад тях. Ето защо фактът, че реномирана международна организация като IRI е възстановила дейността си в България сам по себе си е по-голяма новина. То е знак за неспособността на страната сама да се справя със своите проблеми, което създава рискове не само за хората тук, но и за региона и за нашите партньори. Корупцията например е един от най-лесните начини за проникване на руско влияние в Европа.
Констатациите от доклада не са откритие за почти никого в Българуя, но са добра отправна точка за общините, които искат да запретнат ръкави срещу корупцията. IRI планира и мониторинг по прилагането на мерките, които ще предложи. Чрез него авторитетът, който общините трупат чрез партньорството си с института, може да прерасне и в потвърждение на факта, че в някои от тях корупцията е основен инструмент на управление, освобождаването който изисква и освежаване в лидерството им.
1 коментар
Американските републиканци не са това, което бяха.
В американския Конгрес таман онзи ден приключи серия от 8 изслушвания на високопоставени служители от кабинета и офиса на бившия им президент (номиниран от GOP и избран с гласовете на нейните членове и симпатизанти) по повод усилията на същия този президент да се задържи без основание на власт и да фалшифицира резултатите от изборите. По време на мандата му случаите на корупция и шуробаджанащина бяха пословични.
Същият този (републиканец) президент, импийчнат два пъти от техния конгрес. Като ужким при втория импийчмънт лидерът на републиканците в Сената Маконъл каза, че не вижда проблем да му се търси отговорност post factum.
Но когато Конгресът състави комисия да разследва фактите и обстоятелствата около неосъществения метеж, организиран от Тръмп, положи всички усилия да я направи невъзможна (като предложи за членове на нейния състав хора с явно участие в самите събития от 6.01.2020).
Двамата членове-републиканци в тази комисия (Чейни и Кинзигър) бяха подложени на невидян острацизъм в собствената им партия, като на Чейни бяха отнети постове в партийната организация на нейния щат.
Това са същите тези червени MAGA шапки, които се борят да лишат другите от права и свободи заради собствените си религиозни убеждения — нищо, че в самата им конституция е записано разделението на църквата и държавата. За тези хора това няма значение; в техните примитивни мозъци цялата конституция се свежда до втората й поправка.
Това не са републиканците от времето на Рейгън, Форд, Айзенхауер. Това са съвременните талибани на Америка. Такива хора няма как да ни научат да преборим корупцията; както се видя, самите те упорито и целенасочено демонтират всички механизми на демокрацията.
Както казваше един приятел, "Ае нема нужда".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.