Прогнозите за вота: Раздробен парламент, трудни мнозинства, възход на русофилските партии

Социологическите агенции предвиждат формална победа на ГЕРБ и потенциално седем партии в парламента и осма на ръба

Ани Коджаиванова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

БСП и "Продължаваме промяната" търпят най-големи щети от участието си в управлението, докато "Демократична България" отчита плавен ръст на избиратели.
"Възраждане" минимум удвоява резултата си според прогнозите и е близо до ДПС и левицата.
Партията на Стефан Янев засега е малко над бариерата за парламента, а ИТН - малко под нея.

Около месец преди поредните извънредни парламентарни избори на 2 октомври по-големите социологически агенции публикуваха първите си сондажи на електоралните нагласи и в тях няма особени изненади: след почти година извън властта ГЕРБ е силно мобилизирана и мотивирана да се завърне в управлението, а "Продължаваме промяната" търпи електорални щети от прекараното време във властта в условията на няколко тежки кризи.

Така ГЕРБ отново е фаворит за първа сила на изборите с преднина от 2 до 6% пред ПП според различните прогнози. Този факт сам по себе си не значи много - дори така партията на Бойко Борисов остава в голяма степен изолирана и ще е изправена пред почти невъзможна задача да намери партньори за мнозинство в силно раздробен парламент. Според повечето прогнози в него се очаква да влязат потенциално седем, ако не и осем партии. За първи път от много време е възможно в Народното събрание да има и две откровено русофилски партии - "Възраждане" и "Български възход" на Стефан Янев, които за разлика от БСП са по-агресивно и по-открито симпатизиращи на Москва и Путин на фона на сложната геополитическа обстановка в войната в Украйна. В същото време този им профил превръща и двете формации в твърде проблемни потенциални партньори в едно проевропейско правителство, за каквото ГЕРБ декларира, че би бил основа.

Същото обаче се отнася и за ПП, срещу която ГЕРБ, ДПС, а и служебният кабинет са открили мощен медийно-дезинформационен фронт, което пречи на партията на Петков и Василев да комуникира добре постиженията си (в комбинация и с неопитността на формацията в полето на политическия маркетинг и пропаганда). Според прогнозите резултатът на ПП ще е с между 5 и 9% по-нисък от този през ноември миналата година, а тези нейни избиратели се разпръскват в широк спектър - и наляво, и надясно. Но дори при най-добрите прогнози и с гласовете на досегашните партньори от БСП и "Демократична България", които повечето агенции посочват като четвърта и пета сила, мнозинство около партията на Петков и Василев също би било почти невъзможна задача.

На ръба на 4-процентната граница е ИТН, която обаче генерира толкова скандали около себе си, че се превръща в един вид токсична партия и от ПП поне досега бяха категорични, че няма да търсят формацията на Слави Трифонов в потенциални бъдещи планове за правителство. Кирил Петков и Асен Василев поставят като червена линия и партньорство с ГЕРБ.

Тази патова ситуация се подсилва и от видимо ниския градус на обществен ентусиазъм за вота, който очевидно няма да доведе до ясно, още по-малко трайно решение на политическата криза в България.

Честно е и да се отбележи, че прогнозите на социолозите в последната година и повече заради сложната политическа ситуация и други причини съществено се разминаха с реалността. Никоя от агенциите например не предвиди победата на ПП на последните избори. Подценен бе и потенциалът на ИТН на изборите през април миналата година. Сега според социолози и политолози този път рискът от подобни генерални грешки в прогнозите е минимален, но избирателната активност все пак би могла да обърка прогнозите. Социологическите агенции прогнозират тя да е в рамките на 48-52%, това обаче са данни само за вътре в страната, а реалната активност вероятно ще е сравнително ниска - по-близо до долната граница на 40-те процента, каквато бе и на последните два вота за парламент.

Неясната избирателна активност прави особено несигурни прогнозите за малките партии около бариерата за влизане в парламента (редом с други нестатистически фактори, като например ще има ли купуване и целенасочено преливане на гласове между партии и в какви размери). За настоящите избори поне две партии са в такава несигурна позиция - освен ИТН това важи и за партия "Български възход", която според прогнозите ще получи между 4.2 и 4.7% от гласовете. Сравнение с изследвания на нагласите от юли и юни обаче показва, че партията на Стефан Янев е в низходящ тренд - например според "Тренд" за месец подкрепата й е паднала от 5.7 на 4.5%. Така за нея кампанията ще е ключова, но конкуренцията за русофилските гласове, на които "Български възход" ще разчита в голяма степен, не никак не е малка.

За тях се бори и друга партия с откровено проруска ориентация - "Възраждане", която според прогнозите минимум ще удвои резултата си, а две от агенциите я поставят като четвърта или пета сила с резултат, съизмерим с този на ДПС и БСП - около 10%. Възможно е обаче да има и известно надценяване - както отбелязват от "Алфа рисърч", особено при "Възраждане" е, че има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив - като ковид пандемията и ваксините, вече са назад в приоритетите на хората.

БСП и според трите изследвания търпи лека ерозия - вероятно ефект от участието й във властта и действията на служебния кабинет. Доколкото и "Продължаваме промяната" стъпва в лявото социално поле с един крак, не е изключено двете партии сега взаимно да си отнемат избиратели, смятат социолози. Като цяло ключово за социалистическата партия ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват.

"Демократична България" е единствената партия в доскорошната четворна коалиция, която леко увеличава резултата си от последните избори, за което ѝ помагат две обстоятелства според социолозите. Първо, част от избирателите й, който на последния вот заложиха на "Продължаваме промяната", се връщат към ДБ. Друг фактор може да бъде това, че партията на Кирил Петков и Асен Василев зае доста твърди позиции по ред теми, включително за сътрудничество с ГЕРБ, на чийто фон "Демократична България" изглежда по-диалогична и отговорна към сформирането на "дясна" управленска алтернатива. Това важи особено за русофобски настроените избиратели, които на фона на всички рискове от войната в Украйна смятат, че най-важно в момента е България да не допусне да влезе отново в зависима орбита около Москва.