Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В далечната 1942 година част от Северна Гърция е окупирана от България, в срамния епизод от историята й, когато тя е съюзник на хитлеристка Германия във Втората световна война. Окупационната администрация тогава се опитва да засели български семейства по гръцките села и изпраща писмо до всички областни управители да кажат къде колко човека могат да бъдат настанени. Управителят на Тасоска област, д-р Мирев, тогава отговаря (писмото му се пази в държавния архив), че по принцип там могат да бъдат заселени около 60 семейства, но не препоръчва това да се случва, преди до острова да има редовни корабни линии, здравни служби и администрация, както и пътища между селата. В противен случай хората ще избягат от там, казва д-р Мирев. Дали съветът му е послушан, или войната е свършила, не е ясно, но български заселници тогава там няма. Сега обаче всичко е много различно.
Броят на българските семейства, които живеят само в Тасос, вероятно е повече от 60. Собствениците на имоти там са стотици. Те няма нужда да бъдат карани насила да ходят там, а искат сами, защото днес островът е по-добро място за живот отколкото в доста части от България.
Тази история е много добър пример за смисъла от Европейския съюз. Днес българите, които искат да почиват, работят и живеят там, могат просто да го направят. Насилието - войната, превземането на територии, преселването на хора, всичко това днес, в мирната част от Европа е напълно безсмислено.
Темата от корицата тази седмица е за българските инвестиции в близката Гърция - в северната част от страната. Те са предимно в недвижими имоти и през последните години, с макар и слабия, но все пак ръст на нашата икономика, хората и компаниите, които гледат натам, стават все повече. Както ще видите в темата на броя, извън туристическия шум и много по-високи цени на Халкидики, малко по-на изток има населени места с доста сериозно българско присъствие.
Това, че България днес е в Европейския съюз и хората могат свободно да купуват имоти, пътуват, живеят и работят в Гърция, е изцяло заслуга на едно поколение български политици, част от тях дошли на власт през 1997 г. Те успяха да обърнат държавата в посоката, която искаха хората, и тя върви по инерция натам, напоследък с известни криволичения. Тези политици не бяха спуснати във властта, а се озоваха там след избори, каквото ще има отново само след две седмици.
На етапа изглежда, че тази кампания протича доста вяло - това са четвъртите избори за последната година и малко. Много хора са загубили интерес и това е лоша новина, защото кой ще управлява има дори по-голямо значение от последните години, заради различните кризи, които вече се развиват в икономиката. През следващите месеци хората и компаниите ще трябва да се справят с несигурност в енергетиката и цените на горивата, висока инфлация и вероятно рецесия. Към това се добавят и по-директните рискове от войната на Русия в Украйна. Умни и компетентни политици биха омекотили предстоящите трусове.
Самите партии обаче също не изглеждат особено въодушевени от предстоящите избори и това се вижда от предизборната им кампания - вижте анализ на първите няколко седмици от нея тук и тук.
Веднага след това ще намерите пример за това колко струват последствията от лошите избори. Според доклад на Министерството на финансите близо две трети от парите, дадени през държавни поръчки от общините, вероятно са били разпределени чрез корупция. Изследван е само периодът 2020-2022 г. и стойността на "проблемните" поръчки е над 750 млн. лв. Това, уви, е само малка част сметката за лошите избори - в нея не се включват нито парите, раздадени от централната власт, нито еврофондовете.
Цената на лошото управление освен това се измерва с щети не само в миналото, но и в бъдещето. Увлечени в корупция, политиците спират да се занимават с управлението на важни сектори, като например образованието. Хубавите неща там се случват не заради, а въпреки политиците и тази седмица, заради началото на учебната година в училищата решихме да разкажем за някои от тях - вижте ги тук и тук.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.