Ниската активност ще е основният фактор за резултата от изборите

Не се очаква повторение на тежкото разминаване между социологическите прогнози и реалния вот, както през ноември 2021 г.

Според политолога д-р Милен Любенов българите са една от европейските нации, които гласуват най-емоционално

Полина Паунова

Според политолога д-р Милен Любенов българите са една от европейските нации, които гласуват най-емоционално © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Според социологическите проучвания в началото на кампанията ГЕРБ изпреварва "Продължаваме промяната".
Данните могат да се интерпретират, че ГЕРБ запазва подкрепата си, а при останалите партии има спад.
Кампанията ще има решаваща роля за изборите на 2 октомври.

През ноември 2021 г. нито една социологическа агенция в България не позна нищо: нито победителя в третите тогава предсрочни избори, нито мястото на която и да е партия в крайния резултат. Нещо повече, тотално сбъркани се оказаха не само прогнозите за вота, а и данните от екзитполовете в самия изборен ден.

И докато проучванията показваха как изборите ще бъдат спечелени от ГЕРБ, се оказа че има вълна от недоволство срещу партията на Борисов, въпреки предишните два безуспешни опита да бъде съставено правителство без участието на ГЕРБ. Това доведе до нов безапелационен победител - "Продължаваме промяната" на тогава доскорошните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.

По-малко от година по-късно Петков и Василев са бивши премиер и финансов министър, а социологическите проучвания нареждаха доскоро формацията им наравно с ГЕРБ като фаворити на предсрочните избори на 2 октомври - след като кабинетът беше свален с общите усилия на ИТН, ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Данните от социологическите проучвания, публикувани в последните дни, при старта на предизборната кампания, обаче чертаят друга картина.

Според "Алфа рисърч" в следващия парламент вероятно ще има седем политически сили. Моментната снимка на електоралните нагласи сочи още, че ГЕРБ (23.4%) стартира с превес от шест процентни пункта пред ПП (17.5). Сходни са данните и в публикуваното ден по-рано проучване на агенция "Тренд" - с разлика между ГЕРБ и ПП от пет пункта.

И "Алфра рисърч", и "Тренд" на този етап оставят "Има такъв народ" под бариерата от 4%, но все пак близо до влизането в следващия парламент. Отново и двете агенции измерват за момента БСП под 10%, като я подреждат след ДПС. А според "Тренд" левицата е изпреварена не само от Движението за права и свободи, а и от антизападната "Възраждане". В началото на кампанията според социолозите "Демократична България" се радва на над 7 на сто одобрение.

Прогнозните резултатите могат да бъдат интерпретирани без особено затруднение, твърдят пред "Капитал" социолози, според които почти сигурно е, че правителство след изборите през октомври няма да има. На фона на тежкото миналогодишно разминаване обаче в социалните мрежи, а и в медиите започна да се прокрадва въпросът дали няма да се случи същото и сега.

Социолози и политолози, с които "Капитал" разговаря, смятат, че подобни генерални грешки в прогнозите за тези изборите са почти минимални.

Причината според социолога Живко Георгиев е в разликата между "протестен" и "наказателен вот". "През 2021 г. имаше силно наказателен вот, а тази година ще е протестен", посочи той. И описа разликата между двата вида гласуване: "Протестният вот се характеризира по-скоро с негласуване, с ниска избирателна активност, докато при наказателния вот формацията, която се явява като алтернатива, получава неочаквано висок процент подкрепа".

Георгиев припомни, че срещу ГЕРБ и Бойко Борисов през цялата 2021 г. различни формации концентрираха желанието на българите да накажат управлявалите 12 години. "Затова и първо ИТН беше разпозната като алтернатива, после пък подкрепата за нея стихна, тъй като хората видяха друга формация, която излиза напред - това беше ПП", коментира той.

По думите му разликата с настоящата ситуация е, че сега наказателен вот няма да има, но ще има протестен - т.е. активността се очаква да бъде по-ниска. "При ГЕРБ има запазване на подкрепата към партията, а при останалите има спад - затова и на този етап данните сочат това", смята Георгиев.

Политологът д-р Милен Любенов също е на мнение, че ниската избирателна активност ще бъде един от основните фактори на предстоящия вот, но уточни, че "Няма как тя да се изчисли с точност", отбелязва той.

Сред факторите за тоталното объркване в миналогодишните прогнози Любенов посочи "емоционалното гласуване в България". "Избирателят тук е много непредсказуем, защото гласува доста емоционално", каза той. По думите му данните доскоро са показвали, че най-волатилни (променящи вота си) в Европа са избирателните в Италия. "След миналата година обаче се вижда, че България изпревари всички".

Волатилността е промяната на избора между два вота. "Миналата година волатилността беше около 40%", каза Любенов и добави, че при такъв тип електорално поведение (на избиратели склонни да променят кардинално фаворитите си) прогнозирането е много трудно.

В такива ситуации трябва да се отбележи, че колебливите избиратели се влияят от кампанията, което означава, че тя всъщност ще бъде от голямо значение.

Според Любенов именно заради волатилността и неясната избирателна активност резултатът през октомври е труден за прогнозиране. Според него е възможно отново да има грешки в социологическите данни. "Това обаче не се дължи на грешка на социолозите, а на факта, че ако погледнете миналогодишните данни, около 15% от избирателите са взели решение за кого ще гласуват в последните три дни на кампанията".

Социолози от различни агенции, с които "Капитал" разговаря, пък напомниха, че сондажите по време на кампанията са "моментна снимка" на нагласите. И потвърдиха думите на Любенов, че "сериозен дял от гласуващите, особено когато знаят кой е врагът им, а не кой е фаворитът им, решават да подкрепят този, който има към момента най-голям шанс срещу противника".

Така в последна сметка ясно става едно: година след като България беше в изборен водовъртеж, ситуацията не е така турбулентна. Парадоксално, но именно този факт може да доведе до по-нисък процент наказателен вот и по-висок протестен (т.е. по-ниска избирателна активност). Така всъщност негласуващите ще са тези, които ще решат вота. Поне този на 2 октомври.