🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Колко институции могат да съучастват в едно убийство

Няколко държавни звена се оказват в течение на съседския спор, довел до убийството до Женския пазар

Вратата, заради която Константин Дамов застрелва в главата Иво Андреев
Вратата, заради която Константин Дамов застрелва в главата Иво Андреев
Вратата, заради която Константин Дамов застрелва в главата Иво Андреев
Вратата, заради която Константин Дамов застрелва в главата Иво Андреев
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Иво Андреев е застрелян от свой съсед след продължителни спорове между двамата.
  • Семейството на Андреев търси съдействие от всякакви институции.
  • Казусът стига от МВР до Министерството на културата, а решение няма с години.

Една врата към двора предизвиква междусъседска вражда, с която се занимават няколко институции и завършва с куршум в главата.

Когато в началото на ноември покойният днес Иво Андреев организира поставянето на врата във входа си, за враждата между него и съседа му Константин Дамов знаят няколко институции.

В течение на комшийските спорове между двамата са пет институции - МВР, прокуратурата, столичният район "Възраждане", Регионалната дирекция за национален строителен контрол и инспекторатът по опазване на културното наследство към Министерството на културата. Единственият. дал някакъв съвет на Андреев. се оказва кварталният полицай, който препоръчва на 41-годишния мъж да си купи електрошок, за да се пази от съседа си, което звучи като "Оправяй се сам!". В деня, в който Дамов го застрелва в главата, на 11 ноември преди обед, в джоба си Иво носи електрошока. Не успява да го ползва за самозащита.

Къде са били институциите, за да предотвратят убийството, е въпрос, който няма прост или еднозначен отговор.

Тромавата власт

Обикновено дрязгите между съседи започват от дребен конфликт. Те най-често ескалират и приключват с физически сблъсък. Към момента в България не се води обща статистика за междусъседските конфликти, обясняват от МВР. А няма и как, защото сигналите, които постъпват, са разнообразни - от висок шум до незаконно строителство. Със сигурност обаче става дума за хиляди.

Но сигналите за съседски войни се изпращат и в прокуратурата, и в общината, а в големите градове - и в районните кметства.

Институциите у нас нямат механизъм, който да обобщава получените оплаквания, за да действат превантивно. И това изглежда, че е големият проблем. Полицията няма инструменти, ако няма сериозен инцидент, т.е. престъпление по НК. Същата е ситуацията с прокуратурата. В подобни случаи най-лесно е общественото недоволство да се стовари върху репресивния апарат на държавата - защо не са реагирали?

От друга страна, институциите, които административно контролират живота ни, са тромави, разсеяни, безчувствени и не работят ефективно. Движението на една преписка от сграда в сграда отнема от месеци до години, като през това време конфликтите се ожесточават.

Конфликтът Иво Андреев - Константин Дамов

Трагичният случай, с който завършва конфликтът между Надя и Иво Андрееви и Константин Дамов, е илюстрация на този административен батак.

Двете фамилии делят обща сграда и двор. Кооперацията се намира в близост до Женския пазар в София, някога е била стара фамилна къща на двама братя, а днес е паметник на културата.

Самото пространство е разпределено по необичаен начин. Иво и съпругата му Надя живеят в апартамент над два магазина, всеки от които е с различен собственик. Етажът над Андрееви е собственост на майката на Иво. Дотук собствениците са четирима, като двама от тях (Иво и майка му) са от едно семейство.

Фамилията на Дамови пък обитава отделна жилищна постройка в двора на кооперацията, която се води част от етажната собственост. Пространството, което Дамови обитават, е разделено на два апартамента. Вторият доскоро е бил на друг собственик, но той го е продал на Иво.

Източникът на конфликта е общият двор и кой с какви части от него разполага, както и как се разпределят битовите сметки. Вратата, заради която формално става убийството, на практика е към двора, който двете семейства делят.

Враждата започва отдавна, но ескалира миналата година, когато съпругата на Иво е бременна с второто им дете. На 21 април 2021 г., след поредица спречквания, Константин Дамов рита бременната Надя. Съпругът ѝ се намесва и набива Дамов. Последният вика полиция. Впоследствие той си вади медицинско, а Надя само отива на лекар, без да удостовери това с документ.

Колко институции са замесени в един скандал

Дамов претендира средна телесна повреда заради удари по лицето. Така започва и досъдебно производство. В хода му Софийската районна прокуратура установява, че Константин Дамов няма средна телесна повреда, както твърди, а лека. Затова и прокуратурата прекратява случая, който всъщност, ако се беше реализирал, щеше да бъде наказателно преследване срещу Иво Андреев.

Законът дава право на Дамов при лека телесна повреда да заведе частна тъжба срещу Андреев. По ирония на съдбата заседание по делото му в Софийския районен съд срещу Иво е насрочено в края на ноември. Седмици след като Дамов вече го е застрелял.

След случая от април миналата година Надя и Иво Андрееви подават още оплаквания в полицията срещу Дамов. Всички те са класифицирани като "вербални спречквания" и "влошени междусъседски отношения". Семейството твърди, че е заплашвано, в това число с убийство.

Закана за убийство може да бъде основание за наказателно преследване срещу Дамов, защото такъв тип заплаха е престъпление от общ характер. От МВР обаче неофициално признават, че когато става дума за междусъседска вражда, униформените невинаги обръщат внимание на "конкретните думи, защото в яда си хората казват какво ли не".

Знае се, че МВР съставя протокол на Иво Андреев и съседа му, като ги предупреждава да странят един от друг. Иво и Надя спазват предписанието, но според приятели на семейството Дамов продължава с вербална агресия към тях.

Пак по данни на близки на Андрееви след поредно оплакване до кварталния полицай и обяснението от страна на Иво, че се страхува за семейството си, кварталният съветва мъжа да си купи електрошок, за да може в случай на нападение да се предпази. На 11 ноември, когато Дамов застрелва Иво, електрошокът е в джоба му.

В края на 2021 г. размяната на реплики между съседите продължава. Затова Иво Андреев решава да предприеме друга тактика. И подава сигнал срещу съседа си в столичния район "Възраждане".

Сигналът е за незаконно строителство.

С преписката не се случва нищо четири месеца. Според районния кмет Савина Савова "районът е длъжен да пренасочи сигнала към компетентната за това институция - РДНСК". "Сградата е паметник на културата, затова районната строителна инспекция трябва да съгласува действията си с инспектората за културното наследство към Министерството на културата", обясни Савова.

Така на 28 април след поредица съгласувания съвместни екипи на РДНСК, инспектората към МК, общината и 3-то РПУ правят проверка. Констатира се незаконно строителство - Дамов без разрешение си е направил надстройка на жилището. Днес, седем месеца по-късно, предписание какво да се прави няма, заповед за събаряне - също. Като междувременно инспектиращият екип обявил на семейство Андрееви, че ще глоби и тях, защото фасадата към вътрешния им двор била в лошо състояние.

Безрезултатните проверки, очаквано, влошават конфликта още повече. Половин година по-късно Иво е застрелян.

Пороците, които убиват

Наглед битовата драма разкрива редица пороци. Бавна и нехайна администрация, която оставя у "потребителите" ѝ чувство за несправедливост, институционален хаос и немарливост, както и пълна липса на интерес към човека.

Битови конфликти има по целия свят, но поне в цивилизованата част от него и полицията, и местната власт играят и превантивна роля. Да не говорим пък за общностно самоуправление, каквото предполага обитаване на етажна собственост.

Българският Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС) дава възможност за изгонване на ползвател и дори собственик от дадена сграда. Процедурата почти не се ползва, защото за подобна стъпка е нужно съгласието на 75% от собствениците на идеални части от общите части.

Според ЗУЕС също домоуправителите трябва да се регистрират в общините до два месеца след избирането им.

Практиката сочи, че това го правят едва една трета от тях, а съществуващата в закона глоба за това нарушение не се налага. При проблем местните власти би следвало да комуникират тъкмо с избрания за домоуправител. При липсващи данни за такъв усилия в посока за контакт с жилищните кооперации често изобщо не се правят. Иронията е, че Иво Андреев е бил избран за домоуправител. И спазвайки закона, се е регистрирал.

Друг инструмент, който се ползва в Европа за решаване на междусъседски конфликти, е медиацията. Има практика медиатори да бъдат назначавани към общини, които пък от своя страна да призовават съседи да се обръщат към тях при спорове. Причината е, че поне в началото си междусъседските конфликти винаги са дребни и не предполагат правоохранителните органи да имат правомощия да се намесят в тях.

Столичният район "Лозенец" засега е единственият, който направи съвместен проект с Националната асоциация на медиаторите (НАМ). Проектът беше с цел намаляване домашното насилие и междусъседските спорове. За четирите месеца, в които НАМ и район "Лозенец" работят заедно, медиаторите се занимават с 10 случая. "Пет или шест от тях бяха за междусъседски спорове. Успеваемостта беше 90%", казва ръководителката на проекта Милена Гунчева.

Към момента по решение на Софийския градски съд Константин Дамов остава в следствения арест. Все така не се знае дали незаконната му надстройка ще бъде съборена, тъй като година след сигнала на Андрееви решение по него няма. След смъртта на Иво по свидетелски данни Дамов се обръща към жена му с думите "ти си следващата".

Остава надеждата, че тази заплаха ще бъде чута, а не пропусната като предишните.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    jch121099443 avatar :-|
    jch121099443

    Понеже повечето имоти в района са наследствена собственост, как така този човек Дамов е получил право да строи в двора на къщата - мои роднини дълги години имаха конфликт с наследници на “наематели” настанени в семейната им къща в центъра от т.нар. народна власт. В крайна сметка се принудиха да откупят обратно етажа на собствената си къща

    Нередност?
  • 2
    oo avatar :-|
    oo

    А не са ли още по-важни въпросите защо бивши полицаи и военни подблагосклонния поглед на "колегите" имат пищови и ги размахват без никакъв контрол. И защо при сигнал за заплаха с убийство на този не е отнет пистолета.

    Нередност?
  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Понеже никъде не пише по темата с конкретика, се разрових малко.

    https://www.google.com/maps/place/GAMA/ @42.7003536,23.3180955,40m/data=!3m1!1e3!4m5!3m4!1s0x40aa8568402cb663:0xde079dad8a0428bc!8m2!3d42.7003939!4d23.3181271

    Ето за тази къща става дума (магазин GAMA). В съседните къщи ясно се вижда как двора е бил на практика оползотворен за разширяване на жилищното пространство/склад. Щом жертвата е купил и апартамент от вътрешната сграда, вероятно се е надявал да окрупни целия имот.

    Вратата може да е повод, но не е причина, според мен. Много семейства са така - чакат някой да умре от старост, за да си облагородят имота.

    Нередност?
  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "jch121099443":

    Като гледам на мапс, в района всички къщи имат постройки по дворовете. Далеч не е ясно дали Дамов я е построил, кой от 2-та е наследник или всичко това е било заварено по този начин.

    За незаконната постройка на Дамов - едва ли е апартаментът, в който живее. И по дефиниция щом е незаконна, не е получил разрешение предварително.

    Нередност?
  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "oo":

    Или не го е размахвал, или сем. Андрееви не са знаели, че е незаконен. Иначе вероятно щяха да подадат жалба именно затова. Там администрацията вероятно би била по-дейна.

    Нередност?
Нов коментар