Делата срещу прокуратурата са легитимно средство за самоотбрана

Арогантното погазване на законови и морални принципи от главния прокурор изкара през лятото на 2020 г. хиляди на улиците, с безпрецедентно за европейска държава искане за неговата оставка. Така бесовете на Гешев бяха усмирени и беше поставено началото на необратим процес за озаптяване на перверзиите на главния прокурор и на неговите клонинги. Тази оздравителна тенденция може да бъде ускорена от индивидуални граждански правозащитни акции. Такива са съдебните дела срещу прокуратурата, представляващи легитимно средство за самоотбрана срещу институция, загърбила конституционното си предназначение.

Спорните тези за правата на юридическите лица

Разбира се, стотици такива дела са водени и се водят сега, но резултатът от тях беше пренебрежим поради посттоталитарните специфики на националното ни право. В правната доктрина и в съдебна практика доминира разбирането, че иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата може да предяви само физическото лице, пряко увредено от неправомерно обвинение. Поради личния характер на наказателната отговорност, която може да бъде търсена само от физически лица, преобладава становището, че юридическите лица, дори когато практически са унищожени с незаконни процесуални действия, са "косвени жертви", чиито щети са индиректно следствие от наказателния процес и поради това не подлежат на репарация. Тази формалистична стигма, която явно се бие с правни принципи като защитата от произвол и универсалния характер на обезщетението при непозволено увреждане, умело беше злоупотребявана от прокуратурата, защото несправедливо обвинените физически лица обичайно получават символични обезщетения за морални вреди, а за големите имуществени вреди едноличните търговци и търговски дружества не се възмездяваха. Прокурорите не носят нито наказателна, нито гражданска (на практика и дисциплинарна) отговорност за действията по служба дори при явна злоупотреба с власт. Поради това показните претърсвания и изземвания от офиси на фирми, съсипващи бизнеса и репутацията им, оставаха безнаказани и системно се използваха като прокорупционно средство за институционално изнудване и отмъщение. От друга страна, репарацията на вредите, които злономерен прокурор може да причини за 10 минути, обичайно отнема 10 години. Когато прокуратурата бъде осъдена, само най-паметливите помнят поръчителите и изпълнителните на позорната акция. Медиите поръчково обявили с огромни заглавия невинни хора за престъпници, слугински мълчат, а петната върху името и репутацията са доживотни.

Тази ситуация, която доскоро изглеждаше непоклатима, явно може да бъде преодоляна, когато добре аргументирани искови претенции, базирани на принципите на европейското право, бъдат разглеждани от ерудирани и независими магистрати.

Конкретният повод за тази умерено оптимистична перспектива е решението на ВКС от 12 август т.г. с докладчик съдия Десислава Попколева.

Искът на "Голд лизинг" срещу прокуратурата

Искът е предявен от лизинговата компания "Голд лизинг" ООД срещу прокуратурата през 2015 г. пред Софийски градски съд (СГС). Тъй като делото е заведено преди приемането на чл.2в от ЗОДОВ (в сила от 29.11.2019 г.), регламентиращ обективната отговорност на държавата за нарушения на правото на ЕС, СГС служебно и неправомерно преквалифицира иска, предявен по процесуалния ред на ЗОДОВ, по чл.49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), задължавайки ищеца да плати държавна такса от близо 68 000 лв. Тази финансова бариера пред достъпа до съд изглеждаше непреодолима, но непреклонната мотивация на съдружниците в "Голд лизинг" за търсене на справедливост, дори на такава цена, направи стратегическото дело възможно. Ищецът претендира обезщетение за вредите от зрелищна акция, проведена на 10 февруари 2010 г., в контекста на фамозната акция "Октопод", при която от офисите на дружеството поголовно са иззети всички компютри и "63 чувала" документация, без опис. Сред иззетите документи са стотици оригинални лизингови договори, сключени от дружеството - лизингодател, записи на заповед, погасителни планове, свидетелства за регистрация на лизинговите автомобили, всички счетоводни и застрахователни документи. Без тази ключова документация, дейността на дружеството е практически невъзможна. Непосредствено след акцията, със съдействието на пресцентъра на МВР и без противопоставяне на наблюдаващите прокурори, в множество медии е публикувана манипулативна следствена информация, че "Голд лизинг" е "част от пипалата на Октопода" и че през дружеството се препират престъпни пари. Много лизингополучатели - клиенти на ищеца се възползват от изземването на оригиналните документи и от публичното демонизиране на дружеството и спират да плащат дължимите лизингови вноски. Това принуждава ръководството на фирмата многократно и настоятелно да иска връщане на иззетите оригинални документи, без които не могат да бъдат установени и събрани дължимите вземания от лизингополучателите. Въпреки очевидността на настъпващите непоправими вреди, водещи до неизбежен фалит на дружеството, прокуратурата отхвърля исканията с бланкетния мотив, че оригиналните документи са нужни на разследването. Не помагат и сигналите на "Голд лизинг" до Инспектората на ВСС. В тях изрично е посочено, че произволните действия на наблюдаващите прокурори възпрепятстват възможността на дружеството да докаже и да събере вземанията си от некоректни клиенти. Поради рязко влошеното й финансово състояние, през март 2011 г. фирмата е заличена от регистъра на финансовите институции, а от счетоводния ѝ баланс са отписани несъбираеми активи за над 1.6 милиона лева. "Голд лизинг" прави безуспешни опити за събиране на дължими лизингови вноски по реда на заповедното производство (чл. 410 от ГПК), преминало в исково по чл. 422 от ГПК. Делата обаче катастрофират в резултат от невъзможността на ищеца и отказа на прокуратурата да представи оригинали на документите, установяващи вземането, поискани от ответниците в процедура по оспорване на копията, на които "Голд лизинг" базира претенцията си. Документите са натрупани в чували и нямат подробен опис, поради което обективно е невъзможно да бъде посочено къде точно се намират.

Досъдебното производство безславно е прекратено на 27 февруари 2014 г.

Правно основание на предявения иск не е само прекратяването на делото, доказващо изначалната незаконност на всички процесуални действия, но и нарушения на правото на ЕС - произволно и дебалансирано ограничаване на свободата на движение на капитали и услуги в Съюза, чрез фактическо блокиране на дейността на дружеството. Засягането на тези базисни принципи и права от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) налага според чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, държавата-членка да осигури ефикасни средства за тяхната защита. Аналогично изискване произтича и от чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като практическото ликвидиране на бизнеса на "Голд лизинг" е брутална намеса в правото му на "мирно ползване от притежания" по чл.1 от Протокол № 1 към конвенцията.

След като не успя да откаже ищците от воденето на делото с "входната" държавна такса от 68 000 лв., съставът на СГС с председател Маргарита Георгиева отхвърли изцяло иска с мотиви, които трудно могат да бъдат разгадани от здрав разум. Според нея отказът на прокуратурата да върне иззетите вещи е неправомерен, но вредите на дружеството не са причинени от него. Самосъхранително съдия Георгиева не сочи друга причина за фалита на компанията.

Въззивният Софийски апелативен съд (САпС) уважава исковата претенция до 802 000 лв. за вредите от присъдените в полза на "Голд лизинг" вземания, които не могат да бъдат събрани заради иззетите оригинални документи. Отхвърлена е обаче претенцията за около 220 000 лв. за дължими, но неплатени от лизингополучателите вноски, които са отписани от активите на дружеството като несъбираеми. САпС приема, че макар оригиналните договори за лизинг да са иззети от прокуратурата, "Голд лизинг" е бил длъжен, полагайки грижата на добрия търговец и поемайки "обичаен търговски" риск, да заведе десетки дела за всички такива вземания и да изиска по съдебен ред оригиналните документи. Въззивният съд не дава убедителен отговор на въпроса защо смята, че след като ищецът вече е загубил две такива дела, в следващи идентични казуси резултатът би бил различен.

И касация

В касационната жалба адвокатът на "Голд лизинг" детайлно анализира понятието "неоправдан търговски риск" през призмата на множество решения на Съда на ЕС (СЕС). Той фокусира защитната теза върху очевидния факт, че "Голд лизинг" добросъвестно е опитал да събере по съдебен ред дължимите лизингови вноски по два договора. И в двата случая делата са загубени заради отказ на прокуратурата да представи иззетите оригинални договори. От това обосновано може да се предположи, че при идентични факти и при непроменена правна рамка, резултатът от евентуални нови искове би бил аналогичен. Пред касационния съд е поставен ключовият въпрос: "Дали ако ищецът беше завел десетки дела срещу неизправни лизингополучатели и очаквано ги беше загубил, съдът би осъдил прокуратурата да му възстанови огромните съдебни разноски по тези дела, или би приел, че те не са пряко следствие от наказателния процес?"

В отговор на тези аргументи ВКС допуска касация по въпроса "Прекъсва ли се причинно-следствената връзка между противоправното поведение на длъжника и причинените вреди, когато кредиторът не извърши действия, които могат да бъдат квалифицирани като "необичаен търговски риск?".

Стъпвайки на правните стандарти, обективирани в практиката на СЕС, ВКС възприема тезата на "Голд лизинг", че целта на оправдания търговски риск е да бъдат минимализирани предвидимите вреди, при разумна съпоставка между вероятните приходи и загуби. В случая, ако след загубените две дела ищецът беше предявил нови идентични искове, без разумна перспектива за успех, вредите, които би претърпял, неминуемо биха били по-големи. Поради това предявяването на такива искове в случая би било необичаен търговски риск, надхвърлящ дължимата грижа на добрия търговец. ВКС припомня, че грижата на добрия търговец поставя по-високи изисквания от тази на добрия стопанин, тъй като се полага от професионалист. С тези ключови мотиви, които са принос в развитието на търговското и облигационното право, ВКС уважава и претенцията на ищеца за 220 000 лв. за репарация на отписаните като несъбираеми вземания за дължими лизингови вноски.

Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е за критериите, по които се определя размерът на обезщетенията на моралните вреди, причинени на юридически лица от нарушение на правото на ЕС, при незаконни актове, действия и бездействия на държавата. По този въпрос ВКС прилага гъвкав подход, съобразен със спецификите на всеки отделен казус, като без претенция за изчерпателност, изброява критериите - тежест и продължителност на нарушението, поведение на държавния орган, ефектът пред трети лица и степента на накърняване на фирмената репутация, несигурността при планирането на фирмената дейност, нарушенията в управлението на дружеството, неудобствата, причинени на ръководството на фирмата...

На базата на тези критерии ВКС присъжда на "Голд лизинг" 10 000 лв. обезщетение за морални вреди, причинени от накърнена търговска репутация и нарушение на нормалното ѝ управление. Така общият размер на обезщетението, което прокуратурата е осъдена да плати, е 1 031 319 лв. Към тази "главница" ще бъде прибавена законната лихва от 2015 г., когато е предявен иска, както и значителни суми за държавни такси и други съдебни разноски.

Рекордният размер на обезщетението очаквано се оказа във фокуса на общественото внимание. За съжаление той засенчи други по-важни и устойчиви ценностни и юридически достижения, обективирани в съдебното решение, които могат да бъдат резюмирани така:

• Трайно е преодоляно ретроградното разбиране, че обезщетение за вреди от наказателно дело се присъжда само на физическите лица, срещу които пряко е била насочена наказателната репресия.
• Затвърждава се пробивът, в съответствие с практиката на ЕСПЧ и на СЕС, да бъде присъждано обезщетение за морални вреди, причинени на юридически лица и еднолични търговци. Както беше посочено, ВКС маркира и примерни критерии за определяне размера на тези вреди.
• В мотивите на ВКС задълбочено и детайлно е анализирано съдържанието на понятието "обичаен търговски риск", практически приложимо в търговски и облигационни спорове.

За отговорността на прокурорите

Казусът "Голд лизинг" активира обществения и съсловен дебат за отговорността на прокуратурата и на прокурорите. Щом само по едно дело ще платим близо 2 милиона лева за ефирната слава на Цветан Цветанов като вътрешен министър и заради безхаберието на обгрижващите го прокурори, въпросът за персоналната и институционална отговорност пред данъкоплатеца вече следва да бъде поставен ултимативно. Според националното законодателство прокурорите отговарят персонално за вреди от техни действия по служба, само когато те бъдат признати за престъпление. Европейските правни стандарти допускат ограничена имуществена отговорност на магистратите и при доказана зла умисъл или груба професионална небрежност. Поради ограничения размер на тази отговорност тя изглежда недостатъчна и неефективна за изкореняването на културата на злоупотреба с власт от българските прокурори. Затова най-подходящо изглежда съчетаването на ограничената персонална отговорност на конкретните прокурори, причинили вредите, с пълната институционална отговорност на прокуратурата чрез лимитирането на добавките към възнаграждението (за дрехи, 13-та заплата и др.) на всички прокурори или поне на тези, работещи в прокуратурата, чиито вредоносни актове са причина за присъдените обезщетения. Разбира се подобни мерки, които биха могли да демотивират оцелелите почтени и ерудирани професионалисти в системата, следва да се прилагат внимателно и балансирано само след като независим орган установи, че вредите са резултат от злоумишлени действия или от груба небрежност, а не от непредвидими рискове, съпътстващи всеки наказателен процес.