Първан Симеонов: Местните избори изглеждат основната цел на променените правила за гласуване

За ГЕРБ беше важно да се пакетират с евроатлантическите сили, но се стигна отново до разделението статукво - промяна, казва изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл"

   ©  Красимир Юскеселиев
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Винаги е било по-смислено изборната система да се пипа на малки стъпки и да се оптимизира. Направи ли се промяна, хората трябва да бъдат оставени няколко години да свикнат и да се научат.

Сега демонизирахме хартиената бюлетина, демонизирахме и машините и вече каквото и да се предложи, веднага се намират аргументи в другата посока.

Една грешка не може да се поправи с друга грешка, трябва да се излезе от порочния кръг. Демонизирането и на хартията, и на машините опорочава самата идея за избори. Хората започват да вярват, че те са нечестни, а това не е вярно. Българските избори са сравнително ОК.

Струва ми се, че изборните промени са насочени към местния вот, в който и 10 гласа могат да повлияят. Вижда се, че ГЕРБ стагнира - партията се капсулира и не расте, а става вече лична гвардия на Борисов. И като че ли все повече зависи от присъствието си в администрацията - нещо като партия-държава или партия-община. ГЕРБ се вкорени и в селата, както едно време беше БСП. Преди старото поколение беше БСП, а новото ГЕРБ, но сега старата партия е ГЕРБ, а новото поколение - "Продължаваме промяната". ПП имат шанс да се превърнат в траен полюс, ако си изиграят умно картите в противоборството с ГЕРБ. Заради социалния елемент имат и пенсионери на своя страна.

ДПС изглеждаше, че най-много държи на промените в Изборния кодекс, вероятно смятат, че това ги улеснява по някакъв начин. БСП наистина са повярвали, че това може да им помогне. ГЕРБ - в тази обсадна ситуация, в която живеят последните 2-3 години, започнаха да страдат от синдрома да повярваш в собствената си пропаганда. И не си дават сметка, че ще спечелят някакви имагинерни ползи, но ще загубят повече. За тях беше важно да се пакетират с евроатлантическите сили, но се стигна отново до разделението статукво - промяна. БСП, ДПС и ГЕРБ направиха грешка с тази "хартиена коалиция", защото минираха по-широките възможности за утре. Двата лагера - статукво и промяна, са долу-горе еднакви и ситуацията на паритет остава.

Това е и големият парадокс - тези два лагера са естествени в България. Такова е нормалното разделение - винаги една столична интелигенция дърпа напред, винаги една инертна група избиратели в страната, която е мнозинство, дърпа в консервативна посока. Аз намирам сегашната ситуация в страната за естествена и нормална, но хората я приемат като безизходица. Накарахме ги да мислят, че задължително трябва да има ясен победител. Преди войната имаше ясна поръчка за промяна, но войната и инфлацията направиха хората по-предпазливи.

Но с липсата на редовно правителство партиите закърняват в основната си функция да управляват. Създава се изкушение и за друг тип игри - например за смяна на държавното управление. Това ще бъде най-голямата загуба на обществена енергия, включително и за процесите, които България криво-ляво е добутала донякъде - като Шенген и еврозоната. Основната опасност е хората да свикнат с идеята, че не с техния глас се създава правителството, а с една друга воля.

В същото време драмата на президента е, че когато си отговорникът за правителството, започват да те гледат критично да губиш рейтинг. Което е абсолютно нормално, но така президентът може да се изхаби преждевременно за някакво политическо бъдеще. Ако му се налага да управлява продължително време, това за него е къса клечка.