Кои са кандидатите за министри в кабинета "Габровски"
Повечето номинации са от втория ешелон на ГЕРБ, но има и близки до БСП и президента Румен Радев, както и бивш министър на "Продължаваме промяната"
Екип на Капитал
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Съставът на правителството, което Николай Габровски предложи с мандата на ГЕРБ, е донякъде изненада, тъй като не включи ясни партийни лица. Но, от друга страна, е и очакван, тъй като сигналите бяха за търсене на по-широка подкрепа, включително от партии като БСП и "Продължаваме промяната".
Засега няма яснота дали проектокабинетът ще получи нужните гласове, за да бъде избран. Очаква се гласуването да е в сряда или четвъртък, като са нужни 50% + 1 гласа от присъстващите.
Кои са кандидатите за министри:
Малина Крумова - заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз
Малина Крумова е един от хората, които през годините са били близки както до ГЕРБ, така и до президента Румен Радев. Тя има дългогодишен опит в сферата на европейското финансиране: влиза в държавната администрация през 2007 г. като експерт в Управляващия орган на оперативна програма "Околна среда" по време на тройната коалиция и кабинета "Станишев", когато ресорен министър беше Джевдет Чакъров (ДПС). От 2009 г., при идването на ГЕРБ на власт, Крумова става директор на дирекцията и ръководител на оперативната програма.
В периода март - май 2013 г. е зам.-министър на околната среда и водите в служебното правителство с министър-председател Марин Райков. През 2014 г. влиза в администрацията на Министерския съвет като отговорник за координацията на европейските структурни и инвестиционни фондове. А от през януари 2017 г. е назначена за служебен заместник министър-председател по еврофондовете в служебното правителство на Огнян Герджиков. След това става заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в третия кабинет на ГЕРБ. А от октомври 2018 г. работи по създаването на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", чийто първи ръководител е. Завършила е Американския университет в България.
Миглена Тачева - заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието
Миглена Тачева е добре позната на държавната администрация. Кариерата ѝ в нея започва през 2001 г., когато е назначена за заместник-министър на правосъдието в правителството на Симеон Сакскобургготски. Оттогава датира и познанството ѝ с лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, като през годините те са демонстрирали добри отношения. През 2007 г. става министър на правосъдието в кабинета на Сергей Станишев, избран с мандата на ДПС. Тя заемаше поста малко над година. А след края на управлението на БСП, НДСВ и ДПС беше назначена за изпълнителен директор на "Феста холдинг" на Петя Славова.
През 2016 г. Тачева успя да спечели оспорваната битка за директорската позиция в Националния институт на правосъдието (НИП) срещу тогавашния шеф на института Драгомир Йорданов и бившия правосъден министър Антон Станков. През миналата година Тачева беше преизбрана за втори мандат на практика без конкурс. Управителният съвет на НИП я подкрепи с 6 гласа "за", като "против" гласува само председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. За оставането ѝ на поста гласуваха шефът на Върховния административен съд Георги Чолаков, главният прокурор Иван Гешев, тогавашният министър на правосъдието на ГЕРБ Десислава Ахладова, проф. Сашо Пенов и членовете на Висшия съдебен съвет Красимир Шекерджиев и Евгени Иванов.
През 2018 г. Тачева се оказа заподозряна в престъпление по служба, извършено през 2007 г. Тогава това стана ясно от постановление на Софийската градска прокуратура (СГП) по сигнал на Антикорупционния фонд. Според заключението на прокурор Боряна Бецова, цитирано от неправителствената организация, "може да се направи извод, че са налице данни за престъпление по служба - по член 282 от НК, извършено от министър". Става въпрос за договор, сключен от Миглена Тачева, за наемането на сградата на Административния съд - София-област, на столичната ул. "Съборна" 7, собственост на "Транслат" АД. Впоследствие стана ясно, че преписката е изпратена в Специализираната прокуратура. Публични данни какво се е случило след това не са известни.
Д-р инж. Меглена Плугчиева - заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите
Меглена Плугчиева е бивш депутат от БСП и бивш член на Висшия съвет (широкото ръководство) на социалистическата партия. По време на правителството на Симеон Сакскобургготски тя беше зам.-министър на земеделието и една от фигурите от БСП заедно с Костадин Паскалев, които бяха в правителството на НДСВ и ДПС, въпреки че социалистическата партия не беше в коалиция с двете тогава управляващи формации. Впоследствие стана посланик на България в Германия, а по времето на правителството на Сергей Станишев Плугчиева беше вицепремиер и стана първият отговорник за европейските фондове, точно по времето, когато бяха замразени (въпреки че вината за това не се носи от самата нея). След края на мандата на Станишев се върна към дипломатическата си кариера. В периода 2012 - 2018 г. е посланик на България в Швейцария и Лихтенщайн, а от 2019 г. - в Черна гора. Плугчиева е завършила Лесотехническия университет и е инженер по горско стопанство и екология.
Маринела Петрова - министър на финансите
Маринела Петрова започва кариерата си като експерт в Агенцията за икономически анализи и прогнози. Впоследствие дълги години е и във финансовото министерство, в което се влива агенцията. Там тя оглавява постепенно различни дирекции, свързани с евроинтеграцията и икономическата политика. През 2016 г. е предложена от Владислав Горанов за зам.-министър на финансите и остава на поста при втория и третия кабинети "Борисов".
През 2021 г. след падането на власт на ГЕРБ се връща на експертна позиция в министерството, но впоследствие напуска институцията. В периода до 2020 г. е активно ангажирана с процедурата по присъединяване на българския лев към ERM II, а след това и с покриването на поетите от страната ангажименти и подготовката за приемането на еврото. Към момента е председател на управителния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ).
Д-р Благородна Макева - министър на вътрешните работи
Цялата кариера на Благородна Макева преминава в МВР. От 2015 г. до август миналата година тя бе зам.-директор на Националната полиция, след което бе сменена от първото служебното правителство с премиер Стефан Янев. Завършила е Академията на МВР, била е разузнавач в Криминална полиция, работила е и в Осмо районно управление в София. От 2003 г. е дипломиран юрист от Пловдивския университет, а две години по-късно започва като юрисконсулт в Главна дирекция "Национална полиция", където израства по етажите в следващите над 15 години. Впоследствие е била и директор "Публичен регистър" при КПКОНПИ.
Макева има докторска степен по "Организация и управление извън сферата на материалното производство (вътрешен ред и сигурност)" към Академията на МВР.
Преминала е обучителни курсове в България и чужбина, между които "Работа с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД)" на Нидерландския институт за международни отношения "Клингендал", "Права на човека" в Дипломатическия институт към министъра на външните работи и Женевската академия по международно хуманитарно право и права на човека.
Тя е хоноруван преподавател в академията, а също така е била и хоноруван преподавател по "Правни и полицейски аспекти на домашното насилие" на Софийския университет.
Атанас Запрянов - министър на отбраната
Атанас Запрянов е бивш зам.-министър на отбраната в последното правителство на Бойко Борисов. Смята се за изключително лоялен на ГЕРБ и човек, лансиран от бившия военен министър о.з. ген. Аню Ангелов. Запрянов е и генерал-лейтенант от резерва. Преди промените е офицер от "Свързочни войски", а след това - в Главно управление "Комуникационни и информационни системи", което оглавява през 1999 г. През 2000 г. е произведен в генерал-майор, а през 2003 г. - в генерал-лейтенант, като е назначен за зам.-началник на Генералния щаб по ресурсите.
През 2010 г. преминава в резерва, като в периода 2010 - 2013 г. е съветник на о.з. ген. Аню Ангелов - военния министър в първия кабинет на ГЕРБ. През 2015 г. Запрянов е назначен за зам.-министър на отбраната в третото правителство на Борисов, като неофициално се спряга за един от "архитектите" на договора със САЩ за придобиването на първите 8 изтребителя F-16. Той оглави политико-военната група за избор на нов тип боен самолет, след като кабинетът на ГЕРБ отмени резултатите от тръжната процедура по въпроса и премина към пряко междудържавно договаряне. По тази линия Запрянов най-вероятно е в обтегнати отношения с президента Радев и неговото обкръжение във военновъздушните сили, които бяха привърженици на евентуалното придобиване на шведски бойни самолети Gripen.
Драгомир Заков - министър на външните работи
Драгомир Заков е дипломат от кариерата с дългогодишен опит по въпросите на политиката за сигурност. От 2019 г той бе постоянният представител на България в НАТО. Преди това от 2014 г. насам е заемал последователно различни ръководни длъжности в Министерството на външните работи. Има ранг "пълномощен министър". През февруари тази година той бе назначен за министър на отбраната в кабинет на Кирил Петков, след като Стефан Янев изрази спорна позиция по отношение на войната на Русия в Украйна. Беше привлечен за поста в последния момент, след като БСП и президентът Радев упражниха масиран натиск срещу назначаването на Тодор Тагарев за военен министър и той бе оттеглен буквално часове преди кандидатурата му да бъде гласувана в парламента.
Именно заради участието му в кабинета на "Продължаваме промяната" Заков се смята и опит за привличане на подкрепа от партията при предстоящото гласуване в парламента. Той беше и човекът, който задвижи проекта за купуване на още 8 нови изтребителя F-16 от САЩ, финализиран от настоящия служебен министър на отбраната.
Мартин Дановски - министър на икономиката и индустрията
Мартин Дановски беше съветник в екипа на вицепремиера Томислав Дончев в няколко поредни кабинета на ГЕРБ. Той се появи официално на политическата сцена през 2015 г., когато беше посочен като един от тримата членове на управителния съвет на новата тогава държавна структура "Фонд на фондовете". При създаването на фонда, който трябваше да управлява всички финансови инструменти по европейските програми (за над 1.4 млрд. лв.), двамата отговорни министри - Владислав Горанов и Томислав Дончев, си разпределиха влиянието в съвета, като Дановски беше "очите" на Дончев там.
Дановски беше и част от работната група, която отговаряше за привличането на голямата инвестиция на Volkswagen в България. През 2020 г. беше назначен за директор на новосъздадената Агенция за научни изследвания и иновации, която трябваше да управлява над 860 млн. евро от новите европрограми. Агенцията по-късно беше присъединена към министерството на Даниел Лорер, а Дановски - махнат.
Преди влизането си в държавната администрация Мартин Дановски е управител на маркетинговата група Havas Worldwide за Балканите и управляващ партньор на "Болкан експерт холдинг".
Добромир Симидчиев - министър на регионалното развитие и благоустройството
Симидчиев е бил зам.-министър на регионалното развитие три пъти досега и всеки път различен контекст - в първия кабинет на ГЕРБ (от 2011 г.), в служебното правителство на Марин Райков (март - май 2013 г.) и в кабинета на Пламен Орешарски (2013-2014 г.). Той е експерт в сферата в сферата на ВиК и управлението на водите, като това беше и неговият ресор в предишните кабинети, в които е участвал. Професионалният му път минава през "Софийска вода", а в края на 2015 г. основава заедно с още няколко партньори "Хидролиа" - компания, която предлага на частни клиенти от индустрията да управлението на големите си водни съоръжения. От създаването на фирмата е и неин изпълнителен директор. Бил е и член на съвета и председател на съвета на директорите на фонда за подпомагане на общините ФЛАГ. Завършил е Университета по строителство, архитектура и геодезия със специалност пречистване на питейни и отпадъчни води. Той е магистър по бизнес администрация в Университета на Сиатъл, САЩ.
Прошко Прошков - министър на транспорта и съобщенията
По образование Прошков е инженер, магистър и докторант по "Автоматика и системотехника" в Технически университет - София. Работил е по проект на "Дойче бан" в Германия за оптимизиране на транспорта. През последните десет години напуска и влиза в различни десни проекти, като в момента е общински съветник от ГЕРБ-СДС. Политическата му кариера започва през 2007 г., когато става член на софийското ръководство на ДСБ. През 2008 г. печели изборите за кмет на столичния район "Лозенец" като номинация на ДСБ и СДС. През 2011 г. е кандидат за кмет на София от ДСБ и се класира на трето място. Става общински съветник от "Синята коалиция". Година по-късно напуска националното ръководство на ДСБ и става член на основаното от Меглена Кунева сдружение "България за гражданите". Така в мандата 2015 - 2019 г. е съветник от "Реформаторски блок".
През 2016 г. обаче напуска "Движение България за Гражданите", защото партията застава срещу него, когато той решил да подкрепи предложението на ГЕРБ в Столичния общински съвет за увеличението на билетчето за градски транспорт. На последните избори през 2019 г. влиза като общински съветник от групата на ГЕРБ - СДС.
За този мандат (2019 - 2023) е вносител на няколко спорни доклада. Такъв пример е предложението общината да даде допълнителни 5 млн. лв. на частния превозвач "МТК Гроуп" на база на неточни изчисления (впоследствие спрян от опозицията). Прошков беше и един от най-отявлените защитници на новата тарифна политика за билетите на градския транспорт, опираща се на тикет системата, изградена от фирма на гръцки гражданин, с връзки с бившите общинари Иво Тонев и Орлин Алексиев. Самият Прошков също има връзка с Тонев - негов роднина е управител на фирмата "Евробилд строй", която преди две години е била собственост на бившия директор на "Левски".
Д-р Събина Събева - министър на труда и социалната политика
Доктор Събева, родена на 8 август 1958 г., е завършила Медицинския факултет - София. Има магистърска степен по "Обществено здраве" от Женевския университет. От 2004 до 2020 г. е била изпълнителен директор на фондация "Международна социална служба - България". Била е шеф на дирекции в Държавната агенция за закрила на детето.
Д-р Благомир Здравков - министър на здравеопазването
Д-р Благомир Здравков беше назначен за директор на педиатричната болница "Проф. Д-р Иван Митев" - София, по времето, когато Министерството на здравеопазването беше оглавено от проф. Костадин Ангелов. Д-р Здравков е млад анестезиолог, който работеше в "Пирогов". Той влезе в обективите на медиите с една обща снимка с проф. Ангелов и актьора Владимир Карамазов, който обявява двамата за любимите си лекари в кампанията на лекарския съюз срещу насилието над медици. При назначението си д-р Здравков уволни няколко души, за което "Капитал" писа. Д-р Здравков е диалогичен лекар и разговаря с всички партии за националната детска болница, но е смятан за близък до ГЕРБ, които са в основата на кариерата му.
Проф. д-р Славчо Томов - министър на образованието и науката
Проф. Томов е онкогинеколог от Плевен. До миналата година беше два мандата ректор на Плевенския медицински университет, част от екипа и школата на академик Григор Горчев, който беше избран за депутат от ГЕРБ през миналата година. Работи в частната болница на академик Горчев в Плевен, преди това стажът му е минал в държавната болница, отново в клиниката на Горчев. По характер е изключително сговорчив и диалогичен, управлението му на университета не е известно с никакви по-шумни скандали. Според източници на "Капитал" от здравния сектор академик Горчев е изключително близък с проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), което може да се предполага и за проф. Томов.
Ириней Константинов - министър на културата
Актьорът Ириней Константинов, кандидатът за министър на културата, в момента е директор на Театър "София". Той е възпитаник на ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" от випуск '72 със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски. През годините е играл на сцената на драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, театър "Сълза и смях", а от 1984 г. до днес е в Театър "София". Има участия в много филми и телевизионни постановки, носител на награди за театрално и филмово майсторство. Ириней Константинов беше и в инициативния комитет, който миналата година издигна подкрепения от ГЕРБ проф. Анастас Герджиков за кандидат президент.
Васил Грудев - министър на земеделието, храните и горите
Васил Грудев над 15 години с малки прекъсвания е бил в ръководството на министерството или фонд "Земеделие". Той е роден на 5 май 1980 г. в Пловдив. Завършва френската гимназия в родния си град, а после и магистратура в университета Franche - Comte в Безансон, Франция. През април 2006 г. започва работа в ДФ "Земеделие". Между април 2006 и декември 2008 г. е експерт в отдел "Директни плащания на площ". В периода 2009 - 2011 г. е началник на отдел "Технически инспекторат", а от 2011 до 2013 г. е заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". През септември 2013 г. става изпълнителен директор на фонда до ноември същата година. В периода 6 август - 7 ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Георги Близнашки. Васил Грудев е заместник министър на земеделието и храните по време на второто правителство на Бойко Борисов. През 2019 г. става за втори път изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".
Милена Стойчева - министър на иновациите и растежа
Милена Стойчева е предприемач, изпълнителен директор на "Джуниър Ачийвмънт България" и гостуващ професор по иновации и предприемачество към Европейския институт за иновации и технологии. Била е председател на Глобалния съвет на страните - членки на "Джуниър Ачийвмънт Уърлдуайд" (JA Worldwide), и старши експерт на тема висше образование към "Джуниър Ачийвмънт Европа". Съосновател е на дъщерната компания на JA - The Edge. Първият декан по студентски въпроси на Американския университет в България. В допълнение на редица собствени начинания, тя е ключова фигура в групата по предприемачество и наука на образователния екип на Intel, Европа. Работила е за кратко като журналист в телевизия AP, била е ментор и треньор в различни обучителни програми по бизнес развитие и технологично предприемачество. Има образователни степени и специализации от български и международни университети като СУ "Св. Климент Охридски", Penn State University, UC Berkeley и MIT.
Красимир Симонски - министър на електронното управление
Красимир Симонски е бивш председател на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), която бе преобразувана в Министерството на електронното управление (МЕУ). В този смисъл той вече е изпълнявал голямата част от евентуалните си задължения като министър. Бил е начело и на други институции, предхождащи ДАЕУ и МЕУ, като Изпълнителната агенция "Електронни съобщителни системи и информационни технологии". Кариерата му е преминавала през множество администрации и Симонски е успявал да работи с различни партии или служебни правителства в Министерския съвет.
Извън сухата визитка, Симонски неколкократно е коментирал в позитивна светлина машинното гласуване и конкретно машините, които се използваха на последните три парламентарни вота. В началото на декември партията, която го номинира, ефективно обезсмисли машинния вот и заложи формулировки капани, които могат да го направят и технически невъзможен.
Николай Павлов - министър на енергетиката
Павлов бе директор на "Булгаргаз" от началото на 2016 г. до февруари 2022 г. Той бе назначен на този пост по времето на втория кабинет на ГЕРБ, но в годините някак успя да се еманципира от партията на Борисов и дори беше служебен енергиен министър в първия кабинет на Румен Радев през 2017 г. След това Павлов остана начело на държавното газово дружество по време на двата служебни кабинета през миналата година, но беше сменен от правителството на Кирил Петков с мотива, че не е направил всичко възможно, за да се осигурят пълните доставки на азерски газ преди пускането на газовата връзка с Гърция. Това даде повод на Бойко Борисов да каже, че "Промяната" изчегъртва хората на Радев, но сега виждаме Павлов в проектокабинет с мандата на ГЕРБ.
Иначе по време на неговото управление "Булгаргаз" беше в отлично финансово състояние и без каквито и да е дългове. Павлов участва лично в преговорите с "Газпром" за промяна на формулата в дългосрочния договор, което рефлектира в 40% понижение на цените през март 2020 г. Също така той води и преговорите с азерите за промяна на входната точка на доставка към Кулата - Сидирокастро заради забавянето в строежа на интерконектора до Гърция.
Мартин Захариев - министър на туризма
В официално разпространяваната му биография за различните позиции в амплоато му на обществена фигура е записано: юрист, продуцент, издател. Основател на списание "Егоист" и издател на българското "Плейбой".
В мандата на правителството на Иван Костов е секретар на Държавната комисия по далекосъобщения.През 2005 г. е член на инициативния комитет за кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София. Тогава от комитета заявиха, че "ген. Борисов е професионален управленец, има човешки и морални качества, за да заеме този пост, и че трябва да бъдат експлоатирани качествата му, за да се излекува София".
През 2019 е в инициативния комитет за издигането на Мая Манолова за кмет на София, откъдето заявяват, че на столицата й е нужен кмет, който да казва "не" на премиера Борисов.
Захариев беше депутат от гражданската квота на БСП в 42-ото Народно събрание, когато в коалицията с ДПС през 2013 г. беше сформиран кабинетът "Орешарски". Също гласувал за назначаването на Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност. През 2013 г. в интервю в за "24 часа" на въпрос за различните му политически симпатии в различно време казва: "Тя и политическата конюнктура е динамична и се променя. Когато ГЕРБ дойде на власт, всички дадохме мандат, защото вярвахме, че носи промяната. 4 години по-късно показа, че всички сме били излъгани. Сега виждам единствения начин за промяна чрез БСП и затова си дадох името и усилията. Може и да се окажа излъган."
Член на Обществения съвет на БНТ от избора на Константин Каменаров за генерален директор и наследилия го на поста Емил Кошлуков.
От 2016 г. е председател на Националния борд по туризъм.
Инж. Борил Кръстев - министър на младежта и спорта
Борил Кръстев доскоро бе непознато име извън тесните среди на спорта, но името му попадна в медиите след големия успех на съпругата му Стойка Кръстева, която спечели олимпийска титла по бокс в Токио миналата година. Кръстев участва активно в подготовката й.
Друг интересен факт е, че той бе кандидат за депутат от ГЕРБ от 24 МИР в София на изборите през ноември 2021 г. (които се проведоха заедно с президентските).
Иначе според официалната му визитка той е възпитаник на Русенския университет, магистър инженер по "Технология и управление на транспорта". В момента прави следдипломна квалификация с профил "Бокс и кикбокс" в НСА.
1 коментар
Цялата палитра от политически ренегати, службогонци и "наши хора", така че да "разпределят порциите" на КОЙто трябва. След това ще обвиняваме холандците, че нашата държава е мафиотска.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.