Малката подробност, която (може да) ликвидира машинния вот

ГЕРБ, ДПС и БСП са заложили неизпълнимо условие в Изборния кодекс

Досега законът приемаше, че екранът на машината за гласуване възпроизвежда точно хартиената бюлетина. С промените в Изборния кодекс разписката трябва да бъде "бюлетина".

Полина Паунова

Досега законът приемаше, че екранът на машината за гласуване възпроизвежда точно хартиената бюлетина. С промените в Изборния кодекс разписката трябва да бъде "бюлетина". © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

До неотдавна (всъщност, докато се гласуваше само с хартиени бюлетини) почти преди всеки вот се припомняше фразата, приписвана на Сталин: "Не е важно как се гласува, важното е кой брои гласовете."

Баналното изречение безпогрешно намираше потвърждение: през 2011 г. депутат от ГЕРБ изнасяше чували с бюлетини от зала "Универсиада", въпреки че не може политик да присъства на броенето. Две години по-късно беше публикуван запис на бившия пловдивски кмет Иван Тотев (ГЕРБ), който инструктира съпартийците си от секционните избирателни комисии как да правят невалидни бюлетини по време на преброяването. През 2019 г. броят на невалидните бюлетини за общински съветници достигна нечувани нива: недействителни бяха 440 000 от гласовете, или иначе казано 15% от всички отишли до урните.

С въвеждането на машинното гласуване проблемите от такова естество до голяма степен се решиха. Устройствата не премахнаха изцяло контролирания или купен вот, но пък направиха невъзможно влаченото на бюлетини и драскането по тях, за да се елиминира "неудобен" глас.

Подобен развой очевидно не се хареса на ГЕРБ, ДПС и БСП. Под благовидния предлог, че искат да върнат хартиената бюлетина наравно с машинния вот и "нищо повече", трите партии на практика ликвидираха всички положителни ефекти от машинното гласуване. Оказва се, че в приетите промени на Изборния кодекс е заложена и бомба със закъснител - тихото, но за сметка на това пълно ликвидиране на машинното гласуване. До подобен развой може да се стигне заради непрецизно написани законови разпоредби, за които от Централата избирателна комисия (ЦИК) подозират, че може да са и изработени така съвсем нарочно.

Крайният резултат много вероятно ще бъде отказ от използването на устройства за гласуване в последния момент преди предсрочни избори заради невъзможността машините да отговорят на законовите предписания.

Къде е проблемът

След почти 24-часови заседания, скандали и откровени небивалици, изговорени от парламентарната трибуна, в последна сметка беше прието, че резултатите от машинното гласуване ще се пазят в паметта на устройствата, но протоколи от тях няма да се разпечатват и прилагат.

Това означава, че вотът от машините няма да се отчита автоматично. Резултатът ще се пресмята не по данните на софтуера, а чрез броене на разписките, които вече ще се наричат "машинни бюлетини". Те ще се сгъват и подпечатват от секционната комисия, както и другите бюлетини, наричани "хартиени".

Капанът, който може да сложи край на гласуването с устройства, се крие именно във формулировката "машинни и хартиени бюлетини", която ГЕРБ, ДПС и БСП наложиха.

Досега "бюлетина" се наричаше само хартията, а еквивалентът ѝ в електронен вариант беше екранът на машината. На него се виждаше списъкът с партии и коалиции, както и подредбата на кандидатите, за които избирателят можеше да отбележи преференциален глас.

Гласуването ставаше по два начина: или с хартиената бюлетина с отбелязване на партия и кандидат, или с натискане върху тъчскрийна на устройството. Вотът приключваше със сгъване и пускане в урна на бюлетина (в първия вариант) или с получаване на разписка от машинното гласуване, която също се пускаше в урна.

На разписката, която избирателят получаваше, бяха изписани единствено името на партията и кандидата, за които е гласувал. Ето защо хартиеният отрязък от машините досега никога не се е наричал бюлетина, тъй като на него липсват атрибутите, които има бюлетината.

При промените в закона разписките от машините бяха наречени "машинни бюлетини", а във всички нови разпоредби се говори за "хартиени и машинни бюлетини".

Какво значи "бюлетина"?

Изборният кодекс точно регламентира какво трябва да съдържа една бюлетина. Разпоредбата на член 261 от закона гласи, че "бюлетината за гласуване е обща и на лицевата страна съдържа": наименованието и номера на изборния район; пълното и съкратеното наименование на партиите и коалициите, квадратче за поставяне на знак X или V, отразяващ волята на избирателя, в което е изписан поредният номер на партията, коалицията или инициативния комитет, който може да е до 100, както и кръгчета с изписани в тях поредни номера за преференциални кандидати.

Този текст не е променян от законодателя. И така се стига до ситуацията, в която на хартиените бюлетини и на машинните съдържанието трябва да е еднакво. Машинните отрязъци няма как да съберат тази информация, защото те по-скоро приличат на касови бележки. Досега законодателят приемаше, че екранът на машината всъщност представлява "бюлетина" по смисъла на закона, за хартиения израз на вота е разписът.

Не, машините не печат "бюлетини"

Текстът, който приравнява екрана на машина, продължава да съществува. Но ГЕРБ, ДПС и БСП настояваха разписките също да са "бюлетини". Според изпълнителния директор на "Сиела Норма" Веселин Тодоров "не е възможно тези машини да печатат бюлетини". "Принтерите в тези машини не могат да печат с подобен формат. Ако съдържаното на екрана трябва да се възпроизвежда на хартиената разписка и да изглежда като бюлетина, трябва да се сменят машините, защото с тези е невъзможно", коментира той пред "Капитал".

Ако пък тази информация трябва да се натъпче на тясно пространство с ширината приблизително на касова бележка, всяка машинна бюлетина трябва да бъде дълга по няколко метра. "За да съответства визуално машинният отрязък на хартиената бюлетина, за някои избори той ще надмине 3-4 метра дължина", обясни Тодоров.

От Централната избирателна комисия (ЦИК) отказаха официален коментар, с аргумента че в комисията чакат евентуално президентско вето на Изборния кодекс.

От комисията казаха неофициално, че "бележката", която излиза от машината, не е бюлетина по смисъла на закона. "Законодателят пък иска и хартиена, и машинна бюлетина, затова изобщо не е ясно какво ще правим, понеже засега не виждаме вариант машината да отпечатва бюлетина", обясниха от ЦИК.

Тишината в ЦИК

На този фон точно ЦИК трябва да утвърди образеца на бюлетина, защото това постановява Изборният кодекс. "Не бива да се прави грешката, че можем да си измислим как изглежда бюлетината. В закона ясно се казва какво е бюлетина, ние само удостоверяваме дали законът е изпълнен", казват от комисията и препращат към член 261 от ИК, в който е описани детайлно съдържанието на "бюлетината", без да се прави разграничение какъв вид е тя - хартиена или машинна.

Различни членове от комисията все пак твърдят, че може да опитат да се осланят на здравия разум и логиката, че по-добре е да има машини, а не употребата им да бъде "ликвидирана", защото те не могат да възпроизведат с точност хартиената бюлетина. Освен това в кодекса продължава да съществува текстът, че екранът на машината пресъздава изгледа на хартиената бюлетина.

Гласовете им обаче могат лесно да се окажат "блокирани" от квотата на ГЕРБ и ДПС в комисията, каквато е практиката. Технологията на този тип налагане на решения е видима от протоколите от заседанията на висшата изборна администрация.

Отказ от решение

Така например на 15 ноември със седем гласа "за" и четири "против" ЦИК не взема решение да представи заключенията си (в подкрепа на машинния вот, изготвени още за предишния парламент) пред правната комисия на Народното събрание. Депутатите поканиха изборната администрация да вземе отношение в обсъжданията на Изборния кодекс, но представител на ЦИК така и не отиде.

Невъзможността да се вземе решение (което практически е отрицателно решение) произтича от текста в ИК, според който актовете на ЦИК се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове. Така, когато се дискутират невралгични въпроси, част от членовете на комисията напускат залата и не гласуват, с което пречат на останалите да се произнесат.

Така се случва и в средата на миналия месец, когато седем души от изборната администрация подкрепят идеята да изпратят свой представител в парламента, за да представи заключенията на администрацията. Тъй като те са в подкрепа на запазване на машинното гласуване, ГЕРБ и ДПС блокират възможността да се вземе решение и представител на ЦИК в парламента така и не отива.

"Обективна невъзможност"

Част от членовете на ЦИК подозират, че поведението на комисията ще е сходно и когато трябва да се вземе решение дали за "бюлетини" да се смятат и разписките.

Но до подобна "крайна мярка" за ликвидиране на машините може изобщо да не се стигне. "Има и далеч по-прост вариант машините да се изключат от процеса", смятат членове на администрация.

С промените в ИК бяха въведени нови изисквания за хартията, с която трябва да работят машините. По настояване на ГЕРБ хартията трябва да се доставя от печатницата на БНБ и трябва да бъде с определени защити. Всичко това ще направи кочаните по-дебели и доста по-трудни за печат, а на този етап не е ясно дали изобщо ще бъде и възможно.

Изпълнителният директор на "Сиела Норма" Веселин Тодоров каза, че "има параметри, които са постижими - говорим за милиметри плюс или минус, разбира се".

Ако хартията е прекалено дебела (заради записаните в закона защити), принтерите в устройствата няма да успяват да работят. Ето защо и членове на ЦИК предполагат, че ще се стигне до установяване с експерименти преди изборите на "обективна невъзможност" машините да бъдат ползвани.