Новият български еврокомисар и какво казва изборът за новото правителство

Сега сме в поредната глава от тази сага: България има редовно правителство, в което Габриел е вицепремиер, а то трябва да номинира неин наследник в ЕК. На фона на предишните драми, сега нещата текат доста по-тихо, но далеч не по-нормално - вместо една кандидатура ще има две, а резултатът е, че Урсула фон дер Лайен ще избере вместо правителството с кого да работи.

Самият начин, по който се случва изборът на еврокомисар, не говори добре за новото управление, за общуването между ГЕРБ и ПП-ДБ и най-вече - за това как ще се подбират назначения за важни позиции вътре в държавата.

Какво всъщност стана

Преди месец изглеждаше, че еврокомисарят ще е една от последните грижи на новия кабинет. Има десетки регулаторни позиции, областни управители, зам-министри и дори шефове на парламентарни комисии, които чакат да бъдат избрани. Позицията ще е за по-малко от година, а България вече имаше опит с това да не бърза с избора за Брюксел.

Миналия четвъртък обаче лично председателят на ЕК Фон дер Лайен поиска от премиера Николай Денков този процес да се ускори. Според говорител на комисията пред "Капитал", "тя го информира, че ще поиска България да номинира заместник на Мария Габриел в следващите дни". В писмото, оповестено миналата седмица от Министерски съвет, се казва че председателят на комисията е поискала двама кандидати - жена и мъж.

Това катализира процесите в ГЕРБ и ПП-ДБ, които по думите им не са коалиция, но трябва да одобряват заедно кандидатурите за важни позиции. Вече месец се говори как ще има "изборен борд", как ще се обсъждат имена и ще се взимат решения. Нищо от това не е факт, а има малки изгледи скоро да се случи. Позиции за запълване обаче изникват.

Ето защо се взе поредното иновативно решение. Пред "Капитал" от формацията на Кирил Петков и Асен Василев обясниха, че е имало постигната договорка с ротационните им колеги всеки да излъчи свой претендент, а крайното решение да бъде на Европейската комисия (ЕК). Според правилата еврокомисарят се назначава "по съгласие на председателя на ЕК, след консултации с Европарламента", въз основа на "общата му компетентност и европейска отдаденост".

Принципно, идеята е представителят на дадена страна да е максимално ефективен на позицията си - както за престижа на столицата, която го праща, така и за общите цели на Комисията. Затова той минава изслушване в Европарламента, а в идеален вариант би минал такова и в местния парламент. Това за пореден път не се случи.

Двамата кандидати

Няколко дни слуховете циркулираха по медии и запознати, като беше ясно, че предстои да се случат номинации.

За пореден път ГЕРБ номинира кандидат по един и същи начин - Бойко Борисов взе решение. "Имахме още няколко кандидати, но партията застана зад Илиана Иванова", съобщи той накратко, без да дава обяснение защо. Иванова беше претендент още предишния път, когато също беше спрягана като вариант, преди да се избере Габриел. Тя е кадър на ГЕРБ още от началото - общински съветник е в периода 2007-2009, след което става евродепутат и по-късно член на Европейската сметна палата, където е и ръководител на комитет. Според запознати е имало интерес към позицията и от други европейски лица на партията като Андрей Новаков и Ева Майдел, но този път нямаше дълги боричкания за поста, а Иванова очевидно е компромисна кандидатура, която да запази ГЕРБ на европейската сцена и да не предизвика големи вълнения в Брюксел и в София.

По-интересно беше случилото се в ПП-ДБ. Първо, едната част от коалицията - "Демократична България", изобщо игнорира тази позиция. В другата пък не е имало състезание, твърдят източниците. След като първоначално Даниел Лорер беше включен като министър на иновациите, а след това оттеглен от кабинета "Денков-Габриел", сега явно като компенсация му е предложена тази позиция. Самият Лорер, който в първия кабинет на "Промяната" имаше интерес към позицията на външен министър, очевидно не е безразличен и към това предложение. Въпреки, че неофициално се говореше от няколко дни, че той ще е кандидат, официалното му обявяване стана по типичен за ПП начин - първо Кирил Петков го обяви по телевизията като кандидат, а официално той бе потвърден с прес-рилийз, малко след като Борисов обяви своят кандидат в парламента.

Ако е от България, да е жена

Това поставя в неудобна позиция партията, която на теория управлява. Неофициално, знакът от Урсула фон дер Лайен е бил, че се очаква номинация на жена и с европейски профил. Очевидно е, че от двамата кандидати единият се ползва с предимство в такава конфигурация, още повече че според запознати, фон дер Лайнен би избрала кандидат с по-скромен политически профил, който би бил по-удобен за нея.

Самото изискване "да е жена", което вече за пореден път излиза на сцената при избор за външни постове, започва да звучи пародийно и контрапродуктивно: всяка държава член има право да предлага какъвто кандидат прецени и това не може да зависи от неговия пол, раса, партийна принадлежност и прочее. Когато беше изтъкван този аргумент (да е жена от Източна Европа) при прословутия избор на генерален сектерар на ООН, в крайна сметка изборът падна върху мъж от Западна Европа.

Но е редно да се вземат предвид реалностите: в Брюксел са важни както европейските партийни семейства (на които ПП към момента не е член), така и опитът - Габриел например беше силна в първото, а Кристалина Георгиева във второто.

От ПП твърдят, че тази позиция така или иначе не е приоритетна, което е странно: това е най-високопрофилният пост за страната в Европа и човекът на него може да формира или руши облика на страната и на партията си, а също така вероятно би водил листа на идващите догодина евроизбори.

Тогава възникват обаче няколко важни въпроса.

Защо изобщо предлагат кандидат? Ако ситуацията е такава, то дали Даниел Лорер няма просто да бъде "изгорен", което ще навреди и на него, и на партията му преди местните избори.

Кой и как взима решения като това? То не изглежда да е част от някакво споразумение между партиите, така че не е ясно дали ще повлияе на следващите назначения.

И като стана въпрос, ако при този случай изборът беше даден на външен арбитър заради невъзможност да се вземе вътрешно решение, какво ще се случи при идващия избор на регулатори?

Полина Паунова и Моника Върбанова