Напрежението между ГЕРБ и ПП-ДБ ескалира заради назначенията

В знак на протест срещу отказа на ГЕРБ да съгласуват действията си с ПП-ДБ по една от най-важните теми - смяната на съставите на регулаторите, от коалицията бойкотираха заседанието на парламента в петък, а ръководствата на двете формации и парламентарната група се събраха да обсъдят ситуацията. В късния следобед беше разпространена и декларация, в която ПП-ДБ обвиниха ГЕРБ в нарушаване на основните принципи, при които беше сформирано правителството "Денков-Габриел". "Няма да позволим редовното правителство да бъде използвано като параван за скрити мнозинства и взаимодействия в парламента с участие на парламентарни групи, които не припознават заявените от нас принципи на управление. Ние държим на своята отговорност България да има редовно управление, но не на цената на подмяна на неговия реформаторски характер", се казва още в документа. От коалицията настояват да получат от ГЕРБ потвърждение на поетите при съставянето на кабинета ангажименти, както и допълнителни гаранции за тяхното изпълнение. Според разпространения документ тези гаранции са следните:

• Създаване на борд от представители от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС за попълване на състава на регулаторите, избирани от Народното събрание.
• Спазване на ангажимента за общата законодателна програма чрез въвеждане на механизъм, който да гарантира стабилно мнозинство и който включва ежеседмични срещи между ръководствата на парламентарните групи за съгласуване на дневния ред на парламента
• Ангажимент на ГЕРБ-СДС да спазват пътната карта с конкретни срокове за реализирането на съдебната и конституционна реформа и че настоящият състав на ВСС няма да избере следващия главен прокурор
• Приемане на законодателни промени в службите за сигурност като председателите им главният секретар на МВР се предлагат от Министерския съвет и се избират от парламента
• Приемане на антикорупционните текстове относно новата КПКОНПИ на второ четене само след постигане на политическо съгласие за състава на органа, обхвата на разследваните лица и престъпленията, които попадат в компетентността на комисията.
• Изработване и приемане на общ законопроект за промени в Изборния кодекс, така че да се върне машинният вот
• Създаване на гаранции за изпълнение на управленската програма във връзка с приемането на еврото чрез изработване на обща политическа позиция относно законосъобразността на инициативата за референдум на "Възраждане"

От ПП-ДБ поканиха ГЕРБ на разговори в събота за уточняване на тези механизми и гараници, описани в документа, наречен "Механизъм за гарантиране на реформаторската програма" като очакванията на ПП-ДБ са от ГЕРБ да посочат механизма, по който да стават занапред назначенията в изпълнителната власт. От ГЕРБ обаче съобщиха, че са насрочили за същия ден национално работно съвещание във Велико Търново на ръководството, парламентарната група и кметовете от партията, след което ще обявят позицията си по поставените от ПП-ДБ въпроси.

Проблемът с назначенията досега

Решението на въпроса как ще стават назначенията във втория ешелон в изпълнителната власт е важен, защото на практика зам.-министрите движат оперативната работа в министерствата. Същото се отнася и за шефовете на различните агенции и областните управители. Още повече че тези назначения трябва да се извършат в много кратък срок, защото служебният кабинет на Гълъб Донев изтегли всичките си зам.-министри, поради което нямаше как да има приемственост между служебното и новото управление поне докато ГЕРБ и ПП-ДБ определят кадрите за втория ешелон на властта.

Вкупом оставки подадоха и областните управители, назначени също от служебното правителство, които обаче не бяха приети от ротационния премиер Денков с аргумента, че те трябва да останат на постовете си, докато новите не бъдат определени. Още повече че за кратко време ПП-ДБ и ГЕРБ трябва да излъчат над 60 души за зам.-министерските места в 19-те министерства и 28 души за областни управители, които също имат заместници.

Назначенията във втория ешелон на властта се бавят заради тромавата процедура по номинациите между ГЕРБ и ПП-ДБ Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Две седмици след като правителството "Денков-Габриел" беше избрано, само малка част от министерствата са окомплектовани с пълния състав от зам.-министри, а все още няма нито една излъчена кандидатура на областен управител. Причината е в начина, по който ГЕРБ и ПП-ДБ досега одобряваха кандидатите за тези постове. Номинациите първо се излъчват от съответната формация и се изпращат на двамата ротационни премиери, които съответно препращат към ръководствата на партиите си предложенията на другия партньор. Там ресорният депутат или член на ръководството решава дали да се одобри кандидатурата, или да се наложи вето. Одобрените се връщат при ротационните премиери, които заедно със съответния министър решават кои от тях да бъдат назначени. Този процес освен че много забавя назначенията, предизвиква и напрежение между двете формации.

Напрежение в МОСВТака например от ГЕРБ настояваха за зам.-министър на околната среда да бъде назначена Ренета Колева, но предложението им не срещна одобрението на министъра Юлиян Попов. Тя заемаше същата длъжност и по време на служебния кабинет на Гълъб Донев. Преди това Колева ръководеше ресурсното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което разпределя средствата за различни проекти на общините като заемаше поста в последните два мандата на Борисов.

Напрежение главно в една от партиите от коалицията ПП-ДБ - "Зелено движение" обаче предизвикаха другите кадрови назначения - на двама от зам.-министрите - Мария Бояджийска и Петър Димитров, както и на съветничката на министъра Тонка Атанасова. Бояджийска беше зам.-кмет на София, когато Бойко Борисов беше кмет и остана на позицията при Йорданка Фандъкова до 2016 г., когато подаде оставка. А след това работи като експерт в Световната банка. Бояджийска беше зам.-министър на екологията в служебния кабинет на Гълъб Донев и според източници от МОСВ поканата да продължи да изпълнява същата длъжност и в правителството "Денков-Габриел" е отправена лично от министъра Юлиян Попов и няма връзка с ГЕРБ. Нейното назначение беше обявено в сряда от правителствената информационна служба, но два дни след това тя се оттегли от поста по лични причини.

Другият зам.-министър Петър Димитров изпълняваше същата длъжност и по време на служебния кабинет на Гълъб Донев. Димитров е бивш шеф на Басейнова дирекция - Плевен, и през 2020 г., в края на мандата на третото правителство на Борисов беше уволнен от тогавашния екоминистър Емил Димитров - Ревизоро. Причината беше, че по време на строителството на газопровода "Турски поток" заради допуснати нарушения на фирмата "Аркад" стана инцидент в участък на река Вит, при който водата беше замърсена и това създаде проблеми с водоснабдяването на Плевен. След уволнението Димитров започна работа в "Аркад", а впоследствие стана зам.-министър в служебните правителства на Стефан Янев. По повод предназначението му от МОСВ завиха, че причината той да остане на поста са "добрите професионални качества", които има.

Същото е и обяснението за назначението на Тонка Атанасова за съветник в политическия кабинет на министъра, която заемаше същата длъжност и в служебния кабинет на Гълъб Донев. Атанасова е бивша директорка на РИОСВ-Бургас и по нейно време започва строителството на подпорния хотел на плажа "Алепу", когато от подопечната ѝ структура излизат със становището, че строежът не подлежи на ОВОС. Впоследствие Атанасова оглави РИОСВ-Хасково, но беше освободена по време на служебния кабинет на Стефан Янев, когато министър на екологията беше Асен Личев. Докато беше директор на РИОСВ-Бургас срещу Атанасова имаше сигнали в КПКОНПИ за конфликт на интереси, свързани с това, че съпругът й е управител на фирма, която извършва сертификация на строителни продукти, а в същото време РИОСВ осъществява контрол върху производствената дейност на дружествата, с които фирмата на съпруга й има сключени договори за сертифициране.

Както по казуса с решението да не се извършва ОВОС на хотела на плажа "Алепу", така и по сигналите за конфликт на интереси са се произнесли съдът и КПКОНПИ. В първия случай има решение на ВАС, според което няма нарушение във връзка с решението на РИОСВ-Бургас, че няма необходимост от ОВОС. Освен това то не е подписано от Атанасова, която тогава е била в отпуск, а от нейна заместничка. По сигналите за конфликт на интереси антикорупционната комисия се е произнесла също в полза на Атанасова.

Различни интереси в енергетиката

В министерството на енергетиката бяха назначени двама зам.-министри - Ива Петрова и Красимир Ненов. Петрова заемаше същия пост в служебните кабинети на Стефан Янев, запази поста си и при управлението на Кирил Петков, както и в правителството на Гълъб Донев. Ненов пък доскоро беше директор на една от т.нар. американски централи - "КонтурГлобал Марица-изток 3" и беше част от ръководството на централата близо 20 г., но през април тази година напусна. Тай бе и предложението за енергиен министър в обявения от партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" кабинет след изборите през юли 2021 г., които формацията спечели, но предложеното от нея правителство не стигна до гласуване в парламента. По неофициална информация заместниците на енергийния министър Румен Радев най-вероятно ще бъдат четирима, но засега останалите двама са неясни. Една от причините е, че ГЕРБ обвързваше назначенията с позицията на изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) като настояваше първо да се промени управленската му структура. Сега съветът на директорите се състои от 9 души, като двама от тях - Андрей Живков и Иван Андреев, са изпълнителни директори. Като евентуален изпълнителен директор се сочеше бившият депутат от ГЕРБ Валентин Николов, който в края на управлението на Борисов беше назначен за кратко на същия пост. Пред "Капитал" Николов потвърди, че са водени разговори с него, но той засега е отказал назначението. Причината е, че на този етап е решено да се запази управлението на холдинга с двама изпълнителни директори. По неофициална информация позицията си ще запази Иван Андреев, който се считаше за близък до ГЕРБ, но впоследствие смени лагера по посока на президента. Не е известно обаче кой ще е другият изпълнителен директор и коя формация ще го посочи.

Не е спокойно и в земеделието

След фалстарта с тричасовия престой на Дамян Дамянов в земеделското министерство в сряда бяха обявени накуп четирима зам.-министри и заедно с назначената преди това Таня Георгиева заместниците на министъра Кирил Вътев станаха общо петима. Сред тях прави впечатление Мирослав Маринов, който оглавяваше Изпълнителната агенция по горите през последните две години от третото правителство на Борисов, а по време на управлението на кабинета "Петков" тогавашният земеделски министър от БСП Иван Иванов го назначи за директор на Югоизточното държавно предприятие. Маринов се сочи за близък до дългогодишния директор на същото предприятие Пейчо Върбанов, който беше преназначен на поста след проведения в края на управлението на ГЕРБ конкурс, но почина преди две години. Управлението на Върбанов, който беше известен с агентурното си име "Гора", беше съпътствано от скандали с незаконни сечи в поверените му от държавата горски територии. Такива обвинения имаше и към Маринов в качеството му на директор на държавното горско стопанство "Тича" през 2015 г.

ГЕРБ настояваха техен човек да оглави една от ключовите структури във ведомството - Държавен фонд "Земеделие", като за поста предлагаха Васил Грудев, който през годините е заемал различни позиции във фонда, а в края на третия мандат на Борисов го и оглави, но от ПП блокираха назначението му.

Другото назначение, което направи впечатление, е това на Светозар Патарински за изпълнителен директор на друга ключова структура на министерството - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). През януари служебният земеделски министър Явор Гечев изненадващо назначи Патарински за директор на Областната дирекция на БАБХ в София-област, без той да има никакъв предишен опит в системата на агенцията.

Лидерите на ГЕРБ и ПП-ДБ по време на официалните преговори в парламента за формирането на мнозинство Фотограф : Георги Кожухаров

Пълен блокаж при областните управители

И докато макар и бавно ешелонът на зам.-министрите все пак се попълва, то назначенията на новите областни управители на този етап изглеждат направо замразени. Първо, защото и тук процедурата по номинациите е доста усложнена. Те първо се правят от партийните структури на ГЕРБ и ПП-ДБ в съответния областен град и се обсъждат от депутатите от двете формации от региона. Ако на местно равнище не могат да се споразумеят коя кандидатура да бъде излъчена, въпросът се отнася до ръководствата и лидерите на двете формации в ротационната власт. Според депутати обаче освен че този процес е бавен, в повечето градове местните ръководства и депутатите не могат да стигнат до единна позиция. По думите на народни представители досега е било постигнато съгласие за областните управители в Ловеч и Благоевград, но впоследствие постигнатият консенсус се е разпаднал.

Без борд по назначенията

Засега няма никакво движение и по лансираната от Кирил Петков идея между двете формации да се направи борд по назначенията, който да излъчва единни кандидатури на ГЕРБ и ПП-ДБ за смяна на членовете на ключовите регулатори, чиито мандати са изтекли отдавна. Нещо повече - по всичко личи, че всяка от формациите ще прави своите предложения, когато трябва да бъдат внесени в парламента, и впоследствие ще се разбират кои номинации да бъдат подкрепени в пленарната зала. Става въпрос за общо 17 регулаторни и контролни органа и около 70 души, които трябва тепърва да се изберат.

Тази седмица например изненадващо от ГЕРБ внесоха в бюджетната комисия правилата за избор на кандидати за председател на Сметната палата, които ще дадат старт на процедурата по избор на нов ръководител на одитния орган. Мандатът на предишния - Цветан Цветков, беше изтекъл, но изненадващо в края на работата на предходния парламент беше махнат от поста с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП и на негово място за временен председател беше назначена Горица Грънчарова-Кожарева. Отстраняването на Цветков обаче беше атакувано в Конституционния съд, който в четвъртък обяви махането му за неправомерно, което означава, че той трябва да се върне на поста. Депутати от ПП-ДБ подозират, че това е причината от партията на Борисов да задвижат бързо процедурата, без да се допитат до ПП-ДБ. На този етап не е ясно дали и кого ще номинират от ГЕРБ, но в средите на ПП-ДБ се обсъжда кандидатурата на директора на Държавната финансова инспекция Стефан Белчев, защото Цветков няма право по закон на втори мандат.

От ГЕРБ форсираха и още една процедура - за избор на нов управител на БНБ, опитът за каквато по времето на четворната коалиция и кабинета "Петков" се провали. Партията на Слави Трифонов настояваше на поста да бъде избран тогавашният депутат от ИТН Любомир Каримански, но кандидатурата му не беше одобрена при гласуването в пленарната зала. От ГЕРБ се канят да номинират сегашния управител на БНБ Димитър Радев. На този етап не е ясно каква е позицията на ПП-ДБ и дали ще издигат кандидат за поста.

Заради сложните отношения между ГЕРБ и ПП-ДБ около назначенията в изпълнителната власт се бави и изборът на председателите на парламентарните комисии. А очевидно разпределението на тези позиции ще зависи от назначенията в правителството. В сряда Борисов заплаши, че ако предложенията на ГЕРБ в изпълнителната власт продължават да се блокират, председателските места в комисиите ще бъдат разпределени между неговата партия и останалите формации в парламента, без ПП-ДБ.