Назначенията изостриха отношенията в коалицията на ротацията

Тъй като няма механизъм, с който решенията за назначения да се вземат, случаите като този вероятно ще продължат. И ще дават основания както за недоволство, така и за извиване на ръце.

ГЕРБ искат фонд "Земеделие" и енергийния холдинг

Типичен пример е връщането на Румен Спецове за шеф на Националната агенция по приходите (НАП) от финансовия министър Асен Василев. Според ПП-ДБ то е било изрично съгласувано с Бойко Борисов, който не е имал възражения. Затова в коалицията недоумяват защо представители на ГЕРБ оспорват промените в НАП. През миналата седмица от партията на Борисов са настояли в "замяна на Спецов" начело на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) от името на ГЕРБ да бъде назначен Васил Грудев.

Според източници на "Капитал" името на Грудев е било съобщено на обща среща между двамата ротационни премиери Николай Денков и Мария Габриел и ръководствата на двете парламентарни групи. От ГЕРБ са казали, че няма да преговарят за номинацията и очакват назначението да стане факт до дни. В ПП-ДБ не са съгласни, но пък са получили ултиматум, че може да последва оттегляне на подкрепата на ГЕРБ за кабинета.

Грудев беше номиниран от ГЕРБ за кандидат земеделски министър в несъстоялия се кабинет "Габровски" и в различни периоди от своята кариера е бил близък и до Борисов, и до ДПС. През 2014 г. беше служебен министър в кабинета на Георги Близнашки. Веднага след това във втория мандат на Борисов стана зам.-министър на земеделието с ресор "Програма за развитие на селските райони". Между 2006 и 2013 г. Грудев заема различни позиции в ДФЗ, който сега от ГЕРБ искат да оглави. В този период от време, а и обичайно, ДФЗ се доминира под различни форми от ДПС.

Това е и основната причина ПП-ДБ да възразят на номинирането му. Отговорът на ГЕРБ обаче е бил категоричен. В спора хората на Борисов са поискали техен човек да оглави и Българския енергиен холдинг (БЕХ), но все още не са излъчили номинация.

Проверки в Google и "герберите да не са видими гербери"

Подобни ситуации се развиват и с назначаването на заместник-министри, което видимо върви много бавно. А с вече договорените назначения се случват и куриози - зам.-министър престоя на поста около три часа, а след това беше освободен. Става дума за Дамян Дамянов, известен от сборника "Черната книга на правителственото разхищение" като "горския на Румен Вълка", дългогодишен директор на Югозападно държавно предприятие, в което Гайтански построи незаконната си сграда на брега на язовир "Искър". Причината, по която Дамянов беше освободен, обаче не беше тази, а фактът, че е бил сътрудник на Държавна сигурност (ДС).

Според представители и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ заместник-министрите ще бъдат назначени бавно, тъй като всеки ще бъде проверен, поне с търсене в Google. От ПП-ДБ обясняват, че няма как да спрат достъпа на ГЕРБ до позиции в изпълнителната власт, така че се очаква хората на Борисов да наложат свои представители в различни ведомства. Единственото условие, което се опитват да поставят от коалицията на "промяната", е "герберите да не са много видими гербери".

Отделна драма са областните управители - след като всички, назначени от служебното правителство на Румен Радев, подадоха оставки. ПП не искат да подкрепят кадри на ГЕРБ, ГЕРБ не искат да подкрепят бившите областни, назначавани от ПП. Засега двете формации си стиснали ръцете, че търсят "безпартийни и експерти". Имало е идея и за назначаване на областните управители на ротационен принцип, но от ГЕРБ са я отхвърлили по разбираема причина - в рамките на първите девет месеца от ротацията се падат местните избори, а областните управители са ключови за тях.

Няма и борд

Проблемът с назначенията, който затруднява изпълнителната власт да заработи, налага ПП-ДБ и ГЕРБ да намерят механизъм за излъчване на номинации. Засега обаче няма подкрепа за идеята двамата ротационни премиери, партийните лидери и шефовете на двете парламентарни групи да се събират всяка седмица, за да уточняват дневния ред на парламента и евентуалните назначения.

Няма движение и по въпроса с изтеклия мандат на множеството институции (общо 17) - регулаторни и контролни органи, за които Народното събрание трябва да избере нови състави. Смяната в някои от тях е по-важна и належаща от други.

Висшият съдебен съвет например, който и в момента играе ключова роля в скандалите в съдебната власт, чака 11 нови членове от парламентарната квота, както и нов главен инспектор и 10 инспектори в Инспектората към ВСС. С изтекъл мандат са и управителите на БНБ, на финансовия надзор, на НОИ, на Сметната палата, на КЕВР, на КПКОНПИ и др.

Смяната в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също е в дневния ред, макар формално мандатът на сегашната да не е изтекъл - той бе удължен от 5 на 7 години със законови поправки в края на последното управление на ГЕРБ. По времето на Борисов КЗК, оглавявана от близката до него Юлия Ненкова - майка на депутата Александър Ненков, се ползваше за натиск над неудобни на властта бизнесмени чрез огромни глоби, за пренареждане на обществени поръчки и концесии, както и за затваряне на очите за монополи и картели.

Изборът на нови състави на всички тези органи няма да е лесен, доколкото се предполага, че ще засегне вече завоювани ключови позиции. Освен това за част от тези органи - като ВСС и Инспектората например, се изисква квалифицирано мнозинство в парламента, което досега е постигано само със задкулисни политически пазарлъци.

Вече беше анонсирана идеята подборът на кандидатите да се прави от "борд", който да преценява професионализма и интегритета на номинираните. Дали наистина ще има такава структура не е ясно, както и на какъв принцип ще бъде сформирана. Според ДБ в този борд трябва да влизат обществени фигури с авторитет, които да бъдат гарант, че няма да има партиен натиск и злоупотреби. ГЕРБ настояват формирането му да е на политически принцип, а ПП застъпват вид смесена формула.

Според неофициална информация ГЕРБ са предложили на ПП-ДБ да си "разделят" регулаторите, но офертата не е приета.