Какво точно проверява ЕК в сделката на "Булгаргаз" и турската "Боташ"

Когато 13-годишното споразумението беше обявено за първи път през януари от служебния кабинет на Гълъб Донев, Европейската федерация на търговците на енергия изрази опасения за възможни нарушения на конкуренцията.

Правителство на Николай Денков също възложи разследване на сделката, но засега няма официални резултати от нея.

Големият проблем е, че ползите от споразумението за България изглеждат пренебрежимо малки на фона на разходите, които държавата в лицето на "Булгаргаз" се е съгласила да направи. Обратно, турската "Боташ" получава срещу скромни такси гарантиран достъп до българския и европейския пазар, като няма изискване да доказва произход на газа и реално може да препродава големи количества от Русия.

• С руския газ срещу Русия

"Капитал" също успя да получи копие от споразумението между "Булгаргаз" и "Боташ" (с гриф "private & confidential"), както и да потвърди достоверността му. То е подписано на 30 декември 2022 г., а не на официалната церемония на 3 януари, като изводите от него накратко са следните:

• "Булгаргаз" не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше обявено, а само право да разтоварва танкери на конкретно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар.
• За тази "услуга" българската държавната компания се ангажира да плати 3.8 млрд. лв. само за такси на "Боташ" за периода на споразумението, независимо дали внася газ или не. Не е ясно как е определена тази цена.
• Договореният капацитет за внос на природен газ всъщност е за 60% от цялото годишно потребление на България и дори да не се използва, пак трябва да се заплаща (клаузата "плащай или ползвай" е стандартна за газови договори). Става дума за 1.85 млрд. куб.м, а не за 1.5 млрд., както съобщи служебният кабинет.
• За разлика от "Булгаргаз", турската "Боташ" получава пълен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като дори ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести изцяло "Булгаргаз".
• Осигуреният капацитет за "Боташ" е равен на този на "Булгаргаз" - 1.85 млрд. куб.м на година, или 60% от вътрешното българско потребление.
• За тази услуга "Боташ" ще заплати на българската страна само 138 млн. евро (270 млн. лв., или 14 пъти по-малко от сумата, която България се е ангажирала да плати на турската държавна компания) за целия 13-годишен период на споразумението. Отново не е ясно как е определена тази цена.
• "Боташ" има право да предоставя капацитета си на българския пазар на трети лица, без да съгласува това с "Булгаргаз" или "Булгартрансгаз". Също така може да поиска от "Булгаргаз" да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да уточнява с какъв произход е въпросният газ. Той може да бъде и руски.
• При прекратяване на споразумението "Боташ" има право на пълна неустойка, равна на пълния размер на дължимите такси за целия оставащ срок, или 3.8 млрд. лв. към момента. "Булгаргаз" няма право на неустойки.

Единственият начин "Булгаргаз" да спечели от "сделката" е да се превърне в истински регионален търговец на природен газ, така че да оползотвори всички резервирани капацитети, за които плаща такси. Ако това не се случи, разходите винаги ще са повече от приходите и споразумението няма как да бъде определено като икономически изгодно. А проверката на ЕК трябва да установи дали нарушава и правилата на ЕС за конкуренцията.