Радан Кънев: Борисов и Пеевски да отворят бутилка ракия и да решат какво ще правят с т.нар. сглобка

Съответно местните избори са просто поредна стъпка по един много дълъг път към промяна на българското общество. Еволюционно, защото то не е революционно, не харесва бързите промени, то наказва реформаторите си. Виждали сме го много пъти. Съответно тези местни избори са стъпка към изкореняване на корупцията, към модернизация на обществото, към промяна. И тази стъпка е малка. Тя не се изразява в някаква особена победа. Но от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" работим за разбиване на досегашния практически пълен монопол върху структурите на местната власт от ДПС и ГЕРБ. Тази цел бе постигната в неделя, може да бъде постигната в много по-голяма степен на петте големи балотажа (включително Благоевград и Велико Търново), ако бъдат спечелени. Защото това изисква гражданска вълна. Това изисква хора, които искат промяна, да отидат и да я поискат с вота си в урните. Защото, като я искаш от къщи, тя не идва. И това мисля, че всички го забелязахме вече много пъти.

Но нямам за себе си отговор на въпроса как балотажът в София ще се отрази на управлението на страната. Той може да го консолидира, може да го разпадне, но това е решение, свързано с управлението на страната, и е решение на Борисов и Пеевски - да ходят да си го взимат. Аз съм с впечатление, че живеят заедно, тоест могат да седнат на вечеря, да си отворят бутилка ракия, да си нарежат салатата и да решат какво ще правят с така наречената сглобка. Пеевски не е нужен за подкрепа на правителството, но Борисов има нужда от неговото разрешение, така че да го пита и да го обявят публично.

Целите пред правителство са непроменени - императивът ГЕРБ и ПП-ДБ да работят заедно, за да има функциониращи демократични институции, не е променен. Въпросът е по-големият политически знак на този балотаж. Защото ние мислехме, че отиваме на едни избори, които ще покажат дали София ще се развива, или София ще остане същата. Оказа се, че нямаме такъв избор. А парадоксално, повечето хора в България показаха, че предпочитат нещата да останат непроменени. Дали с ефективния си глас за ГЕРБ и ДПС, дали с оставането си вкъщи или заминаването на ваканция по време на изборния ден. Дали ще бъде така на втория тур аз не мога да кажа.

В София обаче се оказахме пред съвършено друг избор и той е дали градът ще се развива, или ще се връща назад. И тъй като изборите в София винаги са имали огромен национален политически заряд, то в известен смисъл вече поставяме въпроса дали държавата и обществото ни ще се развиват, или ще направят един шокиращ избор за завръщане наистина дълбоко назад в икономическото, социалното си развитие и в основополагащите си геополитически приоритети. Защото, с извинение, но аз следя г-жа Ваня Григорова. Тя има едно подобаващо обществено присъствие през последните години на важен инфлуенсър, и то много ясно какъв инфлуенсър. Това е една публична фигура, по същество политическа фигура, която много дисциплинирано и дословно повтаря опорките на кремълския режим. Тя е някакъв стихиен русофил и путинофил по душа и съвест и изглежда искрена, за разлика от други хора, на които им е написано на челото, че взимат пари, за да повтарят тези опорки. Тя,изглежда, че го прави безплатно. И това в известен смисъл намирам по-опасно.

Как си обяснявате факта, че партиите, включително ГЕРБ и ПП-ДБ, губят гласове на тези избори?

Така че нищо необичайно няма в това отдръпване на хората. Но има един друг феномен - ако гледаме внимателно начина, по който се структурира вотът за общински съветници в големите градове, ще видим, че политическият вот трудно достига 50% от подадените гласове. И това е, при положение че в много от този вот има купени гласове. Нека да видим Варна - един ключов град, където ще има, както се казва, кървав балотаж в неделя при почти изравнен резултат. "Продължаваме промяната - Демократична България" са първи с 8 съветници и ГЕРБ са втори, пак с 8 съветници. Общо взето, политическият вот се свежда до 16. Може би с някои други по-системни партии като БСП и да достигне докъм 20-21. Със сигурност под 50% от съветниците са политически вот. Всичко друго е това, което на политически жаргон наричаме "кеш енд кери". Това не е политика, това е представителство на корпоративни интереси през корпоративен вот. Понякога интересът в този вот е чисто финансов, тоест това е чисто платен вот. Понякога обаче е осъзнат корпоративен интерес и ти преценяваш, че съвпада с твоя и съответно следваш инструкциите на своя работодател. Защото пък неговият интерес е толкова дълбоко вплетен в бюджетните механизми на общината, че той не живее на пазара, той живее на политическия пазар.

Този политически пазар се разгръща на местни избори, така че ние имаме в големите общини към 50% неполитически вот. В някои от малките той може да достигне 80-90%. Това естествено се отразява на резултатите на партиите и всички, дори и ГЕРБ, които играят тази игра, би трябвало да са доста разтревожени.