Кастрацията на сглобката

Изглежда, че именно поради тези причини и поредните скандали от последните дни ще бъдат потушени с много публични изказвания и малка доза срам.

В тази мъртва хватка всички останали анонсирани приоритети на управлението при неговото създаване остават на заден план. Две от основните обявени цели на кабинета "Денков - Габриел" потънаха в небитието и изглежда, ще останат там. Става дума за приемането на законодателни промени за освобождаване на ръководствата на българските служби за сигурност от чуждо влияние, както и за такива промени в Избирателния кодекс, които да доведат до връщане на изцяло машинното гласуване и промени в състава на ЦИК.

Подобни теми, които изискват задълбочена и продължителна работа, някак "естествено" отпаднаха от дневния ред на управляващите, макар че при обявяването им през лятото неизпълнението на всяка от тях беше представено като повод за оставка на правителството. С напредването на стажа на управлението обаче се изчистиха двете основни вече споменати линии: конституционните промени (важни за ПП-ДБ) и назначенията, оттам и ресурсите - за ГЕРБ и ДПС.

Изминалата седмица изцяло се разви под знаменателя на въпросните доминанти. А изводът се самоналага: ултиматумът на ПП-ДБ да бъде изработен най-сетне механизъм за назначенията в регулаторите изглежда, че ще бъде подписан след Коледа, за да може междувременно да се приемат измененията в основния закон. Идеята изглежда ясна: ако ПП-ДБ предложат механизъм, който да не удовлетворява ГЕРБ и ДПС, двете партии може да не "пуснат" съдебната реформа.

Междувременно от изпусната реплика на председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова стана ясно как формациите на Борисов и Пеевски си представят механизма за назначения в независимите регулатори - по една трета от вакантните позиции за всяка от трите партии във властта. Подобен анонс поставя в изключително деликатна ситуация ПП-ДБ, които месеци наред изтъкват, че една от основните цели на управлението е да промени подхода към регулаторите и в тях вече да е невъзможно политическо вмешателство.

Такава амбиция все повече изглежда изпразнена от съдържание. Илюстрация са последните десет дни, през които избухна поредният скандал, а поводът му беше назначаването на ръководство на здравната каса. Последваха и традиционните вече заплахи за разваляне на "сглобката", като веднага след тях напрежението беше туширано. А ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС се договориха, че трябва да изработят и подпишат споразумение за назначаване на хора в регулаторите. Договорка, която постигнаха и през лятото, отново под заплаха, че ако не се случи, Николай Денков ще подаде оставка. Разбира се, нищо от това не стана.

Тъкмо приключи скандалът с НЗОК и ден по-късно здравният министър освободи от поста шефа на "Пирогов". ГЕРБ и ДПС намериха и в това повод за драма. И обявиха, че заради уволнения болничен директор ще бойкотират приемането на бюджета за догодина. Последваха поредните изявления от страна на замесените в управлението, а венеца на ситуацията постави по традиция лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Във вторник той се включи по телефона в ефира на bТВ, докато там основен гост беше съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов. Борисов изрази възмущението си около скандала с "Пирогов" и обяви, че между Иванов и Асен Василев е постигнато споразумение през тях на съгласуване да минават всички назначения - не само тези в регулаторните органи, а "и в ДАНС, и в Пирогов".

По този начин лидерът на ГЕРБ неусетно разшири разговора и от механизъм за назначенията в регулаторите темата достигна до всевъзможни властови позиции, в това число началниците на държавните болници. Христо Иванов не възрази на твърдението на Борисов за постигнато съгласие по темата. Това веднага поставя въпроса за политическото вмешателство на всякакви ръководи постове - тема, която стана особено актуална при управлението на ГЕРБ и срещу която се обявяваха от ПП-ДБ.

Сагата не спря дотук. Точно 12 часа по-късно, отново в ефира на bТВ, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че ДПС ще получат една трета от позициите в регулаторите. От изявлението на Атанасова излезе, че това е официална договорка между формациите.

Ултиматум след ултиматум

Оказа се, че ПП-ДБ не са на подобно мнение. "Има просто правило, че докато всичко не е договорено - нищо не е договорено", отговори ѝ публично Христо Иванов. По думите му единственото, за което трите формации, подкрепящи правителството, са се разбрали, е, че разговорът за регулаторите ще се води след приемането на бюджета и след измененията на конституцията.

На въпрос на "Капитал" има ли постигнато разбирателство между партийните лидери на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да се стиковат между тях всички назначения и уволнения - от регулатори до шефове на болници, което създава условия за политическа корупция, Иванов отрече думите на Борисов. "По отношение на останалите назначения има конституционно разделение на властите и е ясно от самото начало на тази формула, че темите, свързани с кадровите решения на изпълнителната власт, се съгласуват между Николай Денков и Мария Габриел. Там, където става дума за легитимен политически интерес от едно или друго решение, то се обсъжда в нормалните политически формати", каза той. Дали наистина партиите във властта ще спазват "конституционното разделение на властите", или по-скоро вярно ще излезе обяснението на Борисов - че назначенията на ключови позиции ще зависят от политическо благоразположение, предстои да си проличи.

От опита досега обаче е ясно, че от публичните ултиматуми на ПП-ДБ към ГЕРБ не следва нищо. Сходно условие пред ГЕРБ партиите на промяната поставиха и в края на юни, когато настояха заедно с Борисов да подпишат "Механизъм за гарантиране на реформаторската програма на кабинета". В документа трябваше да залегнат условия за създаване на общ борд за регулаторите, реформа в службите и промени в Изборния кодекс. Това така и не се случи, въпреки че с изработването на механизма беше натоварен лидерът на "Да, България" Христо Иванов. Още тогава той публично заяви, че е разписал документ, наречен "Протокол". Въпросният бил изпратен на ПП и ГЕРБ (тогава още ДПС не бяха включвани официално в партиите, подкрепящи кабинета "Денков"). До подписване така и не се стигна основно заради нежеланието на ПП да полагат подпис на "общ лист хартия с ГЕРБ", за да не бъдат обвинени, че са в коалиция с тях, в каквато всъщност са. За партията на Борисов пък, изглежда, е по-удобно да няма документ, който черно на бяло да казва какви ангажименти се поемат.

Забравените теми

Впоследствие бяха правени плахи опити от страна на ПП-ДБ да повдигнат някои от темите, които бяха поставили като условие за съществуване на кабинета - веднъж при сформирането му, веднъж при ултиматума им за оцеляването му в началото на общото управление. Всички опити обаче удряха на камък. По сходен начин се развиха ситуациите и с поставянето на темата за реформа в службите, и за промяна на изборната администрация.

Казусът за Централната избирателна комисия възникна, след като в специализирана "операция", дирижирана от ГЕРБ и ДПС, на първия тур на местните избори ЦИК отмени машинното гласуване. Скандалът заплаши съществуването на управлението, но не доведе до рухването му. Тогава премиерът Николай Денков се закани, че след изборите ще повдигне темата за изборната администрация, но така и не го стори. По информация на "Капитал" ПП-ДБ дори не са обмислили какви текстове да предложат, а отделно от това е и убедеността им, че каквото и да лансират в посока оставане само на машинното гласуване или професионализация на ЦИК, то няма да бъде прието.

По сходен начин се разви и т.нар. реформа в службите за сигурност, която беше част от шестте точки, заради които изобщо беше създаден кабинетът "Денков - Габриел". След като залегна в основанията за създаване на кабинета, реформата беше част и от летния ултиматум на ПП-ДБ към ГЕРБ за запазване на управлението. После дори лидерът на ДСБ Ата нас Атанасов подаде оставка от комисията за контрол на службите в парламента в знак на протест, че по темата не се прави нищо. Борисов и Пеевски обаче се обявиха против промени, а впоследствие тезата им беше подкрепена и от Кирил Петков, нищо че той, солидаризирайки се с тях, добави, че всъщност е за "огромна реформа" в сектора. Сега при поредното изостряне на напрежението между некоалиционните партньори казусите около сектор "Сигурност" отново изплуваха и бяха намесени в общото изявление на Борисов, Василев и Иванов от миналата седмица. Конкретика обаче липсва.

Два извода

Изводите от ситуацията са два. Първият е, че шест месеца след встъпването в длъжност на правителството на партиите на промяната ясно се вижда, че формациите едва ли ще успеят да реализират главната си заявка: да променят подхода на назначения в регулаторните органи, така че те наистина да станат независими от политическата власт. Тоест, дори ПП-ДБ да изработят механизъм и да си отвоюват право на вето на предложенията на ГЕРБ и ДПС, то има опасност да остане само на хартия, защото "порциите на властта" вече изглеждат разделени, поне ако се слушат представителите на партията на Борисов.

Вторият извод е, че на този етап всички компромиси, които ПП-ДБ прави, изглежда, са в името на целта да не отблъснат Борисов и Пеевски непосредствено преди да се гласуват конституционните промени. Като основен въпрос тук е какъв ще е ефектът от тях, ако ГЕРБ и ДПС овладеят и евентуално разделените прокурорски и съдебен съвет.