Живко Георгиев: Ползите от този формат на властта са изчерпани, ще се трупат негативите

Големият губещ са ПП-ДБ, казва социологът през "Капитал"

Велина Господинова

Живко Георгиев, социолог © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Интервюто е част от темата на броя "Ротацията for dummies"

Защо според вас постът на външния министър се оказа толкова важен за ГЕРБ и за "Продължаваме промяната", че предизвика такова напрежение преди ротацията?

Мотивите, които публично чуваме от двете формации, не са много убедителни. Моята хипотеза, особено за ПП е, че тази позиция е важна, за да могат по-убедително да участват във формирането на българската външна политика. До голяма степен за тях тя се оказа много важна в сегашната геополитическа обстановка, тъй като именно там те най-добре отстояват онова политическо позициониране, което успяха да заемат през последната година. Ако външният министър е на ПП, те биха могли да участват по-активно във възпроизводството на тази линия на евроатлантическа лоялност.

В края на краищата този политически проект не успя да изгради достатъчно убедителна линия на политическо поведение във вътрешен план и това което го прави дистинктивен, е външната политика. Може би ПП са решили, че там ще им е най-лесно да следват онези свои приоритети, които се мъчат да превърнат в своя идентичност и марка. Както ДБ до голяма степен се брандира като формация в областта на реформата в съдебната система, така ПП се опитва да следва някакъв континуитет на поведението си във външната политика.

Освен това за тях постът на външен министър навярно е важен, тъй като си търсят място в пространството на големите политически семейства в ЕС. Тук е и аргументът с предстоящите евроизбори, които до голяма степен ще са тест за тях - дали са били възприети от публиката като застъпници на добре приета от българското общество линия на поведение. Ако ПП си бяха намерили някаква друга линия на поведение, добре реализирана през първата фаза на ротационния кабинет, навярно този пост нямаше да е толкова важен за тях.

Що с отнася до ГЕРБ - след като бяха изпрани някои репутационни елементи от доскорошното им политическо битие, за тях е жизнено важно този процес на изпиране да продължи във външен план. Важно е също да нямат конкуренция на това поле. Т.е. изпирането за ГЕРБ все още не е завършило. Те винаги са твърдели, че са партия с евроатлантическа ориентация и това дори е заложено в името им, само че в периода на тяхното управление от европейското не остана много. Затова се опитват да си върнат някои геополитически предимства, които за кратко ПП-ДБ им отнеха.

Допускате ли чрез противоборството за външния министър да се цели "търгуване" на други позиции във властта?

И това също е възможно, но аз съм песимист дали това правителство ще може да покаже пред обществото някакви кой знае какви постижения в края на своя мандат, когато и да настъпи той. Нито конституционната реформа беше приета с ентусиазъм от широката публика и от експертните среди, нито приоритетите от типа на Шенген, еврозона и прочие ще бъдат финализирани по достатъчно убедителен начин. Просто не виждам къде могат да вкарат гол. Проблемите само ще се множат и дори това, което е изглеждало като успех, може да покаже скрити към момента недъзи. Така че при нова предизборна ситуация ще бъде трудно да се демонстрират постижения.

Очевидно и двете формации съзнават, че в близко време може да има допълнителни турбуленции в геополитически план - частично генерирани от резултатите от изборите за президент в САЩ, както и от някои промени, които несъмнено ще настъпят на европейската политическа карта след евроизборите. Неминуемо ще настъпят развития и в конфликта Русия-Украйна. Така че външният министър ще е важен актьор и при умело разиграване може да бъде използван като капитал във вътрешнополитическите баталии, които предстоят. Не изключвам да го има и това, което загатвате - желание да се търгува, а не трябва да се изключва и желание от страна на ГЕРБ да покажат сила и че този "коалиционен" формат вече им е в тежест. Те вече нямат особена нужда от него.

Какво смятате, че може да счупи управляващото мнозинство и обратно - да го задържи с последващи ротации?

До голяма степен, ако и да е имало някакви ползи от участието в сглобката за субектите в нея, те до голяма степен са изчерпани и оттук нататък ще се трупат негативи в политически план. Този формат ще става все по-неудобен за ПП-ДБ - с все по-малко потенциални ползи и все повече вреди. Защото те са големия губещ в репутационен план и най-вероятно евроизборите ще покажат намаляващото им влияние.

А ГЕРБ изконсумира онези ползи - с изпиращ характер, заради които му беше нужно да влиза в този формат. ГЕРБ има повече полета за маневриране в политическото пространство и ще е печелившо все повече да се прави на опозиция, оставайки на власт, защото няма по-удобно политическо позициониране от това да си едновременно на власт и в опозиция. В същото време ГЕРБ са изпрани, но не и като публичен образ, защото аз не виждам симптоми на връщане на електорат или нови избиратели в зоната на електоралното влияние на партията. Ползата от събирането им с ПП-ДБ е, че останаха без конкурент, а аргументите за наказателен вот срещу тях намаляха значително. Този вот сега ще бъде солидарно разпределен между ГЕРБ и ПП-ДБ.

Така че на ГЕРБ вече не му е нужна тази коалиция. Голямото й алиби бяха конституционните промени. Те станаха и никой не усети нищо позитивно. Влизането в Шенген стана частично, но дори и да стане в пълнота, какво от това, говоря за широката маса. Тази коалиция може и да се влачи по корем до края на мандата, но не виждам какво друго ще спечели, освен обичайните ползи от консумацията на властта.

Каква е ролята на ДПС и Пеевски в т.нар. сглобка?

Пеевски също беше изпран през участието си в това мнозинство и продължава да се радва на тези възможности, които му бяха дадени от ПП-ДБ. От ДПС не очаквам нищо особено. Каквото и да се случва, който и да е лидер на партията, ДПС нищо не губи от този си начин на участие в политическия живот. Но безспорно от заиграването си с тях и превръщането им незаобиколим фактор в сегашния политически пасианс, отново големият губещ са ПП-ДБ. И без съмнение сметката ще бъде предявена. Защото това няма как да бъде обяснено, особено с аргументи от типа, че без тях не може да бъдат направени конституционните промени. Имам основателни съмнения, че конституционната реформа, особено по начина по който се случи, беше параван за някакви неособено чисти помисли.

Една от тезите е, че дори и да има предсрочен вот, разположението на силите ще е почти същото и на практика няма алтернатива на сегашното мнозинство. Доколко този аргумент е валиден?

От 30 г. периодично чувам този аргумент и не знам дали има слушатели за такъв тип аргументи. Дори и да е така, във всички случаи има едни 20-30%, които искат да гласуват и ще гласуват наказателно и вотът им няма да е за някоя от тези три формации. Този вот все ще отиде някъде. Не казвам, че това ще реши нещо си. В България никога изборите не носят гарантирано шанса за успех. Но във всички случаи ще има промени и със сигурност ще има тежко губещи и няма да има особено печеливши от управляващите в момента.

Какво е вашето обяснение на това, което се случи в Столичния общински съвет, където групата с най-много общински съветници ПП-ДБ остана в малцинство, а ГЕРБ и части от БСП, "Възраждане", ИТН и "Синя София" се обединиха и си разпределиха комисиите?

Това го има на много места в страната, не само в София. Аз не мисля че има някакво ново мнозинство в СОС. То беше чисто ситуативно - това с избора на комисиите не е белег за ново мнозинство. Очевидно оттук нататък ще се работи с пулсиращи мнозинства, което не обещава някакви принципни решения. Така рядко се стига до изграждане на кохерентна общинска политика. Ще има пазарлъци, ще се съхранят много от нещата, които трябваше да се променят след тези избори и моделът, по който се управляваше София. Така че не очаквам с столицата да има някакви тотални промени, но няма и да има тотално възпроизводство на старото. Просто ще продължи познатия стил, при който текат някакви местни задкулисни договорки, компромиси и корупционни схеми и накрая пак ще го отнесе ПП-ДБ, тъй като никой няма да помни кой коя комисия има в общинския съвет, а че ПП-ДБ имат кмет и са спечелили изборите. Изобщо ПП-ДБ успя да постигне трудно постижими неща - да се съюзи с най-големите си противници там, където не трябваше и да се изпокара с всички, които можеха да им бъдат партньори в каузата за промяна на София, и то по възможно най-безсмисления начин.