Политика

България засега влезе само в Шен-, някой друг път и в -ген

Приемането в зоната за свободно пътуване само по въздух и вода е добра новина, но хората и компаниите имат полза най-вече от премахване на сухопътните граници

Моника Върбанова

2 автори

Капитал © Капитал

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

От 1 април тази година, съвсем не на шега, българските и румънските граждани ще могат да пристигат свободно до което и да е летище или пристанище в Европейския съюз, без да се налага някой да проверява паспортите им. На теория това би трябвало да значи, че ако вземете лодка от Бургас, може да пристигнете в Италия или Испания, все едно сте пътували до Китен. За сметка на това, ако пристигнете по земя от Румъния в Унгария, ще продължавате да чакате за проверка.

До тази интересна (да не я наречем смешна) ситуация се стигна, след като Австрия направи всичко възможно, за да не допусне пълноправното членство на двете държави в шенгенското пространство, въпреки че са изпълнени всички поставени критерии и това бе потвърдено неколкократно официално от Европейската комисия.

Но в политиката и в международните преговори крайният резултат е по-важен от началните надежди. Така съвсем в края на 2023 г. София и Букурещ успяха да се поздравят с постигането на половината от целта - членство в Шенген по въздух и вода, и с не съвсем ясното обещание влизането по суша да се договори през 2024 г.

Как се стигна дотук

След като основният проблем пред двете държави - Нидерландия, оттегли ветото си с решение на служебното правителство, на което местният парламент не се възпротиви, а Унгария бе спечелена с отпадането на българската такса за пренос на газ, Австрия остана единствената държава против. Това обикновено не е особено комфортна позиция в ЕС, защото страните се стремят да не остават в ситуации, в които използват ветото си, защото предразполагат за бъдещи преговорни проблеми.

Правителството във Виена обаче, изправено пред избори тази година, притиснато от крайната десница и типичния вече проблем с миграцията, реши да ползва картата за трупане на точки. Така, въпреки че голяма част от нелегалните мигранти в Австрия пристигат по западнобалканския маршрут, а Виена не ветира влизането на Хърватия, България и Румъния се оказаха удобни изкупителни жертви.

Преговорите на последния лидерски съвет в началото на декември не постигнаха решение, но след това очевидно са продължили по дипломатическите канали през целия месец. Според румънски медии в дните на 26 и 27 декември между министерствата на вътрешните работи, министерствата на външните работи, включително на ниво мисии в ЕС, са се провели дискусии за проекторешение на съвета.

Австрия е склонила да допусне въздушния и водния компромис срещу вписването на пет условия от нейна страна към официалното споразумение (виж карето). По ирония на съдбата това много прилича на българската позиция спрямо Северна Македония, когато вдигането на ветото на София стана след вписването на български условия в споразумението със Скопие.

След даването на съгласие процедурата е започната на 30 декември, предпоследния ден на испанското председателство, за да бъде завършена буквално на Нова година.

Замалко провал

В опит да зарадва гражданите си на празниците румънският кабинет побърза да оповести новината.

Министерството на вътрешните работи на Румъния съобщи, че на 23 декември е било постигнато политическо споразумение с министерствата на вътрешните работи на Австрия и България за влизане в Шенген по въздушни и морски граници от март 2024 г., докато преговорите за присъединяване по суша ще продължат и през следващата година. Румънският премиер Николае Чука коментира в социалните мрежи на 27 декември: "Частичното приемане в резултат от политическо споразумение на всички страни - членки на ЕС, е истински успех." Министерството на външните работи на Румъния уточни, че румънските граждани ще могат да пътуват свободно по въздух в рамките на Европейския съюз и в асоциираните към Шенген държави (Исландия, Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария)

Естествено, българските медии бомбардираха тукашният кабинет с въпроси. Така премиерът Николай Денков потвърди информацията преди заседанието на Министерския съвет ден по-късно.

Това заплаши в последния момент с провал всичко, тъй като според дипломати Австрия е втвърдила позицията си заради прибързаните обявления, преди да е финализирана процедурата във Виена. Тази миникриза беше бързо преодоляна и късно вечерта в събота на 30 декември испанското председателство на Европейския съвет потвърди информацията.

Петте условия на Австрия

Договорката, разбира се, е нетен позитив за двете държави, които влизат поне с единия крак в Шенген. Основният проблем остава неяснотата за пълното приемане.

В отговор на въпрос на "Дневник" външният министър Мария Габриел обяви, че България си поставя за цел през следващата година да получи дата за отпадане на контрола по сухопътните граници. В самото споразумение обаче не е посочена конкретна дата за това, нито е избран по-лекият вариант: автоматично приемане, без нуждата от ново гласуване на съвета.

Така същата тежка процедура ще се случи отново и за сухопътните граници, този път при новите 5 условия на Австрия. В тях няма нещо особено притеснително, но последната точка в споразумението, която реферира към тях, е особено деликатна дипломатически. Под заглавието "Пътят напред" тя казва: "Има ангажимент да се обсъди евентуално вдигане на сухопътните контроли през 2024 г., като се вземат предвид успешното прилагане на всички допълнителни мерки, които да доведат до съществено подобрение на мигрантската ситуация в Австрия."

Това е изключително неясна формулировка, която обвързва отварянето на границите с неясно как измерено "подобряване" на мигрантската ситуация в трета държава, която освен това зависи от вече отворените граници с други държави като Италия и Хърватия.

Пред "Капитал" говорителят на вътрешния министър на Австрия потвърди преди няколко дни, че към момента няма преговори и следователно няма дата за пълно присъединяване на Румъния и България към безграничното шенгенско пространство. Австрийският канцлер също обяви в социалната мрежа Х, че това няма да е скоро.

От 1 януари председателството на съвета поема Белгия, за която приоритет съвсем няма да е разширяването на Шенген, както беше при испанците. В Австрия предстоят тежки парламентарни избори, в които евроскептицизмът също се очаква да надделее. Ако към това се добавят и европейските избори през 2024 г. и блокирането на работата на институциите през следващата година, точката съвсем изглежда изместена от дневния ред на ЕС. Във втората половина на 2024 г. председателството пък поема Унгария.

Кои са петте условия

Всички документи вече са публични и публикувани в Държавен вестник. В анекса на решението за частично приемане в Шенген са отбелязани ангажиментите, които българското и румънското правителство са поели. Те включват:

"Засилване (поне три пъти) на участието на Frontex в граничния контрол на България с Турция и увеличено присъствие на границата със Сърбия."

Принципно в това няма нищо притеснително. Вече има договорка за присъствието на Frontex в Румъния и България да бъде увеличено. Допълнително двете страни ще получат повече финансиране от ЕС за стабилна защита на външните граници.

"По-интензивни контроли по сухопътните граници Румъния - Унгария и България - Румъния за справяне с нелегалната миграция."

Всъщност засилен граничен контрол ще утежни още повече и без това силно натоварените граници, които остават блокирани с тежкотоварни автомобили. Фактът, че не получаваме конкретна дата за премахване на проверките по границите, а вместо това допълнително се ангажираме за по-строг контрол, ще доведе до повече икономически загуби.

"Бързо приемане на лицата, търсещи убежище, влезли в Румъния или България."

Условията в този ангажимент отговарят на Дъблинския регламент и не са допълнително изискване към България и Румъния. Двете страни няма да приемат обратно бежанци, които не са преминали първо през териториите им и не са регистрирани. По този начин Австрия иска да покаже на бежанците, че те не могат да си избират държавата, в която ще бъдат настанени, а техните документи ще бъдат в най-кратък срок обработени в държавата на пристигане.

"Разполагане на експерти от ЕС по летищата в България и Румъния. Възможни неочаквани проверки на австрийските летища за пътуващи от двете страни."

В това условие принципно няма проблем, стига тези проверки да не станат регулярни и да се загуби смисълът от т.нар. въздушен Шенген.

"Ангажимент за обсъждане на функционирането на Шенген през 2024 г."

Австрия настоява за това още от миналата година, като според страната шенгенското пространство не функционира правилно и трябва да бъде реформирано. Рискът тук е Виена да посочи, че преди подобряване ефективността на Шенген няма да има смисъл от ново сухопътно разширяване.

Оценката на напредъка по всички изброени мерки и ангажименти заедно със значително подобрение на ситуацията с мигрантите в Австрия ще отвори възможност за продължаване на преговорите през 2024 г. за отваряне на сухопътните граници на Шенген за България и Румъния, се казва още в текста. Окончателно решение за това ще се вземе с пълно единодушие от всички членове на безпаспортната зона на ЕС.