Може ли София да остане и без кмет?

До момента пред съда са били анализирани само 313 секции, но съдия Галин Нестеров решава, че това е недостатъчно. След като бъдат анализирани всички протоколи, съдът ще се произнесе имало ли е изборни измами. Съдебно-техническата експертиза трябва да бъде готова до 15 март, когато е насрочено заседание по делото.

Срокът обаче не попречи от една страна ГЕРБ, а от друга Ваня Григорова да атакуват Терзиев с обяснения, че той е "инсталиран" на поста. Подобни съмнения (за които тепърва ще се изяснява дали са основателни от съда) могат да имат решаваща роля по време на преговорите при закрити врата за определяне на бъдещия председател на Общинския съвет. Разбира се, това може да бъде прието като инструмент за изнудване, а може да бъде и само времево съвпадение.

Какво знаем дотук

От първата съдебна проверка във въпросните 313 секции излезе, че в 90% от случаите има разлика между данните за гласовете от хартиените протоколи и флаш паметта на машините за гласуване. Засега обаче тези разлики не сочат тенденция, от която може да се прогнозира, че изборният резултат би бил различен.

От протокола по делото става ясно, че вещите лица откриват, че в 300 секции има разминавания, но те засягат и двамата кандидати. Обобщените данни гласят, че за проверените места за Васил Терзиев се появяват 214 гласа повече в изборните протоколи, отколкото отчитат машините.

Според данните по делото 15 от 313 флашки не са открити. От Централната избирателна комисия (ЦИК) са обяснили на вещите лица, че ги съхраняват, но в момента "не намират тези флашки в помещението, което е вид мазе".

Експертите са установили, че електронните подписи, които са използвани по време на вота за кмет на София и с които са подписвани резултатите на флашките, не са квалифицирани. Това означава, че няма как да бъде проверено дали след подписване на информацията с този подпис тя може да бъде променена.

Така или иначе обаче резултатите от прословутите флашки не се броят. Данните от тях, а и от машинния протокол, не се взимат предвид при обявяване на резултата от вота. Важи само хартиеният протокол, както приеха ГЕРБ, БСП и ДПС в Изборния кодекс.

От ЦИК обясниха пред "Капитал", че "начинът на броене е такъв, че предполага грешки". Те обаче не са фатални, а разминаванията са най-вече от нанасянето в хартиения протокол.

До 15 март обаче, когато е насрочено следващото заседание по делото, на което трябва да бъде представена експертизата за всички над 1600 секции, нищо няма да е окончателно ясно. А спекулации могат да се правят всякакви, видно от различни политически изказвания.

По думите на Борисов например 15-те липсващи флашки и "подменени гласове в полза на Васил Терзиев" доказват "чудовищно купуване на гласове за бели якички" в столицата.

Кой ще преценява какво е доказано

Какво е доказано или не е ще преценява съдът. А съдия Галин Несторов, който гледа делото, има история.

През 2015 г. години той отхвърли журналистическото искане градската прокуратурата да разкрие подробности за дейността на Делян Пеевски като следовател.

Впоследствие пак той беше съдията, който отсъди в полза на прокуратурата, която не предостави информация на адвокат Николай Хаджигенов за това дали наистина бившият главен прокурор Иван Гешев живее в държавната резиденция "Бояна" и какво е законовото основание за това.

Разкриването на информацията ще застраши сигурността на главния прокурор, мотивира се тогава Несторов. Прокуратурата по времето на Гешев твърдеше, че информацията дали главният прокурор се е нанесъл в правителствената резидента не е обществена. А причините за това, според обвинението, под ръководството на Гешев бяха, че така се засягат данни за конкретно физическо лице, а не дейността на институцията. Съдия Галин Несторов се съгласява изцяло с доводите на прокуратурата. Според него главният прокурор може да живее в която си иска държавна вила, да я ремонтира с обществени пари, но това са негови лични данни.

През февруари 2020 г. съдия Несторов отхвърли жалбата на Мая Манолова за касиране на кметските избори в София. Върховният административен съд потвърди решението на АССГ.

Несторов стана първият български съдия, признал за законен мълчаливия отказ за предоставяне на обществена информация. Той постанови, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не е длъжен да предостави регистъра на съдебните актове, а и може да прилага мълчалив отказ, макар че според Административнопроцесуалния кодекс и Закона за достъп до обществена информация това не е така

Към професионалния отпечатък на Несторов може да се прибави и разследването на сайта "За истината", според което през 2018 г. съдията е катастрофирал с чисто новото си BMW, а след това е отказал да му бъдат направени тестове за алкохол и наркотици. Според медиата новината за катастрофата е потвърдена първоначално от местната полиция в Добрич, в чийто район става произшествието, но впоследствие не е отразена в официалния бюлетин.

Кариерата на Галин Несторов в съдебната система започва именно от Районния съд в Добрич, където работи в продължение на пет години. След това през 2007 г. за два месеца той е назначен като редови съдия в Административния съд в града, а след това се издига до негов зам.-председател.

През 2009 г. Несторов прави опит да оглави съда, но не успява. От Административния съд в Добрич той е преместен в София без конкурс по реда на чл. 194 от Закона за съдебната власт.