Проф. Меелис Китсинг: Докато ЕС е зает да регулира цифровите пазари, изостава с иновациите

Как помогна цифровизацията за смекчаване на икономическия шок от пандемията, енергийната криза, войната в Украйна?

Ако вече сте в ситуация, в която мнозинството от хората използват онлайн услуги за ежедневните си дейности, като интернет банкиране (нашето интернет банкиране беше въведено още през 1996 г., преди почти 30 години), тогава не е нужно да ходите до банката. По време на Covid, банките бяха физически затворени, но тъй като мнозинството от хората имаха вече изградени навици за интернет банкиране, това не беше проблем.

И мисля, че същото важи и за образованието. Ако имате образователна система, която цени дигиталните умения и разполагате с всички налични инструменти, тогава също е по-лесно да преподавате по време на пандемия и в подобни извънредни ситуации. Не че е същото като на живо, но със сигурност помага.

Тук в Естонското бизнес училище разполагаме с дигитална платформа, наречена Canvas, която използвахме на практика няколко години преди пандемията. Във всички класни стаи имаме интегрирани камери и микрофони. В този смисъл, ако някой не може да присъства и трябва да направите лекцията в хибридна форма, това е напълно възможно. И също така лесно е да поканите хора от цял свят на лекциите. Така че от технологична гледна точка имахме всичко това преди Covid.

Какви са целите на Естонското бизнес училище?

Училището е основано преди 35 години - през 1988 г., от естонци, американци и канадци. Първоначално бяхме по-скоро център за обучение на ръководни кадри, предлагайки знания и опит и в Северна Америка. Постепенно обаче прераснахме в университет и затворихме цикъла. Към момента имаме и докторска програма и се занимаваме и с наука.

Нашата стратегия набляга на цифровизацията, а също и устойчивостта, които са заложени в проучванията и обученията ни. Странично развиваме дейности, свързани с рисков капитал.

В нашата сграда на последния етаж имаме акселератори. Един от тях е Startup wise guys. В скорошната класация на Financial Times той бежкласиран на 18-то място сред акселераторите в Европа и първи в балтийските и скандинавските страни. Имаме и друг акселератор, свързан с чисти технологии.

Направихме и инвестиции директно в някои стартиращи компании, като Ready Player Me, която е компания от метавселената с централа в Ню Йорк. Инвестирали сме и в няколко компании за образователни технологии.

Ние сме организация с нестопанска цел, така че тези инвестиции ни помагат да предложим и по-практически насочено образование. То е необходимо в средата, в която се развиваме. Ние сме единственият частен университет в Естония. В пряка конкуренция сме с всички останали държавни учебни заведения и се опитваме да намаляваме таксите си, да отпускаме повече стипендии и т.н.

Също работим от 13 години в Хелзинки, Финландия. Там нишата също е трудна, защото, подобно на Естония, пазарът е силно доминиран от публично финансирани университети. Трябваше да намерим начин как да бъдем различни и предприемаческият фокус е много важен за нас - да гледаме на зелената и цифровата трансформация през очите на бизнеса.

Как създавате предприемачи?

Има много дискусии за това - научавате се или се раждате предприемач? В академичните изследвания се срещат много силни аргументи, че всъщност става въпрос за възпитанието. В тази връзка образованието, ученето са важни, за да станете предприемач.

Ние сме университет, който се фокусира върху социалните науки в широк смисъл, но се интересуваме предимно от практичното приложение на тези предмети. Предоставяме различен мироглед и друго много важно - бизнес мрежа.

По-конкретно - ако погледнете нашите възпитаници, в Естония имаме най-много еднорози на глава от населението (общо 10 на брой) и някои от нашите студенти са сред основателите.

Каква е ролята на държавата за това развитие ?

Както споменах, Естония извърши много доста радикални реформи в началото на 90-те години, които направиха средата благоприятна за бизнес. Още през 90-те години имахме стартиращи компании, които бяха дигитализирани.

Успяхме да се отърсим изцяло от съветската система и да започнем отначало, за разлика от други държави в Централна Източна Европа, където усилията за промяна не бяха достатъчни.

Естония също имаше и малко късмет. Един от първите появили се еднорози беше Skype, основан от трима естонци и един швед в Талин. По-късно, през 2004 г. те продадоха бизнеса си на eBay, а след това Skype бе купен от Microsoft през 2008 г. за 8,5 млрд. евро. Това беше първият еднорог и Skype наистина успя да убеди хората тук, че макар далеч от Силиконовата долина, нещата могат да се случват и по нашите земи. В този смисъл личният пример помогна значително.

Основателите на Skype, който получиха доста пари за продукта си, създадоха свой собствен инвестиционен фонд, наречен Ambient Sound Investment (ASI) и започнаха да подкрепят много естонски стартиращи компании не само в Естония, но и извън нея. Така че свежия финансов ресурс, човешкия капитал и бизнес мрежите от успели предприемачи помогнаха за средата.

По-конкретно единият от двамата братя основатели на друг еднорог- Bolt, в момента е възпитаник на Естонското бизнес училище, това е Мартин Уилиг. Той всъщност работеше в Skype. Единият от основателите на Waze също навремето бе служител в Skype - това са ценни контакти.

И така, мисля, че това наистина ни помогна да имаме тази екосистема от доста успешни стартиращи компании и че много от тях също са станали еднорози с течение на времето.

ЕС подкрепя или по-скоро пречи на една силна и конкурентна цифрова бизнес среда?

Предизвикателството пред Европа несъмнено е, че всички тези еднорози, които споменах, всъщност са доста малки в сравнение с технологичните гиганти зад граница. Може би преди 20 години, все още имаше европейски компании, които бяха лидери във високотехнологични сектори като Ericsson или Nokia. И бяха на върха на света, но днес ситуацията е различна.

Ако погледнете първите десет компании по пазарна капитализация, там няма европейски. В Европа трябва да създадем истински интегриран цифров единен пазар. В САЩ имат един голям пазар, но по население ЕС ги превъзхожда, просто трябва да използваме напълно потенциала си.

По отношение на цифровите услуги, цифровите пазари, изкуствения интелект ЕС стига някак прекалено далеч с регулирането. Има една поговорка, че Америка прави иновации, Китай подражава, а Европа регулира.

В книгата на Арно Брадфорд "Брюкселския ефект" се говори, че имаме толкова голям европейски пазар, задаваме нови регулаторни стандарти и всеки в света трябва да ги следва. Но докато сме заети да регулираме, да предпазим хората от всички лоши ефекти, не успяваме да правим иновации. И аз съм малко загрижен за този аргумент.

По-конкретен пример, в закона за изкуствения интелект, който Европарламентът прие, основно се фокусираме върху използването на изкуствен интелект. Това, което пропускаме обаче са основополагащите модели на AI, като ChatGPT или OpenAI и т.н. По този начин ЕС прави живота по-труден или по-скъп за по-малки и средни компании. Защото "големите момчета" като Microsoft или Google могат да се справят с регулаторните трудности, имат ресурсите за това. Докато по-малките стартиращи компании могат да бъдат смазани от регулаторната тежест.

Но технологичните цикли винаги са по-бързи от регулаторните. Понякога регулирате нещо и ЕС взема решение, че някой трябва да плати санкции. Но този въпрос вече не е актуален. Междувременно технологията е напреднала и ситуацията на пазара е различна.

Има ли отрицателни черти на цифровизацията - например проблемите с киберсигурността?

Киберсигурността всъщност е изключително важна за нас. Много преди Русия да нападне Украйна, някъде към 2008 г., страната ни беше блокирана заради руско нападение върху дигиталната инфраструктура на Естония. Това ни накара да се замислим повече как да осигурим защита на нашите цифрови структури, особено предвид географската ни близост до Русия.

Разбирам притесненията в ЕС от доминирането на големите платформи, базирани в трети страни. Но да се опитаме да регулираме това чрез създаване на европейски облак, например, е като индустриалната политика от старата школа, когато всяка страна е имала своя авиокомпания или автомобилна компания, финансирана от финансира. Вместо да опитваме да блокираме тези компании в европейския пазар, трябва да помислим как можем да си сътрудничим с по-успешно с тях.