ЕС губи икономическата надпревара със САЩ

Изведнъж за Берлин се създава перфектна буря, сигнализирайки, че сегашната рецесия не е просто "техническа", както се молят политиците, а по-скоро предвестник на фундаментален обрат в икономическото състояние, който заплашва да предизвика трусове в цяла Европа. Нещо повече - руската инвазия в Украйна показа, че съюзът няма военната мощ не само самостоятелно да помага на Киев, но и да брани без помощ отвъд океана своята сигурност.

Икономически Европа няма шанс пред САЩ

За последните няколко години разликата в размера на икономиките на ЕС и САЩ нараства внушително. "През 2008 г. икономиката на ЕС беше малко по-голяма от тази на Америка: 16.2 трлн. долара срещу 14.7 трлн. долара. До 2022 г. икономиката на САЩ е нараснала до 25 трлн. долара, докато ЕС и Обединеното кралство заедно са достигнали едва 19.8 трлн. долара. Сега американската икономика е почти една трета по-голяма. Или с 50% повече от ЕС (без Обединеното кралство)", изчисляват от European Council on Foreign Relations.

Причините за забавянето на европейската икономика са донякъде структурни. "ЕС е общност от много страни. Някои от тях (включително България) се превърнаха в пазарни икономики едва през 90-те години. Както не е справедливо да сравните Изтока със Запада в Европа, по същия начин сравнение ЕС като цяло и САЩ също не е до там уместно. Ако вземем за база обаче само Франция и Германия и съпоставим с Щатите, това вече е друго, защото имат много общо", коментира за "Капитал" Никлас Фредерик Поатие, научен сътрудник в брюкселския тинк-танк "Брюгел".

През последното десетилетие ЕС премина през поредица от кризи, които наистина потискат икономическото развитие. Голямата финансова криза, която удари САЩ, но отслаби основно блока, защото Вашингтон има много по-гъвкава система. Работниците по-лесно кандидатстват за работа и биват наемани, макар да имат по-малко социални права.

А всъщност работното време и начинът на работа в Европа и САЩ имат своята роля в растежа на икономиките. "До преди няколко години производителността във Франция е била толкова висока, ако не и по-висока на час, отколкото в САЩ. Но основно хората просто са избрали да работят по-малко по много причини, включително заради традиции и начин на живот, но и защото не им трябват пари. Просто някои услуги не са били предоставени на пазара", казва Поатие.

И тук идва още един важен детайл - ролята на долара във финансовата система на глобалната икономика. "Това се нарича прекомерна привилегия, което означава, че САЩ се възползват, че са главен финансов център на света. Всяка държава може да вземе заем от САЩ. Валутата им всъщност може да бъде надценена и те имат полза от това", смята Никлас Поатие. Реално доларът запази позицията си на основна резервна валута в света - представлявайки приблизително 60% от официалните валутни резерви; докато еврото е 21%.

По-гъвкави, по-далечни, по-бързи

След голямата финансова криза през 2008 г., предизвикала дългова спирала в еврозоната, особено в редица южноевропейски страни, последва и пандемията от ковид. Дълго се водеха спорове кой е реагирал по-адекватно на това предизвикателство - ЕС или САЩ. "Смятам , че САЩ имаха по-силен отговор, те похарчиха повече за стимули за икономиката. Вероятно това е и основната причина за инфлационната криза в Съединените щати, която можеше и да не се е случи по същия начин, ако нямаше прекъсване на газовите доставки от Русия, войната с Украйна. За съжаление обаче стимулите имаха краткосрочен ефект", казва още Поатие.

• Байдън забранява някои американски технологични инвестиции в Китай

През последните две години Конгресът прие три законопроекта - за инфраструктурата, полупроводникови чипове и екологията, които ще осигурят 2 трлн. долара за преструктуриране на икономиката. Идеята е, че с правителствени действия САЩ едновременно могат да се реиндустриализират, да подобрят националната сигурност, да съживят изоставените места, да одобрят трудещите се и драматично да намалят въглеродните си емисии. Това е най-амбициозната и дирижирана индустриална политика на страната в продължение на много десетилетия.

В същото време ЕС се раздира от популизъм и трудно намира общ език по сериозните теми, опитът за подобно законодателство от началото на 2023г. забуксува още в началото. Геополитическата ситуация допринесе за инфлационна криза в Европа в момента, в който имаме криза на растежа (такава в Съединените щати липсва).

През последните две години Конгресът на САЩ прие три законопроекта - за инфраструктурата, за полупроводникови чипове и за екологията, които ще осигурят 2 трлн. долара за преструктуриране на икономиката Източник: Reuters

Oт 2008 г. насам европейците претърпяха драматична загуба на военна мощ в сравнение със САЩ, пишат в свой текст от брюкселския тинк-танк European Council for Foreign Affairs. Нарастването на европейските военни разходи след руското нахлуване в Украйна през 2014 г. понякога прикрива тази тенденция. Между 2008 г. и 2021 г. военните разходи на САЩ са се увеличили от 656 млрд. на 801 млрд. долара. През същия период военните разходи на ЕС-27 и Обединеното кралство са нараснали само от 303 млрд. на 325 млрд. долара.[1] Още по-лошо - разходите на САЩ за нови отбранителни технологии остават повече от седем пъти по-големи от разходите на всички държави - членки на ЕС, взети заедно.

Най-тежко е забавянето в цифровите технологии

Всички изброени фактори имат своето отражение върху конкурентоспособността на европейската икономика. По-притеснително е забавянето по сектори. Дори Германия, откъдето тръгва концепцията на Индустрия 4.0.(свързана с автоматизацията и обмена на данни при технологиите на производство), за първи път тази година прие бюджет с който оряза значително разходите за цифровизация.

Нито една европейска технологична компания не успя да създаде мащаба на американските технологични гиганти въпреки опитите на европейското законодателство да регулира пазара. Европейският технологичен пейзаж продължава да е доминиран от американски фирми като Amazon, Microsoft и Apple.

Седемте най-големи технологични фирми в света по пазарна капитализация са американски. В топ 20 има само две европейски компании - ASML и SAP. Докато Китай е разработил собствени местни технологични гиганти, европейските шампиони често се придобиват от американски компании, констатират от Financial times. Skype беше купен от Microsoft през 2011 г.; DeepMind беше придобита от Google през 2014 г. Разработването на AI вероятно ще бъде доминирано от американски и китайски фирми.

"Аз лично смятам, че тук проблемът не е толкова опитите за регулиране, което възпрепятства растежа. Според мен основният проблем е по-голямата фрагментация, тоест начинът, по който все още се прилага европейското цифрово законодателство в държавите членки", смята Никлас Поатие.

И наистина, ако вземем GDPR например, с който ЕС изключително се гордее - след три години от влизането му в сила в държавите членки още се водят дела как правилно да се прилага. Вероятно това ще се случи и със серията от други изключително сложни и объркващи бизнеса досиета - за споделяне на бизнес данни, Актът за цифровите пазари и услуги и др.

• Световната икономика все още е изправена пред опасност

Подобна позиция споделя и Александър де Стрийл, директор в друг брюкселски тинк-танк - "Център за регулиране в Европа" (CERRE). "Мисля, че регулацията играе роля в иновациите, но не основна. Ако имаме по-малко големи технологични фирми или цифрови фирми в Европа в сравнение със САЩ или в сравнение с Китай, то първо трябва да търсим проблема във вътрешния пазар. Проблемът в Европа е не толкова стартирането, колкото разширяването на компаниите", казва Де Стрийл.

"Ако изградите бизнес в Калифорния, можете просто да го разгърнете в цялата страна, докато в Европа имате отделни правила за всеки пазар, в който искате да влезете. И това прави много трудно за българска компания да започне да продава продуктите си в Германия например. Това работи добре на ниво продукт, ако говорим за стоки, но не дотам за услуги. Всъщност не работи за финансови услуги изобщо", добавя Поатие.

Фрагментацията е по-голямо предизвикателство, отколкото свръхрегулирането. Според Де Стрийл освен мащаба на вътрешния пазар и лесния достъп до него вторият основен фактор е пазарът на капитали, който позволява на инвеститорите да поемат рискове. "Мисля, че капиталовият пазар в САЩ е по-развит и защото те имат много рисков капитал, много повече, отколкото ние в Европа. Третият елемент е до известна степен вид държавна подкрепа за фундаментални изследвания и това е свързано с обща отбранителна политика. Искам да кажа, ние знаем, че повечето от големите пробивни иновации идват от фундаментални изследвания, които се финансират в контекста на отбранителна стратегия или в контекста на армията. Така че това са трите неща, които ние нямаме или имаме по-малко в Европа в сравнение със САЩ, очевидно, и към Китай", обяснява Де Стрийл.

Всички тези проблеми - структурни или изкуствено създадени заради начина, по който функционира Европейският съюз, пречат на икономическия тласък в процес на силна геополитическа буря.

Нарастващото господство на САЩ в рамките на Атлантическия съюз е очевидно в почти всяка област, докато ЕС продължава да губи позиции, пишат от European Council on Foreign Affairs. ЕС въпреки всичките си геополитически амбиции остава неспособен да формулира обща външна политика и политика на сигурност. Вместо това финансовата криза раздели Севера и Юга, миграционната криза и войната в Украйна разделиха Изтока и Запада, а Brexit раздели Обединеното кралство и практически всички останали. По-конкретно - загубата на Великобритания, втората по големина икономика и най-силната военна сила в ЕС, беше сериозен удар върху престижа и способността на ЕС да упражнява геополитическо влияние.

Някои посочват с гордост факта, че пионерството в определени сфери на европейското законодателство превръщат ЕС в глобален играч (по зелени политики, цифровизация), че компаниите по целия свят трябва да приемат европейските разпоредби - така нареченият ефект на Брюксел. Но вероятно би било по-добре да водим света в създаването на богатство, в добавена стойност и конкурентоспособност на икономиката, в лидерски позиции във външната политика, вместо постоянно да опитваме да регулираме.