България и Европейските избори

Политика

След изборите: как ще изглежда новият европарламент

Прогнозите сочат възход на крайнодесните и спад на левицата, либералите и зелените. Това ще пренареди и приоритетите на Европейската комисия

Моника Върбанова

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Новият европарламент ще бъде по-малко зелен, с повече националисти. Там за първи път място ще намерят и представители от българската "Възраждане".
По-трудно ще бъдат формирани мнозинства в ЕП, и то най-често около теми, отколкото върху общи политически възгледи.
Европейската комисия също ще претърпи промени - както в портфолиата на еврокомисарите, така й върху начина й на функциониране. Новите приоритети също ще са различни спрямо усложнената геополитическа обстановка.

Геополитическата ситуация в момента поставя на изпитание обичайната dolce vita, с която Брюксел е свикнал. Европейските институции се реформират под натиск и под нужда. Фермерите са по улиците срещу Зелената сделка, различните части на континента виждат бъдещето на съюза в коренно противоположни посоки, войната е на прага.

Очакванията към бъдещите представители в Брюксел ще са по-високи, било то в посока повече регулации или в посока повече търсене на отговорност за дадени решения.

Изследване на "Евробарометър" от февруари тази година показва, че шестима от всеки десет граждани (60%) проявяват интерес към предстоящите европейски избори, което е с 11 процентни пункта повече в сравнение с миналите. 73% от гражданите заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху всекидневието им, а 81% - че геополитическата обстановка налага техния вот. Около две трети от българите също казват, че ще гласуват.

Как ще изглежда ЕС след изборите

Според проф. Оливие Коста (професор изследовател в CNRS, Бордо, Франция и директор на европейските политически и управленски изследвания в Колежа на Европа, Брюж) следващата Европейска комисия и нейните приоритети ще зависят от три фактора. "На първо място, насоките, които ще постави Европейският съвет, или т.нар стратегическа програма. Тя предстои да бъде гласувана след евроизборите през юни от лидерите на държавите. На второ място, резултатите от европейските избори. Водещият кандидат на спечелилата европейска партия ще трябва да бъде гласуван и в съвета, и в ЕП.

Следващият парламент обаче ще бъде още по-фрагментиран от предишния, с вероятна прогресия на консерватори (ECR) и евроскептици (ID)

Оливие Коста

професор по политически науки

"Бъдещият президент ще трябва да се адаптира и разработи програма, която да събере необходимото мнозинство в парламента. И накрая, личността на председателя на комисията, който също може до известна степен да налага своите приоритети и своя стил и да изисква ново разпределение на заместник-председателите и портфейлите на комисарите", коментира още Коста пред "Капитал".

Европейската народна партия очаква да спечели вота през юни, а водещият й кандидат Урсула фон дер Лайен вече даде насоки как вижда функционирането на ЕК през следващите пет години. Тя вече обяви, че конкретно ще работи за повече инвестиции за европейската отбранителна индустрия, за трансгранична военна мобилност, нов комисар за отбраната с делегиран бюджет. Външната политика също ще бъде портфолио в комисията вместо отделна независима институция, както досега.

Ключово още ще е преминаването от Зелената сделка към Индустриална, както и справянето с миграцията, макар това да изисква по-крути мерки. По-социална Европа също се очертава във фокуса на темите.

На фона на всичко това изглежда, че принципът "за всекиго по нещо", който спъва всички сериозни промени, ще продължи да се случва в ЕС, за да има подкрепа за по-трудните решения в блока през следващите години.

Да намериш мястото си в един различен съюз

Според тинк-танка за анализи EU Matrix българските представители в Брюксел са се представяли най-слабо по "зелените теми". Доскорошният евродепутат Петър Витанов има своето обяснение за това. "Необходимо е управляващите да започнат да работят в синхрон и в симбиоза с европейските представители в Брюксел. Да не се разчита само на експертното мнение на европейските депутати, защото те не могат да обхванат всички сфери, по които върви европейското законодателство. Те имат нужда от административна и експертна подкрепа, която да минава през постоянното представителство от държавата, както се случва с всички останали европейски страни", казва Витанов.

Стига се дори до парадокси като казуса с нулевите емисии от нови автомобили. ЕК предвиждаше блокът да спре производството на автомобили с вътрешно горене след 2030 г. Български евродепутати дадоха противоположен вот в транспортната комисия - социалистите бяха "за", от ЕНП - "против", мислейки си, че защитават интересите на държавата, тъй като всъщност никой не ги е информирал какъв точно е той.

Този дисонанс беше част от причината България да изпусне първата вълна на "зеления преход", който тя така или иначе ще трябва да извърши. Сега наред е индустриалният. Европа очевидно ще инвестира в производство, дори това да граничи с доскоро отричана намеса на свободния пазар чрез субсидии и планове. Къде ще се позиционираме по веригата ще е ключово за местния производствен сектор. Това значи, че новите хора в Брюксел ще трябва да защитават интересите на конкретни индустрии, важни за българските региони, да познават съответните лобиращи инструменти и да могат да "превеждат" между тези две колела, за да предизвикват резултат. Към момента единствените по-успешни примери за това са в земеделието и идват предимно от ДПС.

Крайнодесните и новото мнозинство

Според Оливие Коста Европейският парламент ще преживее нов упадък на левицата, либералите и зелените за сметка на консерваторите и на новият силен играч - крайната десница. А бъдещото мнозинство в ЕП ще трябва да се съобразява с тях. Това разбира и евентуалният бъдещ/нов председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която не крие, че ще търси варианти за подкрепа и работа с тях, макар това вече да ядосва дългогодишните й партньори в мнозинството - социалисти и демократи, както и някои представители на собствената й партия в ЕНП.

А отслабените партии на статуквото (и на национално, и на европейско ниво) дават поле за все по-голяма роля и на крайнодесните в Европа. Сред крайнодесните място ще намерят по всяка вероятност и трима представители от партия "Възраждане". Според политолога и автор Тибо Музерг ("Голямата класова промяна, Routelage, 2019; Невъзможният мир в Европа, 2021 и др.) обаче не са типичните представители на популистите в Европа. "В момента "Братя на Италия" и другите крайнодесни партии в Европа преминават към вълната на постпопулизма, разбирайки първо, че те трябва да говорят на експертно ниво, а не само патриотично, както и че трябва да намерят начин да се обединят в позициите си, за да бъдат чути в Европа", казва той

Случаят с "Възраждане" - те по-скоро изглеждат нереформирана, проруска партия от миналото.

Тибо Музерг

политически експерт и анализатор

От аналитичния тинк-танк EU Matrix опитаха специално за "Капитал" да предвидят позициите, които представителите от "Възраждане" се очаква да заемат по ключовите теми от Европа (макар поради липса на предизборен манифест за европейските избори те се ориентираха само по изказвания на представители на партията).

Както става ясно от графиката, от "Възраждане" най-много се доближават до позициите на евроскептичната и смятана за близка до Китай AfD в Германия (също част от групата на ID в ЕП). Според EU Matrix обаче по отношение на външната политика и Русия "Възраждане" има най-силни проруски виждания сред останалите партии в крайната десница на ЕС. До каква степен те ще се опитват да ги прокарват в Брюксел и как ще се приеме там, предстои да разберем.