Данъци и осигуряване

Актуализацията на бюджета е приета. Какво се променя

Финалната сметка след гласуването е за 2.5 млрд. лв. повече приходи, 2.3 млрд. лв. разходи и дефицит 4.6 млрд. лв.

Любомир Каримански, Ива Митева, Мария Капон

Вера Денизова

Любомир Каримански, Ива Митева, Мария Капон © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За всяка партия по нещо, за да са доволни всички. На този принцип актуализацията на бюджет 2021 мина сравнително бързо в пленарната зала в петък. Гласуването продължи до два часа след полунощ, но с много по-умерени дебати спрямо тези от предходните дни. Така разходите бяха увеличени с 500 млн. лв. над първоначално предвидените от служебното правителство, с толкова порасна и приходната част, което пък запазва дефицита на 4.6 млрд. лв., или 3.6% от очаквания БВП.

От допълнително гласуваните суми в зала най-много средства се заделят за общините, за антикризисни мерки в туризма, за ведомствата, които отговарят за мигрантския натиск, за помощи за земеделски производители. Така общата сметка на актуализацията става: 2.5 млрд. лв. повече приходи и 2.3 млрд. лв. повече разходи спрямо сега действащия закон.

Всички искания за промени в данъчните закони бяха отхвърлени, а спорният въпрос дали да продължи да се прилага намалената 9% ДДС ставка за книги и заведенията остана за решаване от следващия парламент. Тя беше приета като антикризисна временна мярка в средата на 2020 г. с идея да продължи да действа до края на тази година.

Кой взима повече

За да могат да гласуват повече разходи, депутатите масово предлагаха увеличение на приходите в частта данъци с аргумент, че изпълнението на бюджета върви по-добре от предвиденото. Предвид спокойната реакция на служебния министър на финансите Асен Василев вероятно и очакванията на самото ведомство са, че тези суми са постижими. В същото време исканията за повече разходи на всички парламентарни сили надхвърляха значително гласуваните с 500 млн. лв. повече приходи и по думите на Василев достигаха над 1.5 млрд. лв.

В крайна сметка по-едрите допълнително гласувани в зала суми се разпределят така:

100 млн. лв. за общините, които ще бъдат разпределени по формулата за изравнителната субсидия;
70 млн. лв. за подпомагане на земеделските производители;
70 млн. лв. за помощи за туристическия сектор;
40 млн. лв. за подпомагане на автобусните превозвачи;
60 млн. лв. за силовите ведомства, които отговарят за мигрантската криза;
23 млн. лв. за образование;
16.7 млн. лв. за финансови помощи за артисти, балетисти, циркови актьори и т.н.;
16.6 млн. лв. за закупуване на още ремдесивир;
4 млн. лв. за вероизповеданиятa.

Всички тези разходи са над първоначално предвидените от служебния кабинет повече средства за здравеопазване, за помощи за бизнеса (включително мярката 60/40 и 80/20), за социални плащания.

Казусът с пътната агенция

Депутатите гласуваха актуализацията на фона на протести на строителни компании и работници заради неплатени от държавата дейности по текущ ремонт и поддръжка. По справка на финансовото министерство на фирмите за тази година са обещани общо 1.3 млрд. лева., които обаче не са бюджетирани. Това, което се прие обаче, е до края на годината да се разплатят фактурираните 222 млн. лв. по тези договори. Бяха гласувани и допълнителни 100 млн. лв. за зимно почистване. Така над 1 млрд. лв. остават за изплащане през следващи години. Как точно обаче - засега не е ясно.

Василев заяви, че АПИ е сключвала анекси към договорите за поддръжка и зимно почистване в нарушение на Закона за обществените поръчки. Затова поиска изрична санкция от парламента да "изправи" сделките и те да започнат да се разплащат. Това предизвика скандал в зала, а според някои депутати искането на финансовия министър означава парламентът да даде зелена светлина да се узаконят незаконни договори, за да бъдат разплатени с обществени средства. В крайна сметка бе поискана почивка от 15 минути, а веднага след нея депутатите Мария Капон и Пламен Данаилов, които припознаха предложението на финансовия министър, оттеглиха текстовете, защото бе ясно, че те няма да минат

Всъщност най-едрият разход с ефект и през следващите години е този за пенсии (гласуван с бюджета на ДОО), тъй като там депутатската предизборна щедрост беше най-голяма. И логичният въпрос е как гласуваните помощи и преизчисляване на пенсиите ще се отразят на бюджетите от тук нататък.

"Догодина в средносрочната прогноза са заложени разходи за пенсионерите от 1.8 млрд. лв., други 1.4 млрд. лв. за пътища, 3 млрд. лв. за COVID, като остават 3 млрд. лв. за допълнителни политики и след тях сме на дефицит от 3% - напълно нормално според Маастрихтските критерии. И няма нужда да се пипат данъците", заяви Асен Василев в "Панорама".