🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какво свършиха и какво не служебните министри

За изминалите четири месеца кабинетът "Янев" направи множество разкрития за предишната власт, но в някои сфери статуквото не беше помръднато

   ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Да се прави оценка на дейността на служебно правителство изначално звучи парадоксално - неговата основна работа е да организира изборите и да поддържа функционирането на държавата до избирането на редовно правителство. С кабинета на Стефан Янев обаче ситуацията е по-различна. Първо той вече управлява четири месеца, с което стана най-дълго задържалият се служебен кабинет. И второ - голяма част от министрите, включително самият премиер Янев, ще продължат и в следващия служебен кабинет, който ще бъде представен на 16 септември.

Новият "мандат" със сигурност ще е по-различен и няма да изобилства от бомбастични разкрития за корупция, както беше през май и юни. Именно с тези действия се и отчетоха сега служебните министри.

"Капитал" представя малко по-различна оценка за дейността на основните икономически и силови министри, които оставиха най-ярка следа през изминалите месеци: Асен Василев, Кирил Петков, Янаки Стоилов, Бойко Рашков, Виолета Комитова, Георги Тодоров, Андрей Живков, Стойчо Кацаров, Николай Денков, Атанас Пеканов, Асен Личев и Георги Панайотов.

Янаки Стоилов и Бойко Рашков

Правосъдният министър проф. Янаки Стоилов внесе съвсем нов стил на поведение, на компетентност, задълбочено планиране на политики и екипна работа. Стоилов и екипът му предприеха действия във всички аспекти от дейността на министерството - след одит в Агенцията по вписванията беше сменена директорката Габриела Козарева, предприети бяха действия за коригиране на неправилни практики по търговската регистрация, извършени бяха проверки на големите обществени поръчки в затворите и на други сигнали за нарушения там и др. Беше изготвен пакет от девет законопроекта, които министърът представи на депутати в първите дни на 46-ото Народно събрание, за да бъдат бързо придвижени с цел да се избегнат санкции срещу България в рамките на процедури за нарушения, образувани от ЕК, за съжаление неговият призив остана без последствие.

Искането за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. Една от най-важните битки, които Янаки Стоилов проведе - вярно, по инициатива и с дейното участие на вътрешния министър Бойко Рашков - е внасянето на искането за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев и отстояването му във Висшия съдебен съвет. Тя не постигна успех, но показа ясна политическа воля.

Янаки Стоилов успя да канализира енергията срещу проваления проект за реформата на съдебната карта и предлагания от ВСС модел 4, при това без сам да влиза в разгорещения публичен дебат по темата, а като организира дебат с участието на всички заинтересовани страни. Именно на този форум се чуха концентрирано всички критики към проекта, след което двамата автори на Модел 4, Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова, подадоха оставки като членове на ВСС, а съветът престана да упорства в силовото налагане на тази концепция.

Още с обявяването на състава на служебния кабинет вицепремиерът и министър на вътрешните работи Бойко Рашков стана най-атакуваният член на правителството. Едва през последните седмици Кирил Петков му отне първото място по тази линия. Рашков е най-изслушваният министър от служебния кабинет - 7 пъти е викан в Народното събрание по различни теми, отделно от явяването му за отговор на въпроси и изслушване от комисии. Причината за всичко това е неговата ясно заявена позиция за необходимостта от реформа в МВР и службите за сигурност, предприетите още в първите дни кадрови промени на ръководни служители в МВР, заявеното му намерение да спре купуването на гласове, които по думите му на много места "необичайно" се концентрират само за една партия - ГЕРБ.

Изборната търговия. Под негово ръководство МВР предприе безпрецедентни мерки срещу купения и контролиран вот в парламентарните избори на 11 юли, като първо идентифицира рисковите места за купуване на гласове, направи анализ на действията на полицейските служби в тези райони и съответно бяха предприети размествания на ръководни кадри. Още в първата седмица след изборите дългогодишни наблюдатели на изборния процес коментираха, че поне половината от спада на избирателната активност (около 275 хиляди гласа), особено силно изразена в ромските квартали, се дължи на битката с купения вот. По същото време Бойко Рашков представи справка, според която с 400% се е увеличил броят на досъдебните производства за купуване на гласове спрямо същия период на предишните избори. И коментира, че "до 31 март т.г. няма почти никаква дейност на МВР и на прокуратурата по противодействието на купуването на гласове".

Незаконното подслушване и полицейското насилие. Още в първите дни от своя мандат Бойко Рашков публично заяви: "ДАНС извършваше престъпления по използването на специални разузнавателни средства (СРС), тези престъпления бяха толерирани от главния прокурор". В резултат се стигна до смяна на ръководствата на ДАНС и ДАТО, излезли в продължителен отпуск. Заради насилието по време на протестите бе уволнен главният секретар на МВР Ивайло Иванов, както и шефът на столичната полиция Георги Хаджиев. В парламента бе сформирана временна комисия за разследване на полицейското насилие и за незаконното подслушване.

Сигнал за нарушения, извършени от главния прокурор Иван Гешев - за разгласяване на данни от досъдебни производства, включително и данни, придобити със специални разузнавателни средства, сред които и разговори на държавния глава, нахлуването в президентството през лятото на м.г. на служители на Бюрото за защита по разпореждане на Гешев, незачитане на конституционния принцип на разделението на властите, демонстрация на предубеденост и пристрастност. С това Рашков стана практическия двигател на процедурата пред ВСС за отстраняване на Гешев. След нейния провал, Рашков изпрати същия сигнал до ръководената от зам.-главния прокурор Борислав Сарафов Националната следствена служба, откъдето го препратиха в специализираната прокуратура. Така само с няколко хода той демонстрира на практика недосегаемия статут на главния прокурор. Прокуратурата окачестви това като политическа атака.

Кирил Петков

Затварянето на касата на олигарсите - Една от първите теми, които подхвана Кирил Петков беше Българска банка за развитие. Той публикува списък на най-големите клиенти на държавната банка и поиска пълна проверка на условията по отпускането им и предоставените обезпечения. Разкритията се припокриваха в голяма степен с вече публикуваното и констатираното в журналистически разследвания, но изказаните притеснения официално от министър в телевизионен ефир, включително и за свързаност на някои от големите клиенти с Делян Пеевски, изстреля темата до водеща в обществения дневен ред. След около двумесечна съпротива Петков успя да подмени ръководството на ББР, а също и въведе лимит за кредити до 5 млн. лв., което ограничава практиката за в бъдеще. А също така и предприе действия за намаляване на заплащането на мениджмънта на ББР, което беше най-високото в публичния сектор въобще.

Светлина в черната кутия ДКК - Обект на интерес на министъра стана и другата мегаструктура в неговото ведомство - Държавната консолидационна компания. Тя от години функционираше напълно непрозрачно и предоставените й средства за ремонт на язовири потъваха безотчетно. Проверките и тук констатираха съществени злоупотреби. Основната проблемна линия беше ползването на in-house модел на възлагане на дейности по подобие на познатия в "Автомагистрали". Дъщерното на ДКК "Монтажи" взе обществени поръчки е възложило ремонти за стотици милиони, които в огромната си част се озовават под формата на аванси в едва няколко не особено известни в строителния бранш компании, които видимо нямат капацитет за целта. Това се репликира и при строителството на правителствен офис комплекс в "София тех парк" финансиран със заем от ББР, което като крайно беше замразено. Тук също последваха персонални промени в борда, а също така Петков даде заявка за прехвърлянето на част от разнородните компании на ДКК към ресорни министерства и се обяви за закриването й.

Ореолът на борец срещу статуквото - Благодарение най-вече на тези си действия, както и на курса си към пълна прозрачност, Петков успя да се позиционира като един от най-активните служебни министри и да спечели публични симпатии. Това както и миналото му на предприемач, участник в различни граждански инициативи, протести, а също и личната му харизма му помогнаха да генерира значителен политически капитал, който вече всеобщото очакване е да се превърне в нов проект още нa предсрочните избори през ноември. За това му помогна и отказът на поканата от "Има такъв народ" да участва в техния катастрофирал проектокабинет, което той успя да отиграе като принципна лична позиция.

Микроидеи във ведомството - Като цяло четиримесечният мандат не позволява мащабни промени в политиките и стратегиите на икономическото министерство. А дори и такива да са предприети за толкова кратко време не могат да се видят резултати. Затова и като се има предвид фокуса на Петков в големите течове - ББР и ДКК, не е изненадващо, че повечето други подети инициативи бяха по-скоро малки. Сред тях изпъкват предимно такива, които се опитват да създадат дух на конкуренция в администрацията и публичните структури - състезание за търговските аташета по привличане на чужди инвестиции, сертифициране на общините без корупция и т.н. Като цяло обаче визията му показва пълно скъсване с парадигмата на все по-засилената намеса на държавата в икономиката, която доминираше при късния ГЕРБ.

Проблемът на "Гражданина Петков" - Един от големите скандали, който името на служебния министър генерира, беше около канадското му гражданство. Той беше ползван за атака подета от ИТН и ДПС чрез парламентарната трибуна и публични изказвания и подхваната от ГЕРБ, които сезираха Конституционния съд по темата. Накратко Петков е подал документи за отказ от второто си гражданство още преди да поеме поста, но процедурата в Канада отнема време и когато скандалът избухна той не можеше да покаже документ, че е единствено български гражданин, каквото е конституционното изискване към депутати и министри. Като крайно по случая има образувано дело в Конституционния съд и той е изискал документи за да може да прецени дали при встъпването си в длъжност Петков е отговарял на законовите изискване. Досега все още не е ясно от коя дата формално той не е канадски гражданин. Повечето юристи са на мнение, че дори Конституционният съд да реши, че той е бил в несъвместимост това ще важи за напред и няма да се отрази върху неговите актове и тези на кабинета, в който е участвал. Тоест, предвид, че вече мандатът на служебното правителство ще е изтекъл, няма да има практически последици.

Асен Василев

- Василев и служебният кабинет настояха за актуализация на бюджета в момент, в който вече беше ясно, че се върви към нови избори и няма ясно парламентарно мнозинство, което да поеме отговорност за това, което се гласува. Така беше отворена кутията на Пандора - кабинетът на практика предостави на партиите в парламента арена за популистко наддаване за размера на пенсиите. А рискът беше финансовото здраве на държавата, защото всяка промяна в пенсионната система има дългосрочен ефект върху бюджета и обикновено той се измерва в милиарди на година. А истината е, че и сега тази система е на дефицит. В крайна сметка всичко завърши с нещо като хепи енд - и пенсиите бяха вдигнати, и бюджетът поне засега не се очертава на по-голям дефицит от предвиденото.

- Ревизия на управлението на ГЕРБ. Стана ясно, че през последните години са изхарчени милиарди от парите на данъкоплатците без контрол и без прозрачност. Голяма част от тези средства са насочени към шепа строителни фирми без конкурс, а за част от поръчките дори няма предвидено финансиране. Най-големите разпределители на пари по този модел са вече известни - "Автомагистрали" и Държавна консолидационна компания, но сега стана ясно, че по него е работело и още една държавно предприятие - ДП "Пристанищна инфраструктура". То е насочило почти 400 млн. лв. с т. нар. инхаус възлагане към една компания, за да извърши удълбочаването на Варненския залив към ТЕЦ Варна, собственост на Ахмед Доган.

- Румен Спецов беше оставен на поста изпълнителен директор на НАП дори и след като стана ясно, че той е бил управител и съдружник в компания, която през 2016 г. е продал на "професионален длъжник". Дружеството е в списъка на длъжниците на НАП със задължение от над 1.1. млн. лв. Обяснението дадено от него, Министерство на финансите и НАП беше, че данъчните задължения са възникнали след като той си е продал дяловете. На въпросното дружество ("Гранекс трейдър") обаче е бил издаден ревизионен акт за задължения само два месеца след като Спецов го продава на сламен човек.

- Още в първите седмици като министър на финансите Василев даде заявка, че фокусът в работата на НАП ще се измести от контрол на малките към повече проверки на големите компании. Дали и как се случи това - бизнесът изказва разнопосочни мнения. Но пък беше направено усилие да се промени друго - усещането за "Имам човек във НАП" (по Ицо Хазарта). В крайна сметка към август приходните агенции отчитат преизпълнение на събраните от тях данъци, но е трудно да се каже каква част от това се дължи на започналото съживяване на икономиката и растящите цени и каква - на акциите за подобряване на събираемостта (като засиления контрол над петролните компании и проверките на фирми с големи касови наличности).

- Василев успя да прокара през Министерския съвет промени и да вземе целия контрол върху Фонда на фондовете - структура, която управлява 1.2 млрд. лв. В предния кабинет този контрол беше разделен между финансите и вицепремиера по еврофондове. Сега структурата на управление е сменена - вместо управителен и надзорен съвет ФнФ вече има съвет на директорите и консултативен съвет, в който трябва да влязат и браншови организации.

Виолета Комитова

Изненадващото назначение на архитектката за министър на регионалното развитие, предизвика може би най-многото кадрови промени и корупционни разкрития. Също така с действията си Комитова предизвика и единствените протести срещу служебния кабинет, извън тези на ресторантьорите заради ковид мерките.

"Автомагистрали" и борбата със строителите - Архитект Комитова къде по желание, къде по неволя, влезе в челен сблъсък с най-болните теми: инфраструктура, ВиК, строителен контрол. Още първият ѝ проблем беше гигантски: де факто автономното "Автомагистрали", което макар и под неин контрол, не се предаде седмици наред. Влизането ѝ там обаче не беше особено триумфално: оказа се, че ковчежетата са изпразнени, парите - раздадени, а принципалът АПИ е оставен на огромен дефицит.

Това маркира началото на партизанска война: големите строители, много от които са близки до бившите управляващи, започнаха медийна кампания срещу Комитова, с протести, декларации и блокиране на движението. Тя им отговаряше с дълги изявения, данни за взети аванси и с де факто спиране на парите, отчасти защото нямаше откъде да ги вземе.

Като съюзник в тази битка привличаше икономическия министър Кирил Петков, за да се възползва от неговата харизма, а и за да не стои сама на пътя на огромните бизнес интереси.

Тол системата - Комитова и нейният екип наследиха още един батак: стартиралата, недовършена и не особено добре функционираща тол-система. От 300 камери работят 50, а от 16 хил. км планирани пътища са включени 3 хил. Това води до недостиг на средства, а огромна част от работата се въвежда ръчно. Тук засега екипът ѝ няма как да постигне бърз успех в оптимизирането на системата.

Странни съюзници - Може би най-нестандартният ход на Комитова беше изборът на хора, с които да се обгради. Тя назначи нов шеф на АПИ, който после освободи, взе в екипа си за съветник и после за зам.-министър уволненият бивш архитект на Триадица и Банкя Иван Шишков, а за директор на строителния контрол назначи напусналият Столична община със скандал арх. Влади Калинов. Шишков и Калинов подеха тиха война с екипа на Йорданка Фандъкова, а в същото време съвсем публично се позиционираха на страната на общественото мнение по скандали като "подпорната стена" на Алепу и "Златен век" на "Артекс".

Проблемът тук по-скоро е, че не е ясно колко от това, което се говори, ще се превърне в реалност, или по колко от тези теми ще има реална промяна.

Андрей Живков

Като служебен министър на енергетиката от Андрей Живков се очакваха няколко основни неща. Но нито едно от тях не се случи.

Ценовият шок - Още в първите дни на мандата на служебното правителство беше ясно, че се задава истинска криза в сектора заради рекордното поскъпване на квотите за въглеродните емисии, реформирания български сектор и законовите ангажименти за постигане на целите за енергийна ефективност. Възможни решения обаче не бяха обсъждани, нямаше ясен ангажимент, че нещо въобще се прави. След сформирането на парламента през юли пък не бяха внесени или дори подготвени промени в Закона за енергетиката и Закона за енергийната ефективност, за да се осъществят отлаганите с години от ГЕРБ реформи. Дори през последните седмици, след като борсовите цени на тока достигнаха рекордни стойности, мерки не се обсъждат. Беше обявено, че такива се разработват, но представянето им пред обществото така и не се случи. А най-вероятно и няма да се случи поради идващите нови избори и рискът това да нагнети напрежение - ако например за компенсиране а бизнеса се предложи увеличени на сметките за домакинствата.

Газовите проекти - Министър Живков трябваше да провери защо изграждането на газовата връзка с Гърция се бави вече трета година, както и да направи ревизия на проекта "Турски поток", в който бяха инвестирани близо 3 млрд. лв., по непрозрачни схеми, с много съмнения за корупция и нарушения. И по двете теми обаче няма никакво развитие.

Енергийните дружества - Само един опит за смяна на директори в държавните енергийни фирми направи министър Живков - този с борда на БЕХ. Той обаче беше блокиран от съда, а след това не последва ново заявление за вписване на избраните от служебния кабинет директори. Така цялата енергетика продължава да се управлява от назначените от ГЕРБ хора.

Георги Тодоров

Изборът на Георги Тодоров за транспортен министър в състава на служебния кабинет предизвика доста въпроси, като до момента той е по-скоро участник в статуквото в транспортната сфера, заемайки различни постове по бордове и ключови дирекции и е бил зам.-министър в три правителства.

Варненският канал - Най-слабият момент от краткото управление на Георги Тодоров е пълната му невъзможност да обясни защо близо 400 млн. лв. за прокопаването на канала на варненското пристанище са преминали без търг и конкурс през две държавни структури. И то докато той е бил председател на управителния съвет на едната - Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", отговарящо за проекта. Тя избра за изпълнител на удълбочаването без търг държавната "Транспортно строителство и възстановяване", а тя също без конкурс избира подизпълнител. Накрая парите стигат до дълбачки на фирма, регистрирана в Калининград. В парламента Тодоров предпочете да заеме най-лесната позиция на ни чул, ни видял и както като председател на управителния съвет на ДППИ, така и сега като министър не демонстрира някакъв задълбочен интерес да разбере повече за пътя на държавните пари.

Концесията на летище София - По отношение на концесията на летище София през лятото Тодоров заяви, че не е доволен от напредъка по отношение на тоалетните и местата за хранене. Пред депутатите обаче пропусна да спомене, че предишното правителство е подписало отсрочка не само на концесионните такси, но и на част от инвестициите. За сметка на това пък взе решението държавното дружество "Летище София" да се влее в "Летище Пловдив". Направени били и изменения на една от наредбите, така че пет по-малки летища да могат да приемат международни полети. Това са Русе, Лесново, Балчик, Приморско, Казанлък и Кондофрей, като предстои да бъде финализирана. Подготвени са и помощи за авиацията в размер на 30 млн. лв.

Атанас Пеканов

Младият икономист, дошъл от Виена, за да влезе в служебния кабинет, имаше една основна задача - да актуализира и внесе в Брюксел българския план за възстановяване, от който страната се очаква да получи над 12 млрд. лева. Четири месеца по-късно е изпълнена само първата част - планът беше променен. Реално обаче документът все още не е финално готов, не е одобрен от ЕК и няма как България да очаква да получи авансови плащания по него.

Първоначалната амбиция на Пеканов за реформи катастрофира в множеството интереси на министерства и институции за включването на техни проекти в списъка. Поради което, планът беше подобрен, но не достатъчно. Страхът от поемането на ясни ангажименти, като например дата за затварянето на въглищните централи, пък напълно блокира пълното изработване на плана.

Тъй като от юли насам промени в Плана за възстановяване вече не се правят не е и много ясно какво точно работи вицепремиерът Пеканов през последния месец и половина.

Стойчо Кацаров

Кацаров извърши немислими за предишните здравни министри разкрития за работата на държавните болници и не се поколеба да уволни несменяемият през почти целия преход директор на правителствената болница и то за тежки нарушения като търговия с органи, които до момента са били крити от обществеността. Той сложи началото на премахването на лимитите на болниците за пари, които да получават от НЗОК и задължителния брой лекари. Опозицията срещу действията му беше изключително силна, особено в лицето на предишния здравен министър на ГЕРБ Костадин Ангелов, който беше уплашен от разкритията за начина, по който е управлявал Александровска болница.

В чисто имиджов план Кацаров, който оглавява неправителствена организация за защита на правата на пациентите и лекарите и е пропазарно настроен, не успя да аргументира достатъчно добре пенсионирането на проф. Тодор Кантарджиев и влезе в личен диалог с лекуващия си лекар, защото даде пример за фалшификация със себе си и така източването на здравната каса от "Пирогов" се разми в лични нападки и протести.

Асен Личев

Преди да влезе в служебното правителство Личев, който е воден експерт с дългогодишен стаж в екоминистерството, беше познат в публичното пространство с критиката си спрямо предишното управлението, особено при дискусиите за водната криза и маловодието на язовирите. В този контекст е донякъде изненадващо, че най-спорните му действия се оказаха именно в насока промени на законодателството за водите. Личев предложи да се разреши строителството на неограничен брой нови руслови ВЕЦ-ове в защитени зони от мрежата "Натура 2000" и узаконяването на вече построените "незаконни" ВЕЦ-ове. Като плюс в управлението на Личев се отчита забраната за внос на боклуци, които могат да се горят и депонират. Министърът предприе и действия за ограничаване на презастрояването по Южното Черноморие, но още не е ясно колко ефективни ще са те.

Николай Денков

Денков отвори Министерството на образованието и науката към събирането на много по-детайлни и качествени данни за образователната система спрямо досегашната практика, на базата на които да може да формира решенията си. За жалост най-важната задача на министерството, да подготви образователната система за следваща вълна на COVID-19, е в голяма степен неуспешна. Въпреки проведените от МОН през лятото информативни срещи с почти всички директори в образователната система, към 15 септември малко над 30% от учителите са ваксинирани. За краткото си време като служебен министър на образованието, при това през лятото, Денков нямаше физическото време да преведе събраните данни и анализи в много конкретни решения освен странната национална програма "Отново заедно", с която МОН изпрати ученици на спонсорирани летни лагери, която беше прекратена в по-голямата част от страната заради сигнали за заразени групи от ученици с COVID-19.

Георги Панайотов

Управлението на служебния министър на отбраната Георги Панайотов ще се запомни с това, че се опита да хвърли малко повече светлина върху съмнителните многомилионни сделки на неговия предшественик Красимир Каракачанов. Много от тях бяха подписани напълно непрозрачно и при силни подозрения за предрешен избор на контрагентите. Така например Панайотов обяви в публичното пространство дълго време прикривания факт, че двата бойни кораба за военноморските сили са поръчани без боеприпаси, а цената на пълните боекомплекти за тях би варирала между "400 - 500 млн. и 1 млрд. лв." върху вече договорената цена от близо милиард лева за строежа на плавателните съдове.

Също така министърът разкри, че ситуацията с модернизацията на авиобаза "Граф Игнатиево", която е нужна за приемането на новите изтребители F-16, е в състояние на "абсолютна каша", a 184 млн. лв. вече са разплатени авансово, като работата не е дори започната, а получатели са основно "любими фирми" на властта. Въпросните проблеми ще доведат до минимум 6-8 месеца забавяне на проекта и има голяма вероятност объркат графика за пристигането на първите нови американски изтребители. Ръководителят на военното ведомство също така изненадващо форсира работата по проекта по евентуално закупуване на втората партида от още 8 броя F-16, като изпрати до САЩ писмо-заявка за подготовка на проектодоговор, в което има "прецизна разбивка на стойностите по компоненти, системи, услуги и т.н.", тоест колко точно би струвало придобиването на още бойни самолети. Решение за закупуването им обаче може да се вземе едва след като проектът евентуално получи зелена светлина от следващия парламент.

Мандатът на Панайотов в министерство на отбрана за жалост ще се запомни и с два трагични инцидента - катастрофата на българския МиГ-29 край Шабла, при която загина пилотът Валентин Терзиев, както и самоубийството на офицера от "Военна полиция" ст.-лейт. Тодор Манчев, който е бил проверяван във връзка с нахлуването на участващи в учение американски командоси в частен цех край полигона "Чешнигирово". В момента вторият инцидент се използва за политическа атака от страна на ГЕРБ срещу Панайотов и новоизбрания ръководител на "Военна полиция" ген. Ивайло Сотиров, като бившите управляващи твърдят, че може да се касае за убийство, прикривано като самоубийство.