Инфраструктура

Пътните строители ще получат около 320 млн. лева от бюджета до края на годината

Остатъкът до 1.3 млрд. лева ще се превежда на два пъти през идните две години, но след като АПИ подпише анекси към договорите с тях

От браншова камара "Пътища" протестират пред парламента

Вера Денизова

2 автори

От браншова камара "Пътища" протестират пред парламента © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Парламентарната комисия по бюджет и финанси реши да отпусне допълнително 220 млн. лева на пътните строители през актуализацията на бюджета за 2021 г. Заложените преди това 100 млн. лв. за зимно поддържане остават. По справка на финансовото министерство на сектора за тази година са обещани общо 1.3 млрд. лева. Остатъкът вероятно ще бъде платен на две вноски през 2022 и 2023 г., но едва след като Агенция "Пътна инфраструктура" подпише анекси с фирмите, за да има законово основание.

Решението беше взето на заседание на комисията в петък, докато служители на пътни компании протестираха пред Народното събрание с искане за изплащане на натрупаните задължения към бранша, възстановяване на текущото поддържане на пътищата и разписан план - програма за развитие на републиканската пътна мрежа. Протестиращи твърдят, че от два месеца не са получавали заплати.

От Българска браншова камара "Пътища", която обединява най-големите пътностроителни фирми, обявиха, че не приемат решението на бюджетната комисия. Те искат незабавно да се платят поне 60% от дължимите суми, като останалите се издължат до края на следващата година. Председателят на ББК "Пътища" Стефан Чайков заяви, че ако исканията им не се приемат, протестите ще продължат.

1.3 млрд. лева до края на годината

Финансовото министерство (МФ) е стигнало до сумата от 1.3 млрд. лева, след като детайлно е анализирало вече фактурираните дейности, изработените, но нефактурирани, и тези, които се очаква да бъдат свършени до края на годината, обясни министърът на финансите Асен Василев. Иначе възлаганията от АПИ към фирмите са за 3.7 млрд. лв. общо, но дейности за останалата част няма и съответно пари не се дължат, допълни той.

Фактурираните дейности са за 222 млн. лева. За останалите до 1.3 млрд. лева министър Василев предложи да бъдат изплатени на равни интервали за пет години, започвайки от 2022 г. Противното би било твърде голям удар за бюджета, обясни той. След настоявания на депутата Йордан Цонев от ДПС за по-бързи плащания беше решено остатъкът да бъде платен на две вноски в рамките на идните две години.

Нарушение по ЗОП спира изплащането на парите

За да може МФ обаче да се разплати по законовия ред, трябва преди това АПИ да подпише анекси към договорите с фирмите, стана ясно на комисията. Проблемът е, че АПИ е обявявала процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за определени суми, а после допълнително е правила възлагания над стойността на договора. ЗОП позволява подобна практика, но само в рамките на до 50% от основната сума, докато сега има случаи, в които бюджетът е надвишен с пъти. "Например по договори за 20 млн. лева се правят възлагания за 200 млн. лева", каза министър Василев.

Министерството на финансите се е натъкнало и на случаи на направени плащания без подписани анекси, които е изпратило в прокуратурата. "Такава е била масовата практика, от всички договори само два-три са изрядни", каза Василев.

За да станат договорите с изпълнителите валидни и да може да има разплащания по тях, Министерството на финансите предлага Народното събрание да позволи на АПИ да сключи тези анекси. Другият вариант е фирмите да си търсят парите по съдебен път, но това означава, че няма зимно почистване, както и да спре цялата строителна дейност, обясни министърът.

Банкови гаранции vs застраховки

Правим така, че да има само банкови гаранции за изпълнение на договорите, а не застраховки, както е в момента по договорите за строителството на магистрала "Хемус", каза Асен Василев. Идеята е занапред да се искат банкови гаранции и при изплащане на аванси.

Йордан Цонев обаче настоя да се признават и застраховки за изпълненията на договори, защото са по-евтини за фирмите от банковите гаранции. "Ако това се приеме, искам да посоча, че има застрахователни фирми, които не са капитализирани и издават застраховки за огромни суми. А ако държавата се опита да си вземе парите от тях, ще се стигне до срив в застрахователния сектор", допълни Асен Василев. Той поиска да има допълнителни гаранции по застраховките или те да са презастраховани в добре капитализирани застрахователни системи.

Министър Комитова ще се среща с пътната камара

По повод на протестите министърът на регионалното развитие арх. Виолета Комитова обяви пред Нова телевизия, че част от протестиращите фирми са взели аванси за строителството на магистрала "Хемус", и в този смисъл имат пари да работят. По-късно пред журналисти тя съобщи, че ще се срещне с представителите на браншовата камара "Пътища" по въпроса с неизплатените средства. Комитова отново напомни, че целият бюджет на АПИ от 382 млн. лева за ремонтни дейности е бил похарчен още преди края на април от предишното правителството. В същото време пътната агенция е възложила ремонти за 1.5 -2 млрд. лева. Подобна практика е имало и предните години, като парите са били изплащани от бюджета в края на годината с министерско постановление.