Въпросителните около вноските на енергийните дружества

Освен това България решава да разшири кръга от засегнатите лица. От една страна са тези, определени от Регламента (разграничени според технологията за производство), от друга са добавени и такива, които са изключени - например ВЕЦ-ове с резервоар.

Нещо повече - България избира да разшири мерките и да приложи механизъм за изземване на част от приходите и на търговците. Целевите вноски, които те трябва да плащат, се определят върху разликата между приходи и разходи, превишаваща определени норми.

Що е то?

Начинът на налагане на тавана на цените в България предизвика доста теоретични спорове със силен практически потенциал за същността на така наречените "целеви вноски". Експертите спорят дали те са данъци или не, ако са - дали са преки или косвени. Действително, целевите вноски имат преразпределителен характер подобно на данъците.

Начинът на определянето им за производители (върху пазарната цена) напомня много адвалорен** данък като ДДС, но над определен праг - един вид данък върху свръхстойността. Алтернативният механизъм за търговците, който изземва процент от разликата между приходи и разходи, дава основание за аналогия с данък върху печалбата (корпоративен данък), макар че ДДС в някои държави също се прилага чрез изчисляване на добавената стойност на определен етап от търговията.

Законодателят, нарочно или не, приема механизмите за производители и за търговци с формулировки, които не само не дават лесен отговор на тези дилеми, но и объркват. Освен това, изглежда, приема текстовете без оценка на правното съответствие. Ето примери за някои от практическите дефекти на неяснотите за вноските.

Ретроактивност?

Ако целевите вноски са данък, според конституцията те трябва да са законоустановени. Напротив - както за производителите, така и за търговците по време те се прилагат и към приходи от сделки, предхождащи обнародването на правилата. И дори да си представим, че са своего рода държавно вземане, те биха могли да влязат в конфликт със защитата на частната собственост, правната сигурност и други принципи на правото. С подобни аргументи някои международни корпорации предизвикаха Регламента в частта му, засягаща свръхпечалбите от газ, нефт и техни продукти.

Териториален обхват

Ако са косвени данъци, целевите вноски трябва да облагат потреблението и държавите трябва да ги събират само за местни продажби. Българският законодател обаче посочва, че се облагат "сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ". Това словосъчетание заимства термини от ДДС облагането. Там обаче те са създадени именно за да предотвратят потенциално двойно облагане на една трансгранична сделка от две държави едновременно. В контекста на целевите вноски обаче тези термини се използват, за да разширят обхвата им по отношение на международна търговия.

Ако приемем, че са вид пряк данък, държавите могат самостоятелно да определят обхвата на вноските. Но тогава облагането на печалби от международни сделки би повдигнало въпрос за ефективното прилагане на мрежата от международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), каквито България има около 70. Простичък пример - Румъния също е избрала да облагат търговци и ако такива продават от България за Румъния, може да попаднат под правилата за облагане в двете държави. Как ще решим конфликта между юрисдикциите и дали ще са достатъчни процедурите по взаимно споразумение, предвидени в СИДДО?

И дори отново да приемем, че не става въпрос за данъци и че държавата има пълна самостоятелност да определя подобни вземания, остава въпросът дали те са съобразени с основни правни принципи, както и принципите на функциониране на ЕС.

Точно колко

На пръв поглед изчисляването на целевите вноски изглежда лесно. Само че пазарът на електроенергия е изключително динамичен, международно свързан, а и зависим от обществени и политически събития, които могат да моделират очакванията за потреблението. Оттук и производители, и търговци рядко са заети само с продажба на електричество. Значителна част от пазарната им дейност включва и търговия със зелени сертификати, търговия с капацитет, осигуряване на ценова стабилност чрез т.нар. сделки за хеджиране, които имат различно третиране в различните си варианти и могат да не са пряко свързани с търговията с електроенергия.

И докато за продажбата на електрическа енергия могат да се намерят логически отговори заради близостта на тавана до природата на Регламента, то за търговците несигурността е по-голяма и засяга не само обхвата на иззетата разлика, но и възможността за признаване на отрицателни разлики от губещи операции.

Кумулиране

Не на последно място, въвеждайки вноските за производители, законодателят сякаш забравя, че те вече внасят подобни - от 5% върху продажната цена, въведени със Закона за енергетиката. Възниква логичният въпрос дали и двете вноски се дължат. Ако не - коя от двете се прилага? А ако се прилагат едновременно, напред излиза въпросът за правилното им изчисляване.

Докато срокът за първите вноски от производители мина, неяснотите си остават и най-вероятно предприетите разрешения са индивидуални. Самите регулатори вероятно още нямат пълна яснота по тези и други висящи въпроси, а контролът по традиция е делегиран на НАП. Към сложността на ситуацията трябва да добавим и липсата на парламент, който би могъл да коригира законодателните несъвършенства. А по отношение на търговците първите декларации тепърва предстоят

*Регламент ЕС 2022/1854 от 06.10.2022 г. относно спешна интервенция за справяне с високите цени на енергията

**Ad valorem - (от латински) според стойността