България е втора в ЕС по най-нисък дълг през миналата година

България е на второ място в ЕС по размер на дълга. Страната е и на седмо място в ЕС по размер на бюджетния дефицит за 2023 г., но отделно четири държави са отчели излишък. Това показват данните на Евростат за финансовите показатели на страните от съюза за миналата година.

Дефицитът на България, измерен по методологията на ЕС, и в номинал, и като процент от БВП, е по-нисък в сравнение с предходните няколко години. Според изчисленията той е почти 3.5 млрд. лв., или 1.9% от БВП на страната. Дългът е 23.1% от БВП и нараства леко спрямо предходната година, но е далеч под средните за ЕС нива от почти 90% от БВП.

Показателите са важни не само за сравнение къде стоим спрямо останалите, но и в контекста на българската кандидатура за еврозоната. Макар че оценката за финансова стабилност, която се гледа, е малко по-комплексна, все пак е важно, че страната завършва годината с много под позволените 3% от БВП дефицит и 60% от БВП дълг.

Дефицитът - под средния за ЕС

Бюджетната позиция на България през миналата година е по-добра спрямо средната в ЕС. В еврозоната съотношението на държавния дефицит към БВП намалява от 3.7% през 2022 г. на 3.6% през 2023 г., докато в ЕС се увеличава от 3.4% на 3.5%. Четири държави - Ирландия, Кипър, Дания и Португалия дори отчитат излишък през миналата година. Прави впечатление, че през миналата година Гърция има по-малък дефицит от този на България - 1.6% от БВП. В същото време страните с най-голям минус в държавните финанси са Италия (‑7.4%), Унгария (-6.7%) и Румъния (‑6.6%).

Изчисленията са на начислена основа и по единна европейска методология, т.е. те са сравними и са на принципа всички приходи, разходи, задължения и вземания да се отчитат тогава, когато е бил поет ангажимент те да бъдат извършени. Българското Министерство на финансите отчита изпълнението на бюджета на касова основа - при нея се гледа моментът на извършване на паричното плащане - например приходите от данъка се отчитат в момента, в който постъпят по сметката на НАП, независимо за какъв период се дължат. Бюджет 2023 г. беше планиран на минус 2.5% на касова основа и 3% на начислена и на практика завършва с по-малък дефицит на начислена. Това обаче се дължи на по-малко разходи. Те бяха с 2.7 млрд. лв. по-малко от планираните. Спестено е основно от пари за издръжка на ведомствата и от социални разходи и стипендии. И все пак дефицитът се свива и спрямо предходната година, когато числата бяха съответно почти 4.9 млрд. лв., или 2.9% от БВП.

Втори след Естония по ниво на дълга

Страната ни продължава да е и с ниско ниво на дълга - с 21.3% от БВП е втора след Естония. Все пак спрямо миналата година съотношението се покачва много леко, като очакванията са това да се случи и през тази година. Бюджет 2024 предвижда максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, да е не повече от 11.7 млрд. лв.