Интервю | Борис Вуйчич: Има теми за преговори при влизането в еврозоната, но не и за инфлационния критерий

Управителят на Хърватската народна банка не вижда негативи от приемането на еврото, а ползите се разгръщат според очакванията

"Преминаването към еврото протече по-гладко от очакванията на мнозина. Но зад този успех стоеше огромна подготовка и организация на процеса, усилена работа и изключително сътрудничество между всички отговорни и засегнати страни", обясни Борис Вуйчич

Николай Стоянов

"Преминаването към еврото протече по-гладко от очакванията на мнозина. Но зад този успех стоеше огромна подготовка и организация на процеса, усилена работа и изключително сътрудничество между всички отговорни и засегнати страни", обясни Борис Вуйчич © Хърватска народна банка

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Борис Вуйчич е централен банкер с почти четвъртвековен опит. Той е в края на втория си мандат като управител на Хърватската народна банка - пост, който заема от 2012 г. насам, но преди това от 2000 г. изкарва и два мандата като подуправител. От 2005 г. по съвместителство е бил и главен преговарящ на Хърватия за членството ѝ в ЕС, което стана факт от началото на 2013 г. А десет години по-късно страната влезе и в еврозоната, като изпревари България, макар че започна подготовката си по-късно. От 1 януари 2023 г. Борис Вуйчич по право е и член на управителния съвет на ЕЦБ.

Г-н Вуйчич, убеден съм, че в Хърватия сте чували повечето, ако не и всички аргументи срещу еврото, които слушаме в България. Например "Цените ще скочат", "Икономиката ни не е достатъчно конвергирала" или "Институциите ни не са готови"... Как им отговаряте?

Да, чувал съм всички тези, но вече почти ги забравих, тъй като тези гласове позаглъхнаха през последната година. Това само по себе си трябва да ви каже нещо. При всяко положение критици на еврото има във всяка страна, включително и в Хърватия, и това е нормално. Винаги съм опитвал да представям детайлни аргументи за значителните ползи от еврото и да обяснявам защо ние виждаме нещата по друг начин. Например, като става дума за "скок на цените", изтъквахме опита в другите страни и проучванията, които потвърждават, че ефектът върху цените е бил пренебрежим - едва 0.2-0.4 процентни пункта. И при това е еднократен, в рамките на годината на въвеждането на еврото. В Хърватия отново се затвърди този опит, макар че въведохме еврото в среда на исторически висока инфлация в световен план.

Що се отнася до втория аргумент, който споменахте, важно е да се разбере, че няма точна метрика за нивата на конвергенция, които биха направили една страна готова или не за еврото. Освен това посочвахме и позицията на други страни от Централна и Източна Европа, които са били по-назад от нас като номинална и реална конвергенция при влизането си в ERM-II. Също подчертавахме и че конвергенцията е динамичен процес и въвеждането на еврото само би я улеснило.

А на последния аргумент, че "институциите не са готови", най-добрият отговор е да се препрати към оценките на Европейската комисия и ЕЦБ. Да оставим преценката на тези, които вземат решението да приветстват нова членка на еврозоната.

А какво ще кажете за по-концептуалните критики като "България ще загуби суверенитета си", "Малките страни имат по-слабо право на глас в ЕЦБ" или "Може да ни се наложи да спасяваме държави като Гърция"?

Да, с въвеждането на еврото всяка страна номинално губи част от суверенитета си, но печели значимост и влияние, което на свой ред се отразява в условията ѝ на финансиране. А втората критика, че "малките страни имат по-слабо право на глас в ЕЦБ", не съответства на действителността. Всъщност е точно обратното. При механизма на вземане на решения в ЕЦБ, който предвижда "една държава - един глас" (със специфична ротация на представителите), малките държави имат много по-голяма относителна тежест спрямо размера на икономиките им.

А за това дали може да трябва да плащаме да спасяваме други - да, възможно е, но това е обща застрахователна полица, която прави еврото и еврозоната по-силни. Тази гаранционна схема позволява на членовете да се възползват от по-благоприятни условия на финансиране. И в края на краищата Европейският стабилизационен механизъм, който помогна на редица държави от еврозоната по време на дълговата криза, не е загубил средства, дори напротив.

Колко силни бяха гласовете срещу еврото в Хърватия преди членството? Отдавате ли ги само на естествени страхове на хората или виждате и някаква политическа или външна намеса?

Гласовете срещу еврото бяха сравнително силни, но бяхме убедени, че не са широко разпространени сред населението, тъй като под 20% бяха твърдо против въвеждането му според проучванията. Между другото същите анкети сочеха, че близо 25% са против членството на Хърватия в ЕС. Така че нямаше значим потенциал критиците на еврото да го използват за политически цели.

Като крайно усетихте ли някакви негативни ефекти по време на прехода и на първата година с еврото?

Не, напротив, ясно виждаме ползите да се разгръщат според предварителните ни очаквания.

Преминаването към еврото гладко ли се случи или имаше някакви неочаквани спънки?

Преминаването протече много добре - беше дори по-гладко от очакванията на мнозина. Но зад този успех стоеше огромна подготовка и организация на процеса, усилена работа и изключително сътрудничество между всички отговорни и засегнати страни.

Знам, че периодът е кратък, но членството в еврозоната произведе ли някакъв забележим ефект върху чуждестранните инвестиции, туризма, цените на имотите или други макроикономически показатели?

Най-осезаемият ефект беше свиването на рисковата премия и съответно спад на разходите за финансиране на правителството, но и на останалите сектори на икономиката. За други потенциални ползи още е рано да се прави оценка за мащаба им, тъй като те се натрупват постепенно.

Както знаете, България се цели да влезе в еврозоната от 2025 г. и инфлацията изглежда като последната пречка. Как оценявате шансовете тя да спадне достатъчно, че страната да посрещне критерия за ценова стабилност?

Не съм достатъчно запознат с инфлационната динамика в България и затова ми е трудно да направя такава оценка. Но принципно естеството на критерия за ценова стабилност е такъв, че целта е движеща се, а не фиксиран бенчмарк, което затруднява покриването му.

Преди две години, когато Хърватия получи зелена светлина, от сметките бяха извадени две държави. Виждате ли възможност за още по-голям компромис сега, след като ценовият шок е предимно външен и много страни в еврозоната също изпитват инфлация над нивото, очаквано от нов член?

Искам да подчертая, че има точна методология, предписана от Европейската комисия, за оценка за най-добре представящите се страни по отношение на инфлацията, което включва и определянето на изключенията. С други думи, тук няма нито преговори, нито потенциал за компромис по отношение на бенчмарка. Ако има значително по-нисък темп на инфлация в някоя членка, за който си има и икономически причини, то е ясно, че тя не може да се счита за най-добре представяща се. Такава процедура обаче не може механично да се предреши - всяко решение за потенциални изключения трябва да бъде базирано на внимателен статистически и икономически анализ.

Ако бяхте преговарящ за България, какви аргументи бихте ползвали пред Брюксел и Франкфурт?

Има някои теми, по които може да се преговаря в процеса на приемането на еврото, но инфлационният бенчмарк не е сред тях.

Ако критерият не бъде покрит, има ли други работещи опции, така че да се запази целта 2025 г., като например да се поиска допълнителен конвергентен доклад по-късно през годината?

Това е въпрос към българските власти и Европейската комисия. Принципно изцяло от практически съображения досега не е имало страна, която да премине към еврото на дата, различна от 1 януари. И това не е случайност. Но все пак това е нещо, което България и ЕК трябва да решат.

ЕЦБ често е критикувана, че действа твърде късно и се провали с мандата си, като допусна инфлацията да прегрее. Мислите ли, че това ще повлияе на решението кога да започне да понижава лихвените проценти?

Вярно ли е, че покачването на инфлацията ни изненада? Да, но това не означава, че ЕЦБ е сгрешила, особено сега, когато вече имаме предимството да можем да погледнем назад. Инфлацията се покачи заради огромни глобални шокове, които никой не предвиждаше тогава. Представянето на прогнозите на ЕЦБ се оказа не по-лошо от тези на други агенции, анализатори и дори на другите големи централни банки. Оттогава ЕЦБ значително затегна паричната си политика, като я направи достатъчно рестриктивна, че навременно да свие инфлацията към целта си. Също така, след като ефектът от глобалните шокове отшумя, инфлацията започна отново да се движи според прогнозите ни. Все още има някои рискове пред очакваната дезинфлационна траектория, но важното е, че инфлационните очаквания остават твърдо закотвени. При решенията ни за лихвените нива ще продължаваме да се водим от данните и паричната политика ще се промени едва когато започнем да се чувстваме достатъчно уверени, че инфлацията наближава целевото ниво устойчиво.