Година по-късно: Еврото не донесе апокалипсис в Хърватия

• Хърватия очаква рекорден туристически сезон

"Успехите на страната потвърждават, че икономическите разходи в резултат на приемането на еврото като обща валута са ограничени и еднократни, а ползите са многобройни и постоянни", обобщи наскоро финансовият министър на страната Марко Приморац.

Към третото тримесечие на 2023 г. Хърватия е страната с най-висок ръст на възнагражденията за труд в ЕС - 16.2% на годишна база. Според хърватския статистически институт към ноември средната брутна заплата там доближава 1680 евро (а нетната - 1208 евро). Така дори в реално изражение (коригирано спрямо инфлацията), средното чисто заплащане расте с около 9.5%. А от началото на тази година правителството повиши минималното възнаграждение с 20% до 840 евро.

Обективно погледнато, част от тези показатели, в частност растежът и инфлацията, вероятно имат малко общо с това каква валута се използва. В малки отворени икономики като Хърватия и България икономическите процеси в по-голямата си част просто следват глобалните тенденции. Ръстът на доходите пък, както и на други места, до голяма степен е причинен от високата инфлация и липсата на кадри. Членството в еврозоната обаче безспорно носи позитиви като по-голяма сигурност и стабилност, смятат експерти, и може да осигури ключова подкрепа при кризисни ситуации. То също така се очаква дългосрочно да спомогне за догонването на средноевропейския стандарт на живот в страната, която въпреки ускорения напредък през последната година все още изостава от богатите държави по повечето показатели.

Първокласно събитие

"Присъединяването на Хърватия към еврозоната, на първо място, беше голямо политическо решение и признание за макроикономическата политика на Хърватия, която се стреми към по-силна европейска интеграция", изтъква Емил Павич, икономист от хърватския тинк-танк Centre for Public Policy and Economic Analysis (CEA). Той определя паричната интеграция като "първокласно политическо и икономическо събитие", тъй като еврото е втората най-мощна световна валута и е конвертируема навсякъде по света.

През първата си година като член на еврозоната най-положителните ефекти за Хърватия се изразяват в допълнително улеснение за бизнеса, като се има предвид, че нейните най-големи търговски партньори са от еврозоната, обяснява пред "Капитал" Якша Пулджиз, старши научен сътрудник и началник отдел "Европейска интеграция" към хърватския Институт за развитие и международни отношения (IRMO). Хърватската асоциация на работодателите оцени положително въздействието на присъединяването към еврозоната върху конкурентоспособността на Хърватия преди и след присъединяването, подчерта предимствата от намалените оперативни разходи и по-ниските бизнес рискове.

Пулджиз изтъква още положителното въздействие върху кредитния рейтинг на страната. Когато европейските институции дадоха зелена светлина на Загреб през 2022 г., водещите рейтингови агенции повишиха оценката си за Хърватия до BBB+. А скоро вероятно предстои подобрение с още една стъпка. "Въпросът е не дали, а кога", пишат анализаторите от тинк-танка ING Think.

По-ниските транзакционни разходи за гражданите се потвърждават и от резкия спад в броя на обменните бюра. По данни на централната банка от декември в Хърватия работят 293 бюра за обмяна на валута, с цели 787 по-малко в сравнение с година по-рано, а оборотът на сектора е паднал 14 пъти.

"Има много предимства на общата валута, които ще стават все по-очевидни с времето. Успоредно с въвеждането на еврото, Хърватия влезе в Шенгенското пространство и има забележим ръст на икономическата активност, тъй като съседни страни като Словения, Италия и Австрия също използват еврото. Сега за тях е по-лесно да работят с нас, а за населението да пътува и да идва в Хърватия. Във всеки случай ние приветстваме европейската интеграция и вярваме, че тя е добра и ще донесе просперитет и бъдещето, което искаме", казва Павич.

Но картината не е само черно-бяла. Заради особения момент, когато Хърватия влезе в еврозоната, докато лихвите на ЕЦБ се покачват, лихвените разходи всъщност са се повишили. Причината е, че търговските банки вече изчисляват променливи лихвени проценти за нови кредити само спрямо Euribor, обяснява Пулджиз. "Тъй като Euribor нарасна значително по-бързо от националния референтен лихвен процент, това доведе до допълнителни разходи за ползвателите на кредити, особено при стопанските субекти", допълва той.

Минимален ефект върху инфлацията

Докато много популисти обвиняват еврото за инфлацията, факт е, че тя щеше да се случи дори и с куната като национална валута, категоричен е икономистът от CEA, давайки за пример доста по-високата инфлация в Унгария и Румъния - близки държави, които са извън еврозоната. Минимално въздействие на еврото върху инфлацията в Хърватия обаче е имало, какъвто е опитът и на други страни, които през годините са приемали валутата. Според официално съвместно проучване на Хърватската национална банка и Европейската централна банка ефектът възлиза на 0.4 процентни пункта от общото повишение на потребителските цени. През януари 2023 г., веднага след приемането на еврото, единствено в услугите се наблюдава малко по-висока месечна инфлация от обичайната, но през февруари ръстът вече е в съответствие с дългосрочните тенденции, става ясно от анализа.

• Пределни цени - Европа не може да се справи с високите разходи за храна

Няма ясен консенсус относно въздействието на приемането на еврото върху инфлацията, казва Пулджиз. Върху общата инфлация влизането в еврозоната е имало минимален ефект, но въздействието е по-голямо върху отделни сектори като храни и напитки, услуги като кетъринг (ресторанти, хотели, кафенета), както и облекло, посочва той, позовавайки се на скорошно изследване на своя колега проф. Петър Сорич от Факултета по икономика в Загреб. То показва, че въздействието е неравномерно през годината - не толкова значително през зимата, но се засилва през лятото, което донякъде отразява и по-високото потребление през туристическия сезон. Изчисленията показват, че влизането в еврозоната може да е "отговорно" за до една трета от увеличението на цените на храните и напитките в Хърватия през юни 2023 г. и близо половината от ръста при краткосрочното настаняване. Самият Сорич обяснява пред хърватски медии, че една от причините е по-слабо развитата конкуренция в сравнително малка икономика като хърватската, което прави по-трудно санкционирането на необосновани повишения на цените. Според него обаче ефектът върху общата инфлация е незначителен.

Някои изследователи пък смятат, че същинският ефект върху инфлацията може да е настъпил преди самото присъединяване, тъй като търговци и други предприемачи предварително са увеличили цените преди 1 януари, за да се адаптират към очакваното негативно обществено възприятие, казва Пулджиз.

Правителството срещу нелоялните търговци

В първите дни след въвеждането на новата валута се появиха множество сигнали за увеличения на цени чрез неправомерно закръгляване на цените при конвертирането им в евро. Нелоялните търговски практики бяха широко разпространени, а правителството нямаше регулаторни механизми да ги предотврати, казва Павич. След като търговците не се вслушаха в призивите на премиера Андрей Пленкович подобни действия да не се използват за трупане на неоправдани печалби, на терен излязоха контролните органи, а през февруари правителството пусна приложение, което позволява да се сравняват цените в търговските вериги спрямо последните дни на 2022 г. За процеса на адаптация помогна и двойното изписване на цените, което отпадна от началото на 2024 г. въпреки настояванията на потребителски асоциации да бъде удължено.

"Правителството санкционира субекти, които използваха влизането в еврозоната, за да закръглят цените си, което беше важен инструмент за предотвратяване на подобни злоупотреби. Освен това правителството се опита да ограничи инфлацията, като замрази цените на кошница от тридесет най-често срещани продукта, главно хранителни стоки, а също и като замрази цените на електроенергията и газа", разказва Пулджиз. Според него това със сигурност е помогнало на гражданите и частния сектор, въпреки че темпът на инфлация в Хърватия е останал по-висок от този в еврозоната (8.4% спрямо 5.4% през 2023 г.) заради по-голямата уязвимост на страната към инфлационния натиск. От друга страна, сравнението по този показател с членовете извън еврозоната показва, че Хърватия се справя по-добре от тях.

Хърватите още свикват с еврото

През годините преди приемането ѝ в еврозоната Хърватия подобно на България имаше стабилна местна валута, де факто закотвена към еврото, което е помогнало за безпроблемен преход от техническа гледна точка. На практика хърватите използват еврото много преди да го приемат за официална валута. Много сектори посочваха цените в евро от години, дори ако тогава клиентите плащаха в куни - например за автомобили, недвижими имоти, наеми. Туристическите агенции също често рекламираха луксозни пътувания и в двете валути. Много граждани държаха спестяванията си в евро, тъй като вярваха повече в паричната стабилност на еврозоната, отколкото на собствената си централна банка.

Въпреки това населението до известна степен остава разделено по отношение на смяната на валутата вероятно заради насажданите страхове от негативни последствия. Голяма част от хората все още изчисляват стойностите в куни, показват проучвания, а процесът на адаптиране се очаква да отнеме известно време.

Според последното изследване на Евробарометър за нагласите спрямо еврото, към октомври 2023 г. 51% от хърватите смятат, че общата валута има положителни ефекти за страната, докато 36% са на обратното мнение. Макар и малко, подкрепата се е повишила след приемането на еврото. През пролетта на 2022 г. 45% от гражданите са смятали, че общата валута ще донесе позитиви на страната. За сравнение - при последното проучване в еврозоната общото одобрение за еврото достига 70%.

Според специалисти чисто психологически ефект има това, че 20 евро звучи по-малко от 150 куни, макар на практика да са равни по стойност. Затова за потребителите понякога е трудно да следят разходите си, ако използват само новата валута. А някои хора остават с погрешното усещане, че получават по-малки доходи. За сметка на това пък за потребителите става по-лесно да сравняват цените с тези в съседни страни, което увеличава прозрачността.

"Със сигурност ще продължим да конвертираме всичко от евро в куни известно време. Но това ще се случва все по-малко и накрая хората ще свикнат, както всички останали, които са свиквали със зоната", смята Павич.

България трябва да се подготви с механизми за проследяване на цените още преди присъединяването

Какво бихте посъветвали България, която също се стреми да влезе в еврозоната. Кои са най-важните мерки, които трябва да предприеме, за да бъде добре подготвена за прехода?

Якша Пулджиз, икономист в Института за развитие и международни отношения (IRMO):

"Бих посочил един ценен урок. Опитът на Хърватия показва, че трябва да се инвестират повече време и усилия в проследяването на цените преди присъединяването. Мониторингът на цените трябва да бъде колективно упражнение, което включва правителството, централната банка, но също и организациите за защита на потребителите. Последните трябва да бъдат силно подкрепени, за да изпълняват задачата си да наблюдават и отчитат практиката на ценообразуване, по-специално за категориите разходи с най-голямо значение за гражданите (храни и напитки, кетъринг и др.)."

Емил Павич, икономист от Centre for Public Policy and Economic Analysis (CEA)

Емил Павич, икономист от Centre for Public Policy and Economic Analysis (CEA):

"Бил съм няколко пъти в България; за първи път през 2012 г. Тъй като работех с няколко български компании, често пътувах до София и Пловдив. България е богата на ресурси страна, която се развива много бързо и всеки път, когато идвам, забелязвам напредъка. Разбира се, нещата не са идеални и трябва да се работи за реформи. Виждате обаче колко положително ЕС е повлиял на това развитие и следователно няма нужда от страх или опасения, че въвеждането на еврото ще доведе до висока инфлация или силно покачване на цените, след като такова не е регистрирано и при нас. За съжаление появата на силна инфлация, която вече отслабва, е свързана с фактори, които не са свързани единствено и само с някоя отделна страна.

Макроикономическите ползи надхвърлят потенциалните разходи. Все пак не е толкова черно и бяло. Най-важната задача на всяка държава е да укрепи институционалния си капацитет за реформи за свободен пазар. Това е много по-важно от въпроса за валутата като такава."