Забранено за 15-годишни (коли)

Разрешените в НЕЗ групи автомобили постепенно се ограничават до 2032 г., като в крайна сметка се допускат само дизелови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 7 и бензинови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 6d и 7. По-ускореното въвеждане на НЕЗ предлага нови етапи всяка година и достига етап 6 до 2027 г.

До четвъртия етап от въвеждането на НЕЗ всички засегнати автомобили ще са на възраст над 13 години, което е около средната възраст на пътническите автомобили в София през 2020 г. Тоест в най-бързия случай повечето автомобили в столицата ще бъдат засегнати след около 3-4 години. По този начин първоначалните етапи трябва да насърчат подмяната на най-старите автомобили с най-високи емисии от автомобилния парк, като същевременно се избягва налагането на прекомерна тежест върху собствениците на сравнително нови автомобили.

Освен това времето за изпълнение от 6 до 11 години ще даде на собствениците на автомобили достатъчно време, за да планират своите покупки на нови автомобили.

Идеята по принцип е добра: големите български градове от години страдат от мръсен въздух, занемарен автопарк и липса на регулации. Тази "свобода" се измерва в човешки животи - според Европейската агенция по околна среда почти 14 хил. души на година в България умират преждевременно заради мръсния въздух. Една година след създаването на зоната Брюксел например се похвали с 11.5% на ФПЧ.

Притесненията обаче са свързани със стария български номер да се въведе нова регулация на хартия и тя да остане само привидна. Пример за това са новите екостикери с чипове - те де факто повтарят информацията от документите на колата, а не реалните газове, и предвид счупената система за годишни прегледи няма адекватна базова информация кой автомобил колко замърсява (нито колко е безопасен, но това е друга тъжна тема).

Кажи ми колко замърсяваш

В някои европейски градове такъв критерий иначе е евростандартът, но понеже много от колите в страната (над 20% по думите на общинския съветник Зафир Заков) нямат такъв, беше решено това да бъде микс от няколко фактора - дата на първа регистрация, евростандарт, екологична категория и измерени газове. А други градове (виж карето в края на текста) имат различна методика, която взима предвид най-вече дали автомобил е на дизел или на бензин, и това оказва доста голямо влияние при определяне на категорията. Например в Брюксел се допускат дизелови с минимален стандарт Евро 5 и бензинови, които да са с Евро 2.

Дизеловите автомобили със стандарти за емисии Евро 4 или по-стари са отговорни за 56% от общите емисии на азотен оксид и за 85% от общите емисии на фини прахови частици в София, показа проучване на инициативата TRUE, представено на събитие, организирано от Clean Air Fund в партньорство с ICCT и инициативата "Зелена София" през декември. Накратко: дизеловите автомобили със стандарти Eвро 3 и 4 са 25% от всички в София, но допринасят с близо 50% от общите емисии на азотен оксид.

Смесването на трите фактора в България обаче доведе до объркване малко след като бяха въведени екостикерите през юли 2021 г. Газовите автомобили например имат изключително ниски вредни емисии. Но тъй като на преглед се взимат предвид предимно документи, реално замърсяващ автомобил с по-нова дата на регистрация и по-висок евростандарт получава висока категория, докато по-малко замърсяващ автомобил - не.

От Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" казват следното: "За определянето на екологичната група се взима предвид екологичният стандарт, а при липсата на такъв датата на първа регистрация и резултатите от измерването на отработените газове."

От там твърдят и че има случаи, при които автомобил с по-нисък евро стандарт може да получи по-голяма група. Така например бензинов автомобил с EVRO 3 стандарт или дата на първа регистрация 1997 г. (ако няма EVRO стандарт в свидетелството), ако е технически изправен, се категоризира във втора екологична група, но ако по време на измерването на въглеродни оксиди на празен ход отчете резултат под 0.3% вместо изискуемия до 0.5% и при измерване на високи обороти отчете резултат под 0.2% вместо изискуемия по 0.3%, се категоризира в по-горна, трета група.

Продължението: повече контрол при пунктовете

София - зоната започва от 2023 г.

Другата голяма въпросителна е дали въобще има нужда от екостикери с чипове - макар и "Автомобилната администрация" да осигури такива като част от обществената поръчка за 8.5 млн. лв., се появиха предложения от институции и политици да бъдат премахнати. Последно в началото на януари това обсъждаха новият транспортен министър Николай Събев и министърът на електронното управление Божидар Божанов, като решиха, че все пак трябва да се използват направените инвестиции.

Към съществуващото сега иначе може да се добавят и още инвестиции. Столицата най-вероятно ще бъде и първият български град, който ще въведе нискоемисионни зони и съвсем скоро ще представи наредбата за действието им. Общинският съветник от ГЕРБ и зам.-председател на транспортната комисия Зафир Зарков казва, че градът може да закупи четци на чипове срещу 40 - 50 хил. лв. и това би помогнало да има 100% сигурност, че ще се "хващат" всички влизащи автомобили.

Освен това въпросните четци биха помогнали да се установят "клонирани автомобили" - когато един и същ номер се ползва от няколко превозни средства. Но на първо време (вероятно от декември 2022 г.) Столичната община ще използва само камерите, които ще разчитат регистрационните номера. "Специалистите казват, че в дни с повече снеговалеж може да се стигне до 20 - 30 процента нечетимост на номерата. Тук, ако имаме датчици, четящи екостикерите, биха свършили чудесна работа. Те гарантират 100% възможност за разчитане на всичко", казва Зарков.

Но докато тук общината може да си позволи такава инвестиция на фона на милиарден бюджет, други градове вероятно не могат. Повечето от тях така или иначе не възнамеряват скоро да минат към такъв тип ограничения (виж кои градове се готвят да въведат нискоемисионна зона тук).