Нискоемисионната зона в София: скоро и за по-чист въздух

Българската столица може да стане по-зелена и да има по-чист въздух след 5 години, ако спре достъпа на най-замърсяващите моторни превозни средства до своя център

Нискоемисионната зона в София: скоро и за по-чист въздух
Нискоемисионната зона в София: скоро и за по-чист въздух
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ще поеме ли глътка въздух центърът на София или поне ще се освободи ли от замърсяващите автомобили? Отговорът е вероятно да и то ще се случи съвсем скоро - вероятно до една година.

Причината е, че вече има изготвено ново задълбочено изследване, направено от организации от инициативата TRUE (виж карето). Екипът проучи какво ще се случи, ако в центъра на столицата се въведе нискоемисионна зона (НЕЗ), и откри, че колкото по-бързо се въведе тя и се разраства плавно оттам нататък, толкова по-ефективно ще намалеят емисиите на вредни замърсители.

На специално събитие, на което присъстваше посланикът на Швеция в България, авторите на изследването предоставиха резултатите в своя доклад, а общинският съветник от Столичния общински съвет (СОС) Зафир Зарков посочи хронологията на събитията в София.

Цели 74% от общите емисии на NOx (азотен диоксид) от леки автомобили в София са причинени от дизеловите автомобили. Азотният диоксид, който пък е източник на фини прахови частици - другият основен замърсител в столицата, е изключително вреден за човешкото здраве, особено за белите дробове. Същевременно българската столица е сред градовете с най-лошо качество на въздуха в Европейския съюз (ЕС).

Затова и е важно София да се превърне в по-здравословно място за живот за жителите си. В началото ще бъдат забранени само най-мръсните и стари коли, като само живеещите в дадения район с такива автомобили ще имат достъп.

Eдни мръсни булеварди

Нискоемисионната зона е широко използван метод за намаляване на замърсяването на въздуха в определени части на градовете, като е често използвана в европейските държави. Йоан Бернард, който е старши изследовател в екипа на ICCT Europe, обясни, че в София има повече автомобили, отколкото из Европа - средното у нас е 663 коли на 1000 души, докато средното за Европейския съюз е около 450. Освен това средната възраст на автомобилите в страната е 18 години, а в ЕС са освен по-малко са и доста по-млади - 11.5 години.

Данните сочат, че през 2020 г. дизеловите автомобили, сертифицирани за екологичен клас Евро 4 или по-нисък стандарт, представляват цели 56% от общите емисии на NOx и 85% от общите емисии на фини прахови частици (ФПЧ) от пътнически автомобили в София.

Към момента 86% от общите емисии на ФПЧ се дължат на дизеловите автомобили, а на автомобилите по стандарти Eвро 3 и 4 се пада най-големият дял от същите тези емисии - 65%.

Заради филтрите за прахови частици за дизелови двигатели (DPF) обаче автомобилите по стандарти над Евро 4 показват значително по-ниски нива на ФПЧ. Подобно на ситуацията с емисиите NOx, бензиновите автомобили се представят по-добре по отношение на емисиите ФПЧ в сравнение с техните дизелови аналози.

Като цяло бензиновите автомобили съставляват 56% от автомобилния парк в София и допринасят с 14% към общите емисии на фини прахови частици.

Всичко това е проблем - дишаме мръсен въздух, пълен със замърсители, който не само вреди на възрастните, но и може да има дългосрочни последствия за децата. Посланикът на Швеция в България Н.Пр. Катарина Рангнит напомни, че именно те са сред най-уязвимите групи от мръсния въздух.

Пътят напред

Докладът на експертите от инициативата TRUE изследва какво ще се случи, ако в София бъде въведена нискоемисионна зона.

В случай че няма никакви предприети действия, естествената подмяна на автомобилния парк ще намали средните стойности на емисиите на NOx от пътническите автомобили в София с 33% чак до 2027 г. и с 59% до 2032 г. в сравнение с настоящите нива. Освен това емисиите на фини прахови частици ще бъдат намалени с 60% до 2027 г. и с 83% до 2032 г.

Това обаче е твърде бавно и твърде недостатъчно, затова и екипът на TRUE проучва какво ще се случи, ако в някои части на столицата има частична забрана за автомобили.

"Ние изследваме въздействието на два различни графика за въвеждане на НЕЗ: един, при който нов етап се въвежда на всеки две години от 2022 до 2032 г., и един по-ускорен график, при който всеки нов етап се въвежда ежегодно от 2022 до 2027 г. Това постепенно прилагане на ограниченията е стандартна практика на съществуващите НЕЗ в европейските градове, като например Брюксел, Милано и Париж", пишат от екипа в своя доклад.

Ако обаче се въведе нискоемисионна зона и на всеки две години има нови фази и разширения на зоните, до 2032 г. ще има 90% намаляване на емисиите. До пет години нискоемисионната зона пък ще постигне между 80 и 97% повече намаление в количеството ФПЧ в сравнение с варианта, при който изобщо няма такава зона.

Новата придобивка на София

Колкото по-рано бъде въведена НЕЗ, толкова по-големи ще бъдат понижението на емисиите и приносът за по-чист атмосферен въздух, става ясно от доклада.

Затова и намеренията на Столичната община са да представят пилотната НЕЗ през 2022 г.

"Разглеждаме въвеждането на две нискоемисионни зони в София, в които да се наложат ограничения за влизане на замърсяващи автомобили. Първата включва историческия център, а втората е със значително по-широк обхват", каза общинският съветник Зафир Зарков на представянето на изследването. Конкретните параметри на зоната, която общината и общинският съвет ще одобрят, все още не са уточнени, но докладът може да послужи за добра основа, отбеляза Йоан Бернард.

Първо, дизеловите автомобили с двигатели по стандарт "Евро 1" и част от "Евро 2" ще бъдат забранени в централната зона през зимата. По думите на Зарков те са около 30% от колите в София.

"НЕЗ е проектирана така, че по-старите, по-замърсяващи автомобили да бъдат забранени първи, започвайки от 2022 г., като допълнителни ограничения се въвеждат в рамките на шест етапа. Разрешените в НЕЗ групи автомобили постепенно се ограничават до 2032 г., като в крайна сметка се допускат само дизелови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 7 и бензинови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 6d и 7", посочват изследователите в своя доклад. Засега предложението е забраните да не важат за живеещите в дадения район.

Ако целта е да се постигне 50% намаление на средния емисионен фактор за NOx спрямо сегашното ниво, с въвеждането на НЕЗ такова може да се постигне пет години по-рано, отколкото без въведена НЕЗ, пише в доклада.

Контролът върху зоните ще се случва чрез екостикерите и камери, като второто е доказано ефективен метод от други европейски градове. Кейлин Лий, научен сътрудник в екипа на ICCT Europe, която представи част от изследването, подчерта, че трябва да има непрестанен мониторинг и измерване, за да се проследи ефективността на нискоемисионните зони.

Освен нискоемисионните зони експертите обясниха, че шофьорите трябва да бъдат стимулирани да се прехвърлят към възможности с нулеви емисии - например вървене, каране на колело, чрез финансова подкрепа за превозни средства с нулеви емисии или подобряване на инфраструктурата на градския транспорт. Важно е да се адресира равното разпределяне на отговорността, за да не се натоварят твърде много групите с ниски доходи при предприемането на подобни мерки, казаха от екипа. Освен това, тъй като по-старите автомобили често принадлежат на лица с по-ниски доходи, за насърчаване на по-справедливо въвеждане на НЕЗ беше предпочетена схема, при която постепенно се увеличава броят на засегнатите по евростандарт", посочва се в доклада.

А на запад - вече изпробван похват

В Европейския съюз има над 300 нискоемисионни зони в различни градове като Лондон, Париж, Брюксел, каза Йоан Бернард. Във френската столица нискоемисионната зона е въведена през 2016 г. и ще бъдат забранени дизеловите автомобили от юли 2024 г., сподели той. Брюксел пък ще забрани дизеловите автомобили без филтри за частици през 2022 г.

Бернард обясни, че разликата между това как работи зоната в двата града е в начина на контрол. В Париж са можели да проверяват, но в Брюксел въвели около 300 камери, които автоматично да проверяват. "Открихме, че такава мрежа от камери е много ефективна при прилагане на нискоемисионната зона", каза изследователят.

Разбира се, ще е необходимо София да предлага и добри алтернативи на автомобилния трафик - добър градски транспорт, велоалеи, а и да се адресира проблемът с битовото отопление.

"Не може да постигнете по-добро качество на въздуха, без да вземете предвид всички замесени фактори", каза посланикът на Швеция в България Н.Пр. Катарина Рангнит.

Кой изготви изследването

Авторите на изследването са част от инициативата TRUE, съкратено от The Real Urban Emissions (TRUE) Initiative, която се заражда след скандала с автомобилните емисии "Дизелгейт". В нея влизат две организации - FIA Foundation и International Council on Clean Transportation (ICCT), като тяхната цел е да съдействат на градовете да адресират проблема със замърсяване на въздуха от трафик.

Clean Air Fund пък е неправителствената филантропска организация, която финансира работата по доклада за нискоемисионна зона в София, като тя работи в световен мащаб, за да даде възможност на финансиращи, изследователи, политици и активисти да доставят чист въздух за всички.