Градовете и бизнесът ще имат ключова роля в прехода към зелена икономика

Финансиране и желание в България има, но и още много какво да се направи, стана ясно по време на срещата на бизнеса във Варна и региона, организирана от "Капитал"

Кирили Величков от ОББ, Юри Катанов от "Токи Пауър" (първите вляво), Сирма Желева от "Евротекс" и Пламена Иванова от Vivacom, по време на дискусията.

Тодор Тодоров

Кирили Величков от ОББ, Юри Катанов от "Токи Пауър" (първите вляво), Сирма Желева от "Евротекс" и Пламена Иванова от Vivacom, по време на дискусията. © Красимир Стефанов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Главна цел на Зелената сделка е всички държави в ЕС да станат въглеродно неутрални до 2050 г. Огромен обем от емисиите в света обаче идват от градовете, затова и голяма част от мерките ще се изпълняват от общините, а не от централната власт или парламента. За да се случи това през следващите години, финансирането ще минава предимно през градовете и бизнеса. За съжаление българските градове изостават в тази посока. А енергийният преход и създаване на по-зелени градове няма как да се случат без волята на всички по веригата - от бизнеса и общините до самите потребители. Това са част от изводите, които направиха участници в срещата на бизнеса във Варна и региона в края на миналата седмица, организирана от "Капитал".

Някои градове са по-активни от другите, като в по-малките дори се наблюдава по-голяма воля. А на този етап дейностите, които се прилагат, са намерения за изграждане на собствени ВЕИ централи, основно от соларни панели, енергийна ефективност на сгради, рециклиране на отпадъци, но и решения за умен град, които оптимизират например събиране и извозване на отпадъци или пък следят за трафика, като по този начин намаляват въглеродните емисии.

Два са и катализаторите на тези процеси в бъдеще - единият е енергийната криза с цените на тока, която кара все повече общини, домакинства и компании да търсят независимост и така да си намалят сметките. Вторият е солидният финансов ресурс, който ще бъде осигурен по Плана за възстановяване и ще може да се ползва през грантове и заеми. Разбира се, за да се случи по-бързо всичко това, са нужни и някои нормативни стимули и облекчения.

"Високите сметки във фактурите за ток от миналата година ограмотиха голяма част от бизнеса. Всички разбраха, че няма как да не се прави нищо. Има голяма разлика спрямо година-две по-рано, в момента има огромен интерес към ВЕИ, което е нещо добро", коментира по време на панела за устойчиво развитие на градовете и кръговата икономика Юри Катанов, изпълнителен директор на дигиталната платформа за търговия с ток "Токи Пауър"

За да се отговори на този растящ интерес обаче е нужно и финансиране, което буквално ще потече още през тази година. До 2027 г. ЕС има бюджет от над 2 трлн. евро, като поне 30% от тях са насочени към устойчиво развитие. За България ресурсът е 29 млрд. евро до 2027 г., а една трета са за такива мерки.

"Грантове за над 1 млрд. лв. ще се раздадат само до края на тази година, като ще започнат поне шест програми. Първата вече стартира на 3 май със 140 млн. лв. за енергийна ефективност за малки и средни предприятия за енергийна ефективност. До 150 хил. лв. е безвъзмездната помощ, а вече са входирани над 1000 искания", каза Кирил Величков, директор "Европейски проекти и финансови институции" в ОББ.

И допълни, че се очакват програми за финансиране на производството на собствена енергия и съхраняване по плана за възстановяване, като ще е валидна и за големи фирми с до 500 служители, с общ бюджет 200 млн. лв. За енергийна ефективност за производствени сгради ще има още 232 млн. лв., като се очаква да тръгнат през третото тримесечие. И още от програмата за иновации; за ICT и кибер сигурност, както и финансиране и преход към кръгова икономика.

Кръгова икономика за по-чисти градове

Именно кръговата икономика е ключова за развитието на по-зелени градове и добри условия за живот, тъй като при нея се използва рециклиран ресурс и така се намалява въглеродният отпечатък. Рециклирането на отпадъци е ключово тук. И докато за пластмаса, хартия и метал вече има законови изисквания, отпадъкът от текстил е друг ключов момент за оползотворяване.

"Текстилната индурия беше откроена от ЕК като един от основните замърсители и една от ключовите за прехода към кръгова икономика. Тя е на четвърто място по вредно въздействие върху околната среда и на трето по употреба на земя", каза Сирма Желева, мениджър "Устойчиво развитие" в "Евротекс". Компанията е специализрана в търговия с дрехи втора употреба и обработка и рециклиране на текстил, като базата й е във Варна, в която работят 400 души.

"Средният европеец потребява по 26 кг текстил на година. Освен това по един камион се депонира всяка секунда в световен мащаб. Ако не се събират разделно, текстилните отпадъци отиват на сметищата, и никой не може с точност да каже за колко време се разграждат, предвид че са с много синтетични материи. Говорим за стотици години. Освен това на сметищата няма достатъчно място", каза още Желева. "Евротекс" има над 200 контейнера за събиране на текстил в няколко български града, но не и във Варна, въпреки че там е основната й инсталация за сортиране.

В момента разделното събиране е доброволно - на добрата воля на общините и бизнеса. "Първата община, на която предложихме да сложим контейнери беше Варна, но и досега нямаме отговор.", каза Желева. Това е станало преди 4 години, като все пак от компанията се надяват скоро това да се случи и в града. Според нея е отнело между един и няколко месеца да се сложат контейнери в другите общини . "Капитал" покани представители на община Варна за участие, но те така и не дойдоха на срещата.

Именно волята на местните власти е ключова за прилагане на устойчиви модели. "По-малките общини са по-склонни и по-бързо взимат решения за реализиране на такива проекти. В големи общини като цяло, решенията се взимат по-бавно.", каза Пламена Иванова, която е регионален мениджър "Корпоративни продажби" във Vivacom. Технологиите са ключови за позеленяване на градовете, посочи още тя.

И даде пример с камерите за наблюдение, датчиците, които са в помощ на сметосъбирането, пестейки ресурс и непозволявайки да се претрупват контейнерите с отпадъци, както и станции за измерване на чистотата на въздуха в градовете и управление на улично осветление. Компанията работи по такива проекти в няколко общини. "Трябва много воля от страна на местната власт, финансирането също е много важно. И се надяваме управленската воля да бъде по-голяма.", каза още Иванова.

Колко е важен личният пример

Освен това всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да има повече информационни кампании от всички страни - бизнес, общини и държава, но и осъзнаване от гражданите, че преминаването към по-зелена икономика и градове зависи и от самите тях. Личният пример на бизнеса също е важен в целия процес.

"Намалили сме въглеродния отпечатък на "KBC България" със 70% от 2015 г. насам и към момента използваме 75% зелена енергия, а към 2030 г. искаме да стане 100%. В бизнес центъра на KBC във Варна вече има инсталиран фотоволтаичен парк, който да задоволява част от нуждите от ток на сградата", каза Кирил Величков от ОББ, която е част от белгийската група KBC.

Нужни са облекчени процедури за ВЕИ

Една от основните критики и на бизнеса, и на общините е усложнената процедура по изкарване на разрешителни за изграждане на ВЕИ централи. В парламента в момента се прокарва промяна в закона, която да улесни изграждането на малки инсталации до 5 Мвт.

"Дори и преди кризата беше доказано, че най-евтината енергия вече е соларната, това може да се види и на сайта на енергийната борса.", каза Юри Катанов от "Токи Пауър". Според него обаче има нужда и от инвестиции в електропреносна мрежа. "Другото е по-ясна предвидима и бърза регулация, която да улесни бизнеса. ЕСО са претоварени от нови заявления за ВЕИ централи, което се вижда и през нашата дейност", каза още той. Според него в момента калкулациите спрямо цените показват, че инвестицията има смисъл и би се изплатила. А и най-евтината и ефективна енергия е тази, която е близо да консумацията - било покриви, неизползвани терени до производството и т.н.