Ивайло Найденов: Трябва да се работи за оптимално съхранение на ВЕИ енергията

на мощности за собствени нужди. Това е породено от липса на средства, тъй като много средства се харчат за закупуване на енергоносители, което не оставя пари за инвестиционни дейности.

За какво трябва да се внимава и какво реално може да очаква една компания по отношение на енергийните спестявания? Каква е възвръщаемостта?

Всеки случай е индивидуален, защото зависи от размера на мощността, нейната използваемост, дела на произведената енергия в общото потребление на предприятието, профила на производство и потребление и други. При планирането на изграждане на мощност за покриване на собствените нужди трябва да бъдат взети предвид всички тези фактори. Възвръщаемостта също зависи от тях.

Какво облекчение носят на фирмите тези проекти с оглед спестяването на цената "задължение към обществото" и изобщо с оглед цените на свободния пазар в момента?

За потребената от собствена генерираща мощност електроенергия не се заплаща цена "задължения към обществото", която в момента е в размер на 7.18 лв./мВтч. Това беше основна мотивация за развитие на тези проекти допреди една-две години, когато размерът на тази добавка беше от порядъка на 20 лв./мВтч, а пазарните цени бяха около и под 100 - 110 лв./мВтч. Не се дължат и цени за пренос и достъп, които понастоящем са около 12 лв./мВтч за мрежа високо напрежение. Облекчаването на ценовия натиск от пазара зависи от себестойността на произведената енергия от собствената инсталация, както и от това какъв дял от електропотреблението на предприятието се покрива от нея. Към момента обаче при тези размери на цена "задължения към обществото" и мрежовите тарифи и при пазарна цена около 300 - 400 лв./мВтч тези спестявания не са много атрактивни. Съответно и рискът на инвестицията е сравнително по-голям - трябва да се инвестират милиони, а в пиковите часове е възможно пазарната цена да е сравнително по-ниска, ако има голямо производство от ВЕИ в мрежата.

В по-мащабен план - може ли изграждането на системи за собствени нужди да повлияе на крайната производствена цена дотолкова, че да се отрази на инфлацията?

Смятам, че за момента няма да се отрази. Понастоящем не смятам, че е възможно нуждите на големите предприятия да се осигурят изцяло от собствени ВЕИ инсталации. За енергоинтензивните предприятия, чиито продукти основно се търгуват според борсовите котировки, собствената генерация е по-скоро допълнителна мярка за управление на енергийните разходи. Това произтича от обстоятелството, че енергоинтензивните предприятия работят по 7000 - 8000 часа годишно, докато фотоволтаичните електроцентрали имат използваемост около 1200 - 1300 ефективни часа.

Какво може да се промени с оглед и на общоевропейския курс към ускореното изграждане на ВЕИ за собствени нужди?

Трябва да се работи в посока оптимално съхранение на тази енергия, така че профилът на електропроизводството от собствената инсталация да отговаря максимално на товаровия профил на предприятието. Много важно е да се използват диспечируемите товари на индустрията за балансиране на системата. Управляемите потребителски товари могат да се използват за покриване на част от регулируемия диапазон, който иначе би се покрил от батерии и ТЕЦ. Това е и най-евтиният начин за балансиране, защото потребителските съоръжения вече са изградени и могат да се използват дългосрочно за разлика от батериите, които имат експлоатационен живот около 10 години. Чрез гъвкавост на товарите ще се спестят и емисии, които биха били излъчени от ТЕЦ.

Диспечируемите товари могат да участват в балансирането двупосочно - да намаляват товара при недостиг и да консумират при излишък. Управляемите потребителски товари трябва да могат да участват равнопоставено с генериращите мощности и системите за съхранение на пазара на спомагателни услуги.

Интервюто взе Румяна Гочева