Пет тренда за икономиките на област Варна

Пазарът на труда в областта понесе нелек удар през 2020 г., въпреки че през 2021 г. дава признаци на възстановяване, особено при безработицата

Адриан Николов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Една от най-силните местни икономики в годините преди кризата - Варна, запазва челното си място и по време на пандемията благодарение на секторното си разнообразие. Има обаче и сериозни неравенства между икономическо развитие на областния център Варна и индустриалния хъб Девня, от една страна, и останалите общини в състава ѝ. Пазарът на труда в областта понесе нелек удар през 2020 г., въпреки че през 2021 г. дава признаци на възстановяване, особено при безработицата. Подобно на много други части на страната, в годината на пандемия миграционните процеси се обръщат и водят до отлив на хора от големия град към околните общини.

Свиването на икономиките в региона

Въпреки по-разнообразните си местни икономики и значително по-малката зависимост от приходите от летен туризъм в сравнение със съседен Бургас варненските местни икономики срещат значителни икономически проблеми в пандемичната 2020 г. От дванадесетте общини в областта при едва три се наблюдава ръст на добавената стойност на човек от населението спрямо 2019 г. - това са Аврен, Аксаково и Долни чифлик, като сред тях единствено Аксаково е сред по-големите общински икономики.

От друга страна, най-значително свиване има в Белослав (-45% в рамките на една година), Бяла (-40%) и Суворово (-39%), като най-явната причина за това е прекъсването на международната търговия и съответно по-слабата активност на варненските пристанища, както и намаляването на международния туризъм. Чувствителен спад в добавената стойност има в индустриалната община Девня (-11%), докато свиването в областния център е по-малко, с 1.9%. Негативната динамика е видима и в промяната на БВП на човек от населението в областта като цяло, като за година индикаторът спада с 5%.

Въпреки сътресенията няма пренареждания в икономическата тежест на отделните общини в състава на Варна през 2020 г. С най-голяма местна икономика остава областният център, с общ обем на добавената стойност 3.4 милиарда лева в пандемичната година, следван от Девня с 429 милиона лева, Аксаково (175 милиона лева) и Белослав (62 милиона лева). По-видими са големите разлики в икономическото развитие на отделните части на областта при прегледа на добавената стойност на човек от населението - докато през 2020 г. в Девня тя е 50 хиляди лева на човек, сравнима с най-силните енергийни и преработващи центрове в България, във Варна е 10 хиляди лева на човек, в Аксаково - 8 хиляди лева. Най-ниско ниво на икономическо развитие има община Дългопол с едва 924 лева добавена стойност, следвана от Долни чифлик (1.7 хиляди лева) и Аврен (1.8 хиляди лева).

Фокусът на инвестициите

Докато в повечето области областният център съсредоточава голямата част от чуждестранните инвестиции, в случая на Варна най-големият обем на външни капитали е в община Девня. През 2020 г. ПЧИ с натрупване в индустриалния център достигат 774 милиона евро в сравнение с 611 милиона евро в община Варна. В тези общини са фокусирани почти всички чуждестранни инвестиции в областта - единствено Бяла надхвърля 10 милиона евро ПЧИ с натрупване сред останалите. Благодарение на особената си позиция вътре в областта Девня и е общината в страната (сред тези, за които данните не са конфиденциални) с най-високи чуждестранни инвестиции на човек от населението - 91 хиляди евро, докато в община Варна този обем е 1779 евро/човек. През 2020 г. обаче се наблюдава отлив на чужди капитали от областта, като спадът им е особено видим в областния център - с 24% спрямо предишната година, и -5% в Девня.

Годината на пандемия носи със себе си и значително свиване в текущата инвестиционна дейност на нефинансовите предприятия във варненските общини. Разходите за дълготрайни активи на човек от населението в Девня намаляват с 18% спрямо предишната година, във Варна - с 13%. Също както при чуждестранните инвестиции, разходите за ДМА са концентрирани в тези две общини - 699 милиона лева във Варна и 114 милиона лева в Девня. Благодарение на това Девня излиза начело сред всички общини в страната с 13.4 хиляди лева разходи за дълготрайни активи на човек от населението, но с необходимата уговорка, че данните за общините в Средногорието и част от минните центрове са конфиденциални, а те най-вероятно също са сред лидерите.

За разлика от южните морски общини тези в област Варна привличат относително малък обем европейски средства, като лидер в областта е Белослав с 2.6 хиляди лева на човек от населението общо за всички програмни периоди. Областният център е привлякъл 1.4 хиляди лева на човек, а повечето общини в областта са с 1000 - 1200 лева на човек.

Спадът на заетостта

Бързото влошаване на икономическата ситуация неизбежно се отразява негативно и на пазара на труда във варненските общини. Тъй като липсват данни за пълната заетост на общинско ниво, ползваме дела на наетите по трудово и служебно правоотношение от цялото население на 15 и повече години. Очаквано най-голям спад в дела на наетите в трудоспособното население има в общините, където туризмът играе водеща роля, тъй като през лятото на 2020 г. немалък дял от хотелите и ресторантите се отказаха от традиционната лятна заетост. По тази причина делът на наетите в трудоспособното население в Бяла намалява с цели 5 процентни пункта спрямо предишната година, в Аврен - с 4 пр.п. Спадът в областния център Варна е с 3.3 пункта - сред по-значителните от големите градове в страната.

Свиването на заетостта е съпроводено и със значително повишаване на безработицата в повечето общини, като към края на 2020 г. тя достига 21% в Дългопол, 15% в Долни чифлик и 13% в Аврен. Важно е да отбележим, че това са общини с по-трайни проблеми на пазара на труда, които имаха високи равнища на безработица и преди началото на кризата. Влиянието на кризата обаче е кратковременно, като данните на Агенцията по заетостта регистрират спад на безработицата във всички общини през 2021 г., до 3% от трудоспособното население в областния център и 6.2% в Девня. От гледна точка на размера на местния пазар на труда Варна има най-много работници - 96 хиляди души през 2020 г., а всички останали общини са с под 5 хиляди наети. Най-активният локален трудов пазар е този на Девня, където работещи са 58% от населението на 15 и повече години.

Образователното неравенство

Бъдещето на работната сила във Варна до голяма степен зависи от резултатите от образователния процес в областта. Подобно на останалите силни икономически центрове, във Варна също има големи различия между големия град и околните общини в постиженията на учениците. Ако погледнем към резултатите на външното оценяване след седми клас, община Варна е на едно от челните места в страната, със средно 52 точки по математика и 67 точки по български език. Заради добрите училища, но и заради наличието на шест университета Варна е образователен хъб за цяла Североизточна България.

Останалите общини в състава на областта обаче са далеч от това ниво, особено що се отнася до математиката - важно изискване на фона на амбициите за развиване на цифрова икономика. Сходно е и разпределението при зрелостните изпити след 12 клас - докато Варна постига среден успех "Добър" 4.52 по БЕЛ, в повечето от останалите общини оценката е под "Среден" 3.5. Едновременно с това част от общините срещат и значителни проблеми с напускането на училище, като в прогимназиалната фаза на образованието училище напускат 9% от учениците в Аврен и 6% от тези в Девня, което прави бъдещата им интеграция на пазара на труда особено трудна.

Демографският магнит на Северна България

Областите в Северна България имат подчертано негативни демографски процеси, като най-бързо застаряващите сред тях загубиха между една пета и една четвърт от населението си през изминалото десетилетие. Варна обаче е изключението на север от Стара планина, като още преди 2020 г. областта беше магнит за население, при това често по-младо.

В пандемичната година обаче тенденциите в рамките на самата област се обръщат, като областният център губи население заради миграционните процеси, но всички останали общини регистрират сериозен ръст, движен както от отлива от самия град Варна, така и от връщането на българи от чужбина в хода на ковид-19. В относителен план най-видим е ръстът в община Суворово, чието население в резултат на миграция нараства с 10%, или над 753 души през 2020 г., следвана от Аксаково и Аврен, където ръстът е с над 9%, или 2 хиляди и 869 души респективно. Същевременно спадът на населението на Варна в резултат на превеса на изселването е с 0.7%.

Свръхсмъртността през 2020 г. обаче води и до бързо влошаване на естествените процеси, като във всички общини освен Ветрино естественият прираст на населението се влошава, най-отчетливо във Вълчи дол и Белослав. Между отделните общини в състава на областта има много големи различия, като естественият прираст варира между -21.7 промила във Ветрино и -19.9 промила във Вълчи дол до -3.3 промила в областния център, който се приближава най-близо до баланс между смъртността и раждаемостта.