Коледната украса в България: традиционно, но с надежди

И в другите общини обикновено общинските предприятия са тези, които се ангажират с поставянето на украса, като в частни случаи се канят външни специалисти. Изключение от това правило правят Варна и София, където монтажът на коледната украса се извършва съгласно действащите договори за поддръжка на уличното осветление.

Въпреки различния подход към поставянето всички общини, до които се допитахме, коментираха, че разполагат със собствена украса, която ежегодно допълват, надграждат или заменят, а не наемат такава. Отделените тази година средства варират в зависимост от нуждите - от 4 хил. лв. в Кюстендил, 17 хил. лв. в Благоевград и 91 хил. лв. във Варна до 223 хил. лв. в София (включително с монтажа).

Повечето общини споделят, че въпреки кризата с тока, която наложи на места ограничаване на уличното осветление, проблеми с коледната украса не се очакват. "Осветлението на кюстендилската елха ще бъде изцяло светодиодно, енергоспестяващо и икономично. Над 98% от украсата в града - също. Светлините ще бъдат включвани и изключвани съобразно режимите на градско осветление", обясняват в своите отговори от община Кюстендил. За високата енергийна ефективност на коледната украса потвърдиха и от общините Варна и Русе.

Концерти и фанфари

Наред с всички светлинни украси по централни улици музикалната програма е неизменна част от коледния календар на всяка община. От една страна, през целия декември почти навсякъде звучи коледна музика, а от друга, не е нужно да сте проверявали, за да знаете, че ще има концерти на живо на централния площад в града най-малко три пъти - когато се пали коледната елха, на Коледа и на Нова година.

Тази традиция ще се запази навсякъде и през тази година, категорични са общините, а концертите са през целия декември на закрито и на открито и са със свободен вход, като в повечето общини са привлечени за участие всички общински, регионални и държавни културни институти (опери, театри, читалища, ансамбли, детски хорове и др.). Това, което ги различава едни от други, е мащабът - всяка община действа според възможностите си, съответно артистите са различни.

В по-големите общини като Пловдив и София, където след 9-годишно прекъсва новогодишният концерт "Сцена под звездите" се завръща на площад "Княз Александър I", бюджетът за новогодишната нощ е между 70 и 150 хил. лв., докато в по-малките като Благоевград и Кюстендил сумите са далеч по-скромни - между 5 и 8 хил. лв. Общото е, че на повечето места за поредна година не се планира заря.

Наред с разнообразяването на културния календар (към който все по-често се включват изложби, работилници и др.) в градовете все повече се залага и на друг тип развлечения, като основно това са ледените пързалки. В Русе и Варна такива има изградени по инициатива на местната администрация, като в морската столицата пързалката е безплатна. За разлика от тях София тази година става домакин на най-големия леден парк, правен някога в България, който обаче е частна инвестиция в размер на 1.3 млн. лв., а общината съдейства с предоставянето на терен.

Леденият парк в центъра на София е сред добрите примери за създаване на градска коледна атмосфера. Източник: Столична община

И по-добре ще става

Миналогодишната украса в центъра на София определено разбуни духовете - главно защото рекламният елемент в нея беше повече от празничния, а безплатно дадените пана и гирлянди неуспешно прикриваха нежеланието на местната власт да се занимава с украса. Но изглежда, след петицията от миналата година, която доведе до премахване на украсата, Столичната община е научила своите уроци. Въпреки че по данните, предоставени от общината, и тази година украсата пред Народния театър (която миналата година предизвика недоволство) е с дарителски средства, подобно на доста други централни места, този път тя не буни духовете в града, а по-скоро радва окото.

Съвсем очаквано, в по-малките от столицата градове (включително Пловдив, Варна, Благоевград Кюстендил) интерес към разполагане на корпоративна украса няма, а различни малки и големи търговски обекти се включват в коледната градска обстановка единствено с украсата пред собствените си обекти, на фасадите и др., като на места това също не се прави самоцелно, категорични са от администрацията на Благоевградската община. "Украсата на частните фирми е съобразена с концепцията за декорация, реализирана от общината", отбелязаха те.

Базари, потенциал и още нещо

През последните години коледните базари се превърнаха в неизменна част от градската среда през декември, които освен празничния дух, който носят, заздравят връзката между местния бизнес и администрацията. В Западна и Централна Европа базарите категорично са доказали през годините, че няколко коледни къщички с традиционни ястия, греяно вино и handmade стоки могат дори да компенсират месеци туристически отлив.

Градове с традиции в тази област като Виена, Прага и Будапеща ежегодно привличат стотици хиляди хора от цял свят в този период на годината, а техният пример все повече се следва дори и от места, в които на Коледа е 18 градуса (като Барселона), както и такива, които въпреки своята географска и икономическа отдалеченост следват европейския пример (като Тбилиси).

В България традицията навлиза плахо, поетапно и се реализира предимно от частни лица. Така във Варна, Пловдив и Кюстендил общински базари няма. "Защо да правим базар и ние и да се бием с другия, който е наблизо", споделят от Пловдивската община, визирайки базара на организаторите на "Капана фест", който вече няколко години се разполага и през зимата на централната улица. Но истината е, че за базари по това време на годината винаги има място.

За разлика от тях в Русе базарът показва, че добрите практики работят. За изминалите три годиниот коледни базариобщината генерира приход над 42 хил. лв., като обектите в базара се наемат от търговци чрез публичен търг с явно наддаване, обясняват от общината, като практиката се запазва и през тази година, а базарът е на пл. "Свобода" в града. В Благоевград пък тази година за първи път има обособено Коледно градче с къщички, като се очаква наемането им да генерира приход в размер на 10 хил. лв. София сериозно се отличава в това отношение. В града има 7 различни базара, организирани от или в партньорство с общинските пазари (които са общински предприятия).

Частните изяви на коледната сцена

Липсата на общински коледни базари означава само едно - появяват се частни, които да отговорят на нуждите на хората. Двата най-ярки примера за това са Пловдив и Варна. На Varna Fun Port на Морската гара във Варна, където от няколко години има целогодишно разположен увеселителен парк, от ноември до януари се организира и коледен базар, който набира все по-голяма популярност и е част от повечето туристически пакети, които се предлагат с крайна дестинация Варна.

В Пловдив пък базарът, който се разполага в центъра - до пощата, е инициатива на организатора на "Капана фест" Никола Сивков, който има дълъг опит в организирането на базари на открито.

Изисква лично отношение, разумно влагане на средства - трябва да се прецени кое е дълготрайно и в кое не трябва да се инвестира, изключително зависим си от времето.

Никола Сивков

Той обясни, че обикновено инвестицията е голяма в такъв тип инициативи, но интересът също е голям и парите се възвръщат във времето като по учебник. "Започнахме с Коледния базар през 2015 г. Тази година имаме 101 артисти, което ни прави един от най-големите базари в България", коментира той, като добави, че и тази Коледа традиционно залага на шатри, а не на дървени къщички, каквито са традиционни за този тип базари, защото това е неговата идентичност.

Един по-различен частен прочит на Коледа има и в киноцентър "Бояна", където базарът е само малка част от всичко, което се случва, като тазгодишното издание е под наслов "Коледа в Ню Йорк", а целият киноцентър, който обикновено служи за снимачна площадка, е превърнат в коледно градче - с ледена пързалка, сцени за музика, места за хранене и др.