Едва 1/4 от 400-те милиона лева за общини са отчетени като похарчени

След като стана ясно, че към момента няма идея да се отпускат вторите 400 млн. лв., "Капитал" попита регионалното министерство как ще се финансират започнатите проекти. В резултат на това стана ясно, че огромна част от тях не са декларирали никакви пари като изхарчени. Според МРРБ все още има общини, които доработват и преработват своите проекти или пък са в административни процедури и в срокове за обжалване по ЗОП.

Новият министър на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков обяви пред парламента в четвъртък (22 юни), че тези общини, които имат нужда от дофинансиране тази година, ще го получат.

Готови, ама друг път

Още от началото, когато бе обявено, че ще се осигури финансиране на общините, идеята беше администрациите да кандидатстват с пълна проектна готовност и с разрешения за строеж (а при възможност - и проведена по закон процедура в условията на липсващо финансиране), така че да стартират веднага, а единственото, което да им липсва, да са средства.

Лутането на списъка по министерства, споровете между тогавашния премиер Кирил Петков и служебния министър от четворната коалиция Гроздан Караджов (и наложеното ограничение на Караджов за разпореждане със средства над 900 хил. лв. в МРРБ) и неколкократното преработване на списъка дадоха няколко месеца бонус на общините, в които те да финализират процедурите си.

Въпреки това и до днес има проекти, които дори не са стартирали, а отчетността към МРРБ е малка на фона на изминалите повече от 6 месеца от отпускането на средствата. Министерството не е страна по сключените договори и изпълнителите не отправят искания за разплащане на извършените дейности и услуги към министерството, а към възложителя, обясниха оттам.

Но "с цел недопускане на незаконосъобразност при разходване на публични средства, както и контрол за тяхното целево усвояване, общинските администрации са длъжни да предоставят периодично (на тримесечие - бел. ред.) в МРРБ информация и документация по изпълнението на обектите. Към настоящия момент обектите са в процес на изпълнение", допълниха те. "До момента в министерството са представени отчетни документи за около 25% от предоставения ресурс от общо малко над 400 млн. лв.", коментираха от ведомството, което означава, че има разходени около 100 млн. лв., в това число и дадените по договорите аванси.

Проектите, които фигурират в списъка, са със стойности, изчислени и подадени от самите общини в хода на процедурата по кандидатстване. Така има проекти от 100 хил. лв. до такива за над 20 млн. лв., като единственото условие беше общините да изберат най-приоритетния си обект (с изкл. на община Карлово заради наводненията).

Дейностите по сключените споразумения (т.е. половината от ремонтите) трябва да са готови до края на 2023 г., което, изглежда, ще е трудна задача за повечето общини, още повече на фона на предстоящите местни избори, които вероятно ще наложат промени в управленските структури на администрациите.

Големи проекти, бавни сметки

Възможно е част от парите все още да не са отчетени като похарчени. Така например проектът за реконструкция и разширение на Голямоконарско шосе в община Пловдив получи финансиране 9 млн. лв. (от общо предвидени 19 млн. лв.). Строителната площадка е открита в края на февруари, но до момента няма информация в МРРБ за неговото финансово изпълнение. Входът на Пловдив откъм магистралата е разкопан, но документи за каквито и да е разходвани пари не са пратени в министерството.

Сходна е ситуацията и с друг доста скъпоструващ обект - този за рехабилитация на пътя Банско - х. "Вихрен", за който община Банско получи малко над 10 млн. лв. Там строителната площадка е открита в края на април, но също липсва информация за финансовото изпълнение на обекта.

В други общини проблемът е още по-назад във времето, като например ремонтът на бул. "Панония" в гр. Видин, за който бяха одобрени 3.5 млн. лв., но той все още не е започнал, тъй като е имало забавяне заради обжалване в КЗК. Изпълнението на общински път от яз. "Огняново" до гр. Елин Пелин, за което едноименната община получи 6 млн. лв., също не е стартирал, обясняват от МРРБ, тъй като в инвестиционния проект са направени промени и това е наложило провеждането на изцяло нова съгласувателна процедура.

Така от най-големите проекти единствено в Добрич има отчетност за финансирането във връзка с подмяна на битовата канализация в кв. "Рилци" на няколко етапа, като по информация от МРРБ има сключен договор за СМР за два от етапите и изплатен аванс в размер на 3.3 млн. лв., както и подписани договори за надзор. Въпреки това физическото изпълнение на обекта е в начален етап, като едва в началото на юни е открита строителната площадка, а за последния етап текат срокове за обжалване на избрания изпълнител.

С нови пари, но по стария начин

Един от основните проблеми с финансовата децентрализация на общините е кой и по какъв начин ще следи разходването на публичните ресурси. Почти две трети от общинските пари (в малки, големи и средни общини) се раздават по съмнителен и вероятно корумпиран начин - с поръчки, в които се отстраняват всички и накрая остава само една оферта, или с такива, в които е подадена само една оферта - тази на печелившия участник.

От МРРБ многократно заявиха, че не се интересуват с кой изпълнител е сключен договорът и нямат никакво отношение към обществените поръчки. Въпреки това начинът, по който се разходва даденият от министерството ресурс, за пореден път показва, че едни и същи практики се използват, независимо от източника на средства.

Така например един от най-големите проекти - ремонтът на Голямоконарско шосе в Пловдив, е даден на смолянската фирма "ИСА 2000" (фирмата, която щеше да изпълнява спорния проект за пробив в центъра на града), след като другите два участника в състезанието ("Европейски пътища" и "Парсек груп") са отстранени.

Да вземем друг проект. В община Шумен например в поръчката за създаване на допълнителна лента за дясно завиване на мост е участвала само една фирма - "Автомагистрали - Черно Море" (шуменска фирма, която построи лота от "Хемус" между Шумен и Търговище, а и работеше по част от големия ремонт на т.нар. вълни по магистрала "Тракия" при Стара Загора), която логично е и спечелила.

С един участник или с отстраняване на всички освен победители са проведени и поръчки за водопроводна мрежа или пътища в общините Бяла Слатина, Котел и др.