Срокът за безплатното саниране изтече, а интересът се оказа голям

За да успеят навреме, част от общините отделиха средства за енергийно обследване на частните сгради, без което не може да се кандидатства

Липсата на достатъчно лицензирани за обследване фирми е една от основните причини повечето заявления да бъдат подадени в последния момент

Наталия Бекярова

Липсата на достатъчно лицензирани за обследване фирми е една от основните причини повечето заявления да бъдат подадени в последния момент © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

До края на май администрациите трябва да обработят документите и да подадат конкретни проектни предложения за оценка.
Интересът към програмата е най-силен в последните дни от срока заради натовареността на лицензионните фирми.
Голяма част от общините подпомогнаха финансово сдруженията за изготвяне на технически паспорти.

Кандидатстването за безплатно саниране на многофамилни жилищни сгради е към своя край. Повечето общини официално приемаха заявления от сдруженията на собствениците до 10 май, като тогава изтича срокът за т.нар. първи етап от санирането, в който разходите за него се покриват 100%. Втори етап, при който може да се кандидатства за до 80% от разходите, започва по-късно тази година (повече за цялата програма и сроковете вижте тук).

Въпреки че имаше известно забавяне преди старта на промяната, а тя претърпя редица промени в условията, реда и възможностите за кандидатстване, както и въпреки че в началото започна плахо, резултатите до момента показват засилен интерес от страна на сдруженията, особено в общините, в които има изградена ясна структура, която да оказва помощ и съдействие на желаещите да бъдат бенефициенти по програмата. "Капитал" отправи запитвания до няколко общини, за да прецени как се движи интересът към програмата. В последните дни той е толкова голям, че и към днешна дата (въпреки че крайният срок е формално минал) част от общините не спират да получават документи от сдруженията, които те увериха, че ще бъдат обработени и подадени.

Сега трябва да се изготвят окрупнени количествено-стойностни сметки, да се обработят документите и да се подадат конкретните предложения в информационната система за еврофондовете ИСУН 2020 - процес, който е стартирал на много места (в Бургас вече са входирани 25 от общо 280-те подадени заявления).

След това ще се извърши оценка в МРРБ на кандидатствалите и ще се пристъпи към изпълнение на обектите.

Какъв беше планът

Неколкократните промени и неясните условия, които предшестваха програмата, бяха компенсирани от регионалното министерство с удължаване на срока за кандидатстване на общините - до края на май вместо края на март.

Общо за саниране на частните жилища са заложени 1.4 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост. Според експерти тези средства трябва да стигнат за обновяването на около 1000 сгради. Това е малка част от нуждаещите се сгради - според тях над 66 хил.

По първата фаза, която тече в момента и която поема на 100% разходите за саниране на един блок, са предвидени 1.1 млрд. лв. (с ДДС). Другата основна промяна, направена преди обявяването на програмата - всяка община да има бюджет, за да не се получи струпване на парите само на едно място.

Разпределението на бюджета е сред всички 265 общини, като най-голямо е финансирането за софийската община, която получи 150 млн. лв. (пределен размер на средствата за усвояване, а не сигурен бюджет). Пловдив, Варна и Бургас получиха по 80 млн. лв., а Стара Загора, Русе, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин - по 50 млн. лв.

Условията за участие бяха разписани от служебното правителство на президента Румен Радев, които пък от своя страна са съобразени с изискванията на Европейската комисия. Най-общото е, че се гони максимален ефект с минимум средства - целта е да се обхване максимален брой хора с максимална РЗП на сградите, като по тази причина предимство са имали сдружения, които кандидатстват с цяла сграда, а не с отделен вход.

Общинските и районните администрации са водещи партньори при изпълнението на проекти по процедура "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фон - Етап I". В тази връзка сдруженията на собствениците трябва да сключват партньорски споразумения с тях преди подаването на предложения за изпълнение на инвестиции.

Много желаещи, малко одитори

Въпреки че началото на кандидатстването предвещаваше крах на програмата, през последните дни от срока общините са получили десетки заявления за кандидатстване от сдруженията на етажните собственици, като на повечето места те надвишават първоначално очаквания брой.

"Основната част от заявленията постъпиха на 9-и и 10-и, което е обяснимо предвид натовареността на фирмите", обясняват от община Русе, която ще кандидатства с общо 34 отделни сгради при заложена цел от около 30 жилища, предвид определения за тях пределен размер на средствата (50 млн. лв.) Сред предложенията има сгради с РЗП над 20 хил. кв.м.

Подаването на документи в последния момент администрациите отдават на основния проблем, с който са се сблъскали, а именно липсата на достатъчно на брой лицензирани фирми, които да извършват обследването на енергийната ефективност на сградите и изготвянето на технически паспорти, и недостатъчният им капацитет да обслужат всички програми, които текат едновременно в тази насока.

"Оказва се, че при наличие на такъв голям обем от работа и редица програми за саниране има липса на достатъчно капацитет от хора в държавата - енергийни и технически одитори", казват от община Благоевград. Те също смятат, че "се наблюдава благоприятна тенденция и висок интерес към програмата за саниране. Към момента (17 май) подадените заявления са 77 бр., като се очаква броят им да нарасне".

Според община Благоевград основната разлика между предишната програма за саниране и тази по Плана за възстановяване и устойчивост е, че "контролът към настоящия момент е в пъти по-голям".

С помощ за паспортите

Обследването на енергийната ефективност на сградите и издаването на технически паспорти (каквито повечето сгради нямат) е основно изискване пред кандидатите. Сдруженията на собствениците, които вече са регистрирани, трябваше наново да съберат целия набор от документи и да проведат такова изследване (а тези, които не са регистрирани, трябваше с това да започнат).

Основен проблем беше, че за да бъдат изготвени тези паспорти, собствениците на отделните апартаменти трябва да заплатят няколкостотин лева в зависимост от големината на своя апартамент (цената се плаща на квадрат - около 6-7 лв.), които впоследствие само ако бъдат одобрени, се покриват обратно от програмата.

Предвид несигурността дали средствата ще бъдат върнати, много от собствениците отказват да предприемат тази стъпка, а доколкото изискването е за одобрение на 95% от етажната собственост, това спъва жилищните сгради да подадат документи.

По тази причина в рамките на програмата някои от по-големите общини в този период заделиха целево средства за обследване на сградите частна собственост. Така са направили общините Варна, Русе, Бургас, Сливен, като последните две са покрили разходите на всички кандидатстващи по програмата.

"Бяха заделени 1 млн. лв. за тази цел. Оказа се, че доста прецизно сме я изчислили, тъй като сме извършили обследвания на стойност 995 хил. лв. и не сме върнали нито блок. Тук срокът беше 31 март за кандидатстване. От общо 34 блока успяхме да финансиране обследването на 26 от тях", коментираха от община Русе.

От там обясниха още, че тези средства са допустим разход и впоследствие ще бъдат възстановени на общината по програмата. Ако пък блокът, за който са заплатили, не е одобрен, то той може да кандидатства по Етап II и има 12-месечен срок до изчакване приключването му. Ако и тогава блокът не бъде приет за саниране, средствата ще се дължат на общината от собствениците.

Положението във Варна е дори по-добро - от общо 95 одобрени заявление от сдружения на собственици едва 8 са тези, които са се самофинансирали.

Други общини приоритизираха определени сгради, които да се обследват с общински средства - предимно заради тяхното централно местоположение. В Пловдив например по информация на "Капитал" заделените 1 млн. лв. са разходени за 14 големи сгради в шестте района. Цялостно интересът е много нисък и подадените заявления не надхвърлят 60 според "Медиапул".

Това не е било направено другаде. "Дали сме равен шанс на всички. Който е успял да се подготви, е кандидатствал", коментираха от Русе. Те обясниха, че единствените условия, за които общината е съблюдавала, са тези, поставени по самата програма, т.е. да кандидатстват предимно блокове с голяма РЗП.

Обследването на сградите е възможност и за самата община да получи актуална информация за състояние на различни блокове из града. Общините Русе и Варна коментираха, че като резултат от конструктивните изследвания не са установени сгради в лошо състояние, за които са необходими неотложни мерки, но пък са дадени препоръчителни такива, които ще бъдат разгледани.