Пловдив след местните избори: ГЕРБ спадат, но остават водещата сила

Разликата между Старибратов, който така и не успя да формулира ясни послания, и Димитров, който се представи като "успешния кмет на Тракия", е много значителна. След 100% преброени протоколи от ЦИК Димитров е с почти 34% срещу 18% за кандидата на ПП-ДБ. Това означава, че Старибратов трябва да разчита да удвои резултата си на балотажа, а кандидатът на ГЕРБ да не привлече никаква нова подкрепа.

Такъв вариант не е изключен, но означава всички останали формации и кандидати да застанат зад ПП-ДБ, а това е невъзможно. Още повече че ако се гледат резултатите на партиите, които подкрепят двете кандидатури, Димитров вече е привлякъл 10% над онези, които са гласували за ГЕРБ, докато Старибратов има е привлякъл доста по-малко хора извън партийния вот.

И двете формации - и ПП-ДБ, и ГЕРБ - са получили много по-малко гласове от тези на парламентарните избори през април за листите си, но управляващите в момента са пострадали много по-сериозно от отлив на подкрепа. През април ПП-ДБ спечелиха Пловдив с 36 хил. гласа (31.4%), докато ГЕРБ получиха 31 хил. (27%). Сега ПП-ДБ имат 17 хил. за кмет и около 15 хил. за партийна листа, докато ГЕРБ получават почти 19 хил. за листата си, но цели 32.5 хил. за кандидат-кмета си.

Общинският съвет - още 4 години от същото?

ГЕРБ остават първа сила, но разликата с ПП ще е доста по-малка. Те печелят 13 съветници и 22% от вота, докато в миналия общински съвет имаха 17. Групата на ПП-ДБ бележи сериозен ръст спрямо досегашната ситуация, когато представители в местния парламент имаха само ДБ - 4-ма. Сега група ще наброява 10 съветници.

На трето място е местната коалиция "Съединени за Пловдив", чието лице беше бившият кмет Славчо Атанасов. Под неговия флаг се събраха цяла група партии, които щяха или да са твърде малки за самостоятелно влизане, или разчитаха да се скрият под общия знаменател - ВМРО, "Земеделски съюз", "Воля", "Атака", "Кауза България" и др. Техният сбор им позволява да влязат отново в съвета, но също със силно намалено присъствие. В последния общински съвет партиите в тази коалиция са разполагали с общо 14 места, а сега влизат с 8 съветници.

Четвърта сила е изненадата "Браво, Пловдив", състезаващи се под номера на партията "Българска прогресивна линия". Те вкарват цели петима съветници, колкото получава и "Възраждане". "Браво, Пловдив" беше представяно като доброволческо сдружение на граждански активисти. Редица индикации обаче сочат, че то надали е само това. Стикери на движението бяха разлепени по всички таксита на фирмата "Трафик такси", а статии за него се появяваха непрекъснато без означение за платени публикации в свързания с групата сайт "Трафик нюз".

По четири места си поделят БСП и ИТН, а ДПС взема 2.

Така в общинския съвет влизат общо 8 формации.

Ето какво е било досега

Тогава например групата на Борисов и Тотев (който беше шеф на партията в града) най-често прокарваше решения с подкрепата на "Алтернатива за Пловдив", "Съюз за Пловдив" и "Кауза България". Така стана в случая със скандалния имот в парк "Отдих и култура" до Гребната база, където с 35 гласа "за", 7 "против" и един въздържал се общинският съвет реши да даде 35 млн. лв., вместо да въведе процедура по отчуждаване.

Подобен е случаят с намаляването на броя на автобусите в града, които от над 320 вече са 195. Тогава "против" са гласували едва осем от съветниците, а 39 са гласовете "за".

Сега двете групи заедно биха имали 21 души, а за да преминат границата от 26 гласа, ще им трябва или подкрепата на "Браво, Пловдив", или тази на БСП, ИТН и ДПС. Това няма да е твърде сложна задача. Както илюстративна графика на сдружението "Пловдив град за хората" припомни, мнозинства за спорните решения са се намирали винаги лесно измежду част от сегашните групи.

Другият вариант за управление би бил коалиция между ГЕРБ и ПП по подобие на националната, но подобна "прегръдка" ще дойде с доста условия и ще зависи от настроенията в двете формации. Предвид нежеланието на ГЕРБ да кажат нищо по темата с обществените поръчки и няколкото скандала, които избуяват, това ще е сложна договорка.

Райони, съседни общини и активност

Изборната кампания беше вяла и не особено интригуваща, което обрече активността Фотограф : Надежда Чипева

В двете съседни селски общини, които са прикрепени към областния град - Марица и Родопи, и двете водещи партии - ГЕРБ и ПП-ДБ, са със слаби позиции. В Марица Димитър Иванов - досегашният кмет от "Обединени земеделци" - отива на балотаж със съкрушителните 49% срещу Виолета Христодулова от БСП със 17%. В Родопи пък досегашният Павел Михайлов, който е от БСП, "Български възход" и "Левицата", директно печели на първи тур с над 66%.

Огромен проблем в тези избори в Пловдив обаче се очерта сривът в интереса към изборите. Това е една от най-слабите активности в местни избори в града по достъпни от ЦИК данни, според които са гласували едва 86.5 хил. души за общински съвет през изминалата неделя. Водещият кандидат на сегашната кметска надпревара има едва 32.5 хил. гласа - в град с над 266 хил. регистрирани гласоподаватели според преброяването.

Това е поредната стъпка надолу, след като активността пада в последните 3 изборни кампании за местно управление. От 2015 до 2023 г. данните показват спад с почти 30 хил. гласоподаватели, което намалява и минималния праг за влизане в общинския съвет. Очевидно сформирането на правителство с ПП-ДБ и подкрепа от ГЕРБ е отнело от инерцията, защото активността спрямо април, когато имаше избори за народни представители, е спаднала с около 20 хил. души.