Сбърканата концепция за ЦИК и нейните решения

Всички тези въпроси изникнаха с голяма сила след скандала с отмяната на машинното гласуване от ЦИК в петък вечерта, непосредствено преди първия тур на местните избори, и липсата на реална възможност за ефективен контрол и противодействие.

Те имат един основен отговор - съставът и начинът на конституиране на Централната избирателна комисия е концептуално сбъркан, оттам идват и проблемите в начина на вземане на решенията ѝ. На практика ЦИК е уж независим орган, но тя е съставена от членове, предложени от парламентарните партии по квоти, определени съобразно съотношението в парламента. И от този партийно назначен орган се очаква за взема независими и политически необременени решения, които засягат именно възпроизвеждането на партийното участие в управлението на държавата. А това е непосилна задача в български условия. Може би в държави с дългогодишни демократични традиции подобна мисия да е възможна, но у нас партийното представителство означава единствено лост за неправомерно влияние.

Тази тема обаче не е повдигана нито веднъж при многобройните законопроекти за промени в Изборния кодекс. Една от основните причини е, че пререшаването на начина, по който се конструира ЦИК, не е изгодно на основните парламентарни партии с традиционно политическо присъствие, които по условие имат и най-голяма представителство в състава на комисията.

По закон ЦИК е независим държавен орган, но на практика комисията е съставена от партийни номинации в същото съотношение, което имат помежду си партиите и коалициите в парламента към момента на съставянето на ЦИК. Макар че те се назначават с указ на президента, практически съставът на комисията зависи изцяло от парламентарно представените партии и коалиции, доколкото президентът е обвързан от номинациите, които те правят - законът не предвижда възможност президентът да назначи за член на комисията човек, който не е бил предложен от парламентарна сила.

Същевременно членовете на комисията се назначават с петгодишен мандат, който не се прекратява при промяна на партийната доминация в Народното събрание - след избори. Мандатът на ЦИК и на парламента не съвпада, а особено при настоящата ситуация на няколко последователни кратковременни парламента, изискването за спазване на политическото съотношение е практически възможно единствено към момента на конституиране на ЦИК. Така законът формално е спазен, но е лишен от смисъл, защото съставът на ЦИК е неадекватен с оглед на политическото представителство през цялото времетраене на мандата.

В настоящия състав на ЦИК, назначен през май 2021 г. и който отразява партийното представителство към онзи момент, има четирима представители на ГЕРБ, по трима на "Има такъв народ" и БСП, по двама на "Демократична България" и ДПС и един представител на "Изправи се! Мутри вън!" - зам.-председателката Росица Матева. Председателката на комисията Камелия Нейкова пък е номинация на ИТН.

Същевременно в сегашния състав на ЦИК няма нито един представител на "Продължаваме промяната", която беше създадена през есента на 2021 г. Няма представител и на "Възраждане", която през май 2021 г. нямаше парламентарно представителство.

Този модел на формиране на ЦИК не е адекватен при създаването на постоянна изборна администрация с мандат, като при него политическото представителство се изкривява до парадоксални резултати.

Проблемът с политизирането на ЦИК се отразява и в начина на вземане на решенията му. Вече има много примери как мнозинството в комисията може да наложи абсурдно по съдържанието си решение, без да излага смислени мотиви по същество и отмяната на машинното гласуване е само един от тези примери. Същият публичен скандал провокира и решението на ЦИК от февруари т.г. да се записват общо в протоколите с изборните резултати бройката на класическите хартиени бюлетини и с машинни бюлетини, наложена от същото "хартиено мнозинство" - членовете на комисията, избрани от ГЕРБ, БСП и ДПС плюс ИТН. Това решение бе съборено в съда, но случаят е показателен как едно мнозинство в комисията може да наложи абсурдно решение, без да излага смислени мотиви по същество.

Фотограф : Велко Ангелов

Решението на проблема с политизираната ЦИК, който всъщност е характерен проблем на новите и нововъзникващите демокрации навсякъде по света, е в друг начин на конституиране на този орган. Световната практика дава разнообразни пример за такива разрешения, които най-общо се свеждат до редуциране на партийните квоти в комисията до един представител на парламентарна партия или коалиция, комбинирано с представителство на други институции.

Трябва обаче някой да повдигне въпроса и да инициира обществен дебат по темата - по прозрачен механизъм, а не по начина, по който в момента се лансират законодателните предложения на сглобката. В неделя някои от представителите на политическите сили в парламента повдигнаха въпроса за нова наложителна промяна в Изборния кодекс, но отново не по темата за състава на ЦИК, за машинното гласуване.